СТАРА НОВА ПРИКАЗКА

Георги Коновски

Дясната ръка се отпусна безсилно:
- Боже, ще се откача всеки момент...
Лявата промърмори:
- Ти поне си предназначена за труд. А аз... Наравно с теб цял ден – вдигай, сваляй, влачи...
Краката възроптаха:
- А на какво се опирахте през това време?
Откъм Тялото се чу само вяло ръмжене:
- Разпадам се... Всичко ме боли...
Отвътре проехтя стон:
- Нали това ви е работата? А аз... Сутринта напъхаха в мен половинка хляб и глава лук и направо съм се свил от болки...
- Кой си ти? – попита Десният крак.
- Стомахът...
- Поне можа да се обадиш... Ние направо сме се слепили – разнесоха се оплакванията на червата...
- Не можем да ви видим – пророниха бавно Очите. – Цял ден напрежение, цял ден взиране накъде, какво, как...
- А в главата е тихо - констатира Лявото ухо. - Мозъкът пак дреме...
Всички заговориха едновременно:
- Тоя нищо не прави! Не ще да се понапъне дори...
Мозъкът се обади с притеснение:
- Да, да – и днес нищо не правих... Но кажете ми – какво да сторя? Тая работа е от векове все една и съща, Мозък тук не е нужен... Преди пробвах да се любувам на природата, да слушам птичите песни... Дори опитах стихове да съчинявам...
Чу се всеобщ вой:
- Стихове? Ние работим, той стихове ще съчинява... Картинки природни гледал, песни птичи слушал! Дядо ти все природата гледа! Труд трябва, труд! Я да ти дам мотиката! Бе,. кво го слушате! Ръце, блъснете го! Крака, ритнете го!
Ръцете опитаха да ударят по Главата, но очите изшъткаха – щяха те да пострадат. А Задникът, дал предложенията, се стовари върху земята, когато краката опитаха да ритнат Главата...
Това не успокои частите на Човека. Накрая решиха – за Мозъка, най-големият. мързеливец в Тялото, място сред толкова важни и полезни части няма. Да се маха...
И Мозъкът се махна... Къде – никой не разбра. Пък и не се заинтересува – имат си задължения и нямат време за глупости...
Още повече, че Краката трябва да са по-внимателни в движението си, Ръцете по-здрави в крепенето по пътя, Очите по-бдителни в оглеждането... Иначе Идиотът няма да може и извечната му работа да свърши някак си... Но и така е добре...
Без Мозък проблеми няма. И всички са щастливи...