Нови центрове ще има, за какво?

МОН откри процедурите за кандидатстване за европари с проекти за създаване и развитие на центрове за компетентност и центрове за върхови постижения. Тези центрове спадат към т.нар. ос 1 за наука в оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР), която България договори с ЕС за пръв път в програмния период 2014/2020 г. Науката всъщност е само първата от трите тематични оси на програмата, а всички останали сродни с нас държави в ЕС имаха оперативни програми само за развитие на науката още в периода 2007/2013 г., който
нашето МОН тогава "проспа".

За Центровете за компетентност и за върхови постижения в програмата са предвидени съответно 200 млн. лв. и 150 млн. лв., като финансирането е 100% европейско, без българско съфинансиране. В оста за наука е включено и създаването на 20 регионални научни центъра, насоките за тях обаче ще стартират чак догодина. А проекти за тези два вида центъра, процедурите за които са отворени от 22 август, ще се подават в МОН до 23 януари 2017 г. включително. Понеже договарянето тепърва предстои, а вече са изминали 2 години от програмния период, изпълнението на проектите трябва да приключи до края на 2023 г. Могат да кандидатстват - самостоятелно или в консорциуми, всички публични и частни научни организации или техни институти, висшите училища или техни основни звена, МОН. Тъй като финансирането е изцяло европейско, парите ще се получават от научните звена, а

фирми ще участват само като асоциирани партньори

До дни МОН трябва да финализира обществената поръчка за избор на фирма оценител на проектите, като щели да се включат и международни оценители.
Това дотук е теоретичната част, която преди три дни бе представена пред журналисти от зам.-министър Красимир Киряков. Когато нещата опират до конкретиката, на практика обаче нещата не са така розови. Тъй като парите идват от Европейския фонд за регионално развитие, се оказва задължително програмата да се подчини не на Националната стратегия за развитие на науката, а на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на икономическото министерство. Съответно областите, в които ще се създават научни центрове, са само 4: мехатроника и чисти технолгии;
 информатика и ИКТ; индустрия за здравословен живот и биотехнологии и нови технологии в креативните и рекреативните индустрии. В това последното влизат например туризмът и СПА дейности, но според Красимир Киряков тук можело да се вместят и хуманитарите с културното наследство. За жалост обаче става дума за индустрии, така че пари може да се вземат евентуално за дигитализация на културното ни наследство примерно или може би за виртуални музеи или речници да речем, но няма как да се вместят самите хуманитарни науки.
Втори въпрос е защо са напълно еднакви и писани като под индиго, насоките за кандидатстване и за центровете за върхови постижения, и за тези за компетентност. Като дори  центровете

