Нахранете слона

На дискусия в СБЖ колега повдигна въпроса как медии се подаряват на "наши хора", другаде послушковци биват назначавани за издатели, управници, собственици... И се започва една "редакционна политика", стимулирана според интереса на заинтересованите. Не е достатъчно да ти подарят слон, трябва и да го храниш, каза Светослав Терзиев вчера. Уви, много шефове са забравили, че и на нас, слончетата, ни трябва минимума от пирамидата на Маслоу.
В СБЖ отбелязаха, че на 90% българската журналистика се е превърнала в пиар на управляващите. А не е ли задължение на професията да разкрива грешките на властимащите? Не сме ли ние тези, които да разкриват истината, дори и тя да е горчива? Нали уж бяхме четвърта власт, кога се превърнахме в N-тия роб?
Ситият на гладен не вярва. Това е положението и със собствениците на медии у нас. Твърде често битието на работещите в редакциите се определя от хора, които си нямат и представа от А и Б в професията. От хора, за които журналистика е камера, която да ги снима от най-хубавия им ъгъл и да записва само най-гениалните им думи...
За да се издържат, журналистите са принудени да се преквалифицират на пиари или да се превръщат в пропагандатори - който плаща, той поръчва музиката. Уви, колкото и идеалистично да са настроени журналистите, и те сметки плащат, и те близки гледат. Говорим за цензура и автоцензура. В тази професия всички си плащаме за това, за което работим - едни буквално заради мизерните заплати, а другите - те продават чест и идеали.
В буржоазното общество капиталът е независим и личен, докато трудовият индивид е зависим и безличен, казва Маркс. Аз казвам - нахранете слона, или поне не го карайте да става канибал сред себеподобни!