И все пак – стана България Швейцария на Балканите

Димитър Бежански

Един мой приятел често казва:
- Няма да ми повярвате, обаче много обичам луканка!
След което обаче обяснява, че обича истинска луканка, а не тоя боклук, който се продава сега за безумни пари. После обяснява, че обича и салам.
- А това сега салам ли е? Това луканка ли е?
И ни разказва какво имало в сегашните луканка и салам. Имало соя, свински кожи и говежди кости – това били съставките на всички салами, наденици, кренвирши и прочее колбаси у нас. Поради почти ежедневните лекции на тази тема аз спрях да ям всякакви видове салами, кренвирши и други такива. Докато един ден не ме покани на гости братовчедът Харизан. А братовчедът Харизан има цех за производство на колбаси и беше наредил на масата такава саламена палитра, че от нея би се впечатлил всеки художник-модернист с кулинарен уклон.
Погледнах масата и понеже съм човек прям и откровен, казах на братовчеда:
- Абе, Харизане, това ли ти е гостоприемството? Колбасар си, маамустара! Прибери си, моля ти се, соевите гранули, говеждиге кожи и разните овкусители и извади малко туршия за мезе!
А братовчедът се усмихна широко, както само един месар може да се усмихне, и рече:
- Можеш да ядеш най-спокойно! Никакви овкусители, никакви гранули няма тука! Истинско месо е всичко!
И ми обясни братовчедът Харизан, че той също не яде от онова, което произвежда предприятието му. Бил направил едно малко цехче, в което произвеждали за свои хора и за собствена консумация истински колбаси.
- Е, не те ли е срам, бе! – възмутих се. – Значи за простосмъртните – жили и четина, а за вас...
- Що да ме е срам? – вдигна рамене братовчедът. – Виж к`во направиха политиците? Две държави! Едната, официалната – за народа, дето прилича на Сомалия, и една по-малка, за тях си, дето е Швейцария отвсякъде! Вземи си от наденичката, топи се в устата, да знаеш!
Ако ви кажа, че не си взех, и че наистина не се топеше в устата – ще ви излъжа... Бе, кво да ви кажа – Швейцария на Балканите!