за върхова наука, които в цял свят са за фундаментални изследвания

трябвало да са с полза за бизнеса! А тези за компетентност директно са насочени към пазарните ползи! Според Киряков разликата е, че в центровете за върхови постижения учените щели да бъдат водещи, от по-висока класа. Което е нонсенс като критерий за разграничаване, понеже и водещи учени може да правят пазарно насочена наука, и проект за върхови научни постижения може да се роди в главата дори на млади учени. Новосъздадените по програмата центрове за върхови постижения ще са 4, а тези за компетентност - 8. В тях ще работят общо 250 учени, от което излиза, че всичките останали хиляди наши изследователи не могат да разчитат на повече пари за наука. В момента България инвестира за наука най-ниския в целия ЕС процент от БВП за научни изследвания - 0,3. Според ОПНОИР тази квота трябва да стане 1,5% до 2020 г. и очевидно за този ръст се разчита на европарите. Само че тях ще ги получат 250 души, а останалите ще продължат да мизерстват с лаборатории без пари за ток и отопление дори, да не говорим за заплатите на учените, които в БАН са доста под средната за страната. В проекта на МОН за промени в Стратегията за развитие на научните изследвания се видя, че публичните пари за наука дори ще се намалят до 4 години. Проектът  по думите на министър Меглена Кунева бил поправен, нямало да се намаляват парите, в момента тече съгласуване между министерствата преди приемането на промените в стратегията в МС и след това в парламента.   
Смешното е, че в България дори не може да се установи колко реално са учените ни - според министър Меглена Кунева, те са 9000, според Киряков са 10 000, а данните на НСИ казват, че са 13 201. Защо е това разминаване, след като НСИ ползва данните на МОН, никой от министерството не може да обясни. ДУМА задава този въпрос от години, но разминаването в статистиките продължава с пълна сила.
Следващите неясноти идват с участието на бизнеса в проектите. Понеже финансирането на тези научни проекти е изцяло с европари, в тях като преки участници не може да има фирми, понеже биха били в нарушение на правилата за разрешените държавни помощи. Затова в МОН са приложили термина "асоциирани партньори", което ще рече, че в консорциумите за центровете предприятия, формиращи печалба, не може да участват пряко, но можели да са съавтори на тематиката на проектите, да финансират обучение на млади учени за целта на проекта и пр. А какъв ще им е кярът от това? Бизнесорганизациите у нас вече предупредиха, че висок интерес от предприятията няма да има. Ами те можели да ползват 20 на сто от научната инфраструктура за стопански цели и очевидно - от резултатите, каза Красимир Киряков. Няма обаче никакви данни къде и остава въпрос с повишена трудност каква е тази индустрия у нас, която може да внедри научни постижения и технологии, при това - именно в посочените 4 тематични области. А след като ще трошиш такива огромни милиони, би трябвало да си напълно наясно с отговора. Най-смешното е, че и зам.-министърът повтори нонсенса, че в резултат на програмата "публичните разходи за наука и развой, финансирани от предприятията, трябва да са 0,03% от БВП". По принцип не може да има публични разходи, формирани от частен капитал. Да не говорим, че ако бизнесът ще влага само 0,03% от БВП за наука, излиза, че останалите 1,47% ще трябва да идват от хазната или от еврофондовете. Ако инвестициите за наука продължат да бъдат 0,3% от БВП в следващите 3 години, както е записано и в тригодишната бюджетна прогноза на министър Горанов, какво виждаме? Виждаме, че парите за издръжка на науката от страна на държавата ще отидат към почти нулеви стойности. Но кой да ти отговори на въпросите.
Нататък идва въпросът за това, че фондът за регионално развитие на ЕС, от който се финансират центровете, предвижда инвестиционна компонента, поради което 75% от парите на проектите са предвидени за строителство на сгради за центровете и за оборудване. Не било задължително да се строи, центровете можело да се разположат и във вече налични лаборатории. Само че, центровете трябва да имат

собствена инфраструктура и собствен персонал

посочи заместник главната директорка на дирекцията в МОН, управляваща ОПНОИР, Цветана Герджикова. Това навежда на мисълта, че няма как, ако се спазват законите, един нов център с "нови" учени да се намести в някоя лаборатория на СУ например. Понеже инфраструктурата трябва да принадлежи на центъра, дали СУ ще се съгласи държавата да преразпредели предоставената му собственост към един нов център? А за да даде своя собственост БАН, трябва да са съгласни не само Общото й събрание, а и парламентът. В какъв срок и кога може да стане това? 
Според Киряков учените трябвало да избират къде да работят - в института си и вуза, или в центъра. А можело да работят и на двете места. Не знам как точно си представя зам.-министърът един човек да работи наука на две места и какво точно се случва при това с качеството на научните изследвания. Естествено работата в научния институт или в съответната катедра ще пострада, лишена от водещите си учени, които ще отидат в центъра за върхова наука или за компетентност, където пък европарите ще свършат след 6 години. Естествено целта на ЕС е подобни центрове да продължат да се развиват след края на европрограмата и да "издърпат" икономиката нагоре. Но доста държави в съюза вече се убедиха, че на гола поляна приложна наука не се прави и насочиха парите към укрепване на съществуващите си водещи научни звена в институти и университети. У нас водещите институти и факултети ще продължат да затъват, а едни големи пари ще бъдат опапани без полза. Факт е, че в МОН не знаеха в какво състояние са и дали в момента работят онези 11 центъра за върхови постижения у нас, които бяха създадени с пари от оперативните програми на икономическото и социалното министерство в периода 2007/2013 г. Те поне бяха част от институти и университети у нас, силни в науката, та новите апаратури в тях остават в базовите организации. Сегашните ще са извън тях и ще принадлежат на консорциуми от институти, университети и фирми.
 През септември МОН ще прави информационни срещи с учени от страната, за да представи ОПНОИР и конкретно предстоящото създаване на центрове за върхови постижения и на центрове за компетентност. Много ми е интересно, след като не бяха дадени отговори на журналистическите въпроси, какво ли ще бъде, ако учените започнат да задават въпроси...