Дайте ни шанс

ГАЛЯ ТРАЙКОВА е от София. Бакалавър е по "Обществено здраве и здравен мениджмънт". В момента учи магистратура по същата специалност. Член е на клуба на завършилите стажантската програма към Народното събрание "Млади роми". Майка е на 10-годишен син.

- Какво е обяснението ви, че сред българските роми е най-висок процентът на ранна раждаемост и на детска смъртност в сравнение с ромите в останалите европейски страни?
- При ромите в България е задължително момичето да е девствено, когато се омъжи. Като навършат 13-14 г., момичетата вече са полово узрели и за да имат сексуален живот, те трябва да се оженят. Момичето, щом има полов акт с даден мъж, двамата вече се смятат за женени, независимо дали са подписали или не. По силата на тази традиция ромките у нас раждат много млади... Не съм запозната с ромските традиции в други държави.
Що се отнася до ранната детска смъртност, тя е резултат от лошите условия на живот, в които живеят повечето български роми.
- Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг тези дни постави 8-месечен срок на страните от ЕС да изработят национални планове за интеграция на ромите. Какви трябва да са акцентите на българския план?
- Няколко са изключително важните сфери и ми е трудно да ги степенувам. Това са образованието, здравеопазването, инфраструктурата. Както и заетостта. Те са и взаимно свързани - ако човек е образован, живее здравословно. Ако обитава порутена колиба, не може да води здравословен живот... По отношение на заетостта, образованието е това, което дава шанс, но не и непременно заетост. Не съм единственият пример на млад човек с висше образование, който не може да си намери работа по специалността. И това е не само проблем на младите и образовани роми, но и на по-голяма част от всички млади българи, завършили университет. Проблемът не е 100% етнически - по принцип в България не е лесно да си намериш работа по специалността, ако сега си завършил университет.
- Дискриминирани ли са младите роми - образовани и необразовани?
- Да. Има дискриминация. Човек чувства това отношение към себе си. А понякога отсрещният дори не се свени да го покаже. Лично съм го изпитала. Когато човек е студент, работи каквото има и каквото може. Кандидатствала съм за работа като студентка. По телефона ми казват: "Да, да, заповядайте". Отивам и като видят цвета на кожата ми, казват: "Много съжаляваме, но мястото вече е заето". Искам да ме приемат с качествата ми, а не с цвета на кожата ми. Нека да ни дадат шанс... Като не ме вземат на работа, как да издържам детето си? Трябва да остана на ръцете на обществото, да чакам на социални помощи. Така ще загубя и трудовите си навици. А всичко това е лошо не само за ромите, а и за цялото общество. 
- Къде се корени проблемът?
- В медиите, в обществото трябва да се показват повече положителни примери.
- А синът ви има ли такъв проблем в училище?
- Не. Живеем в центъра на града, училището е близо до нас. Той ходи на училище с децата, с които е от детската градина - те са израснали заедно. Аз също не съм имала този проблем нито в училище, нито в университета.   
- Трябва ли държавата да изгражда жилища за ромите? Например със средства по някоя европейска програма...
- Категорично съм против да построят жилища и пак да съберат ромите в тях. Интеграция така не се прави. Ще има интеграция, когато едно циганско семейство живее сред българи, когато децата им играят заедно, ходят на училище заедно. Ако съберат ромите заедно, те пак ще са в гето, но в луксозни жилища. Това не би било интеграция.