Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Точката над И-то

Фобиите на меркелофилите

Иво Атанасов

10. Септември 2016 , брой: 206   1390   0



Завайкаха се български интелектуалци, че сме почнали да мразим Ангела Меркел. И омразата ни не била под сурдинка или под килима, нито пък кротка и едва-едва мъждукаща. Пламенно сме я били мразили, защото тя се превърнала в емблема на съвременния хуманизъм, а ние сме едни егоисти. Поради това въставаме срещу Доброто, което някой друг прави.
Представянето на българите като меркеломразци не е плод на интелектуално прозрение. Нито пък е извлечено от някое представително социологическо проучване. То навярно е фобия, произтичаща от прекаленото меркелофилство, което сега се чувства притеснено. Особено след като и в Германия палачинката се обърна и дори коалиционните партньори от Християн-социалния съюз повишиха децибелите срещу бежанската политика на канцлера.
Това е съображението въпросните интелектуалци да изтласкват дискусията в плоскост, на която някак си могат да защитят фрау Меркел, а чрез нея - и себе си. Цялостният поглед върху процесите вече е рисков за тях, поради което фокусират дебатите върху определен сегмент от събитията или започват коментарите си от даден момент насам. Да речем, Унгария и Гърция били пред колапс, защото бежанците били струпани на техните територии. И ако Меркел не била отворила границите, в тези страни щял да настъпи пълен хаос. И нито дума затова защо бежанците са стигнали дотам. Сякаш те идват като природно явление, а не в резултат на политика, която се реализира ако не с прякото участие на канцлерката, то поне с подкрепата й. В най-невинния случай - с бездействието й.
Същото е и с хуманизма. Както той, така и неговата емблема се коментират от удобно избран отрязък от време насам. От момента, в който се надигна бежанската вълна. Но преди това нямаше ли нужда от хуманизъм? Когато Северна Африка и Близкият изток се разбунваха, и то по начин, който не реши нито един важен въпрос на тамошните народи? И който лиши над милион от живот, а много повече - от дом? Очакванията към германския канцлер, който и да е той, са да предотвратява подобни събития, а не да преодолява последствията, и то в някаква мъничка степен, колкото да бъде титулуван за хуманист.
Така стоят нещата и с Доброто. Ако се съгласим, че Меркел е негов рицар, трябва и да приемем, че всички, които нахлуват в Европа както, когато и където могат, са бежанци. И че хуманността на трафикантите е съизмерима с тази на канцлерката. Само че не е нужен кой знае колко здрав разум, за да се разбере, че съвсем не е така. Защото наред с прогонените от родните си огнища, в ЕС нахълтват и икономически мигранти, и многобройни винтчета на новите завоевателни механизми, както и чиста проба терористи. Ето как тази толкова възхвалявана досега политика произвежда не само Добро, но и Зло. Двата продукта сигурно не са съпоставими, най-вероятно Доброто е значително повече. Но в съвременните условия и при сегашните средства за терористични действия дори най-малкото зло камъче може да обърне колата и на най-голямото Добро.
Моралните категории и емоционалните доводи, към които ни тикат интелектуалците-меркелофили, не са достатъчно продуктивни, когато се оценяват държавници. Можем да приемем, че канцлерката се е водила от християнско милосърдие, когато преди година покани бежанците в Европа. Тези, които не се страхуват, че ще бъдат упрекнати в сексизъм, ще кажат, че тя чисто по женски е решила да действа така. А онези, които не се притесняват, че ще бъдат квалифицирани като комунисти, ще заключат, че тя е хуманистка, защото е гедеерка и е възпитавана в общество, в което човек за човека е другар, приятел и брат. Обясненията могат да бъдат най-различни. Когато обаче си начело на държава като Германия и си лидер, макар и неформален, на половин континент, обединен в ЕС, трябва задължително да си над емоциите и извън неподплатеното с политическо съдържание милосърдие. В противен случай можеш да разтуриш къща, за да построиш колиба.
Политиката на отворени врати предизвика разединение в ЕС. И не защото лидерите и народите на възпротивилите се страни страдат от егоизъм или безсърдечност. А тъй като липсва управление на процесите. "Ние ще се справим!" е лозунг, но не и концепция. Неслучайно даже ХСС, партията-посестрима на Меркеловата ХДС, скочи срещу тази политика. И настоя да се води борба с причините за бежанските потоци, а не само с последствията. Стори го не от любов или омраза, а като оценява трезво събитията. Подход, който ни е нужен и на нас.
Нашите апологети на все по-отричаната бежанска политика обаче предпочитат да ни делят на меркелофоби и меркелофили. С надеждата във въртопа на полярните чувства да удавят факта, че вместо с анализи, са се опитвали да ни пълнят главите с пропаганда. И с очакването, че ще могат да го правят и занапред.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

 

 

Колумнисти

  • Светът е малък
    20. Октомври 2017 206
    422
    0

        В света на енергично живите и все още познавачи на неподправената еротика има едно число - 69. За интимните традиционалисти то не говори нищо, освен вероятно блян за подобно залпово увеличение на заплатата или пенсията. Но не било това, оказва се за разочарование. Ами поза по време на любовната игра за взаимно удоволствие. Тоест - аз на тебе, ти на мене." Аха, това ли...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"