С 300 мл кръв може да бъде спасен човешки живот

"Имунната система е обособена - тя има свои органи, тъкани, клетки и хормони и вече е известно, че има огромно значение при присаждането на органи, тъкани и клетки. А имунологията като наука е на около 2 века, но в наши дни тя много бързо се развива. У нас се обособява като дисциплина, която се преподава в медицинските университети в 5 курс от 1994 г., а 3 години по-късно по нея започват да специализират младите медици. След 1997 г. България вече има своите първи специалисти по имунология. От 2005 г. специалността се разделя на клинична имунология (основна медицинска специалност, която се изучава 4 години) и лабораторна имунология, и вече се говори за две дисциплини - клинична и лабораторна. Едната се получава от лекари, а другата от биолози, биохимици, химици", обяснява началничката на Клиниката по клинична имунология в Александровска болница проф. д-р Елисавета Наумова. Тя е категорична, че колкото по-рано се диагностицира нарушение на имунната система, толкова по-лесно може да се повлияе съответно това състояние и да се предотвратят усложнения.

Ако малките деца боледуват повече от 8 пъти в годината

 или хора над 65 г. повече от 4 пъти, добре е да се потърси помощ от специалист имунолог, препоръчва лекарката. 
В Клиниката по клинична имунология се извършва и диагностична, и лечебна дейност, както и научно-преподавателска. Пред екипа медици всеки ден има много предизвикателства, а донорството е само едно от тях. Клиниката администрира и Българския регистър за донори на костен мозък и периферни стволови клетки, създаден през 2005 г. Той над 11 години е член на световния, създаден през 1988 г., в който понастоящем са регистрирани над 28 млн. донори. В Александровска болница е и единствената българска лаборатория, акредитирана от Европейската федерация по имуногенетика, т.е. резултатите от извършените там изследвания са на световно ниво. Към момента са регистрирани

над 2 хил. българи като доброволни донори

на костен мозък. Това означава, че ако някой болен по света има нужда от трансплантация на костен мозък и някой от регистрираните у нас потенциални донори покаже съвместимост, може да бъде извършена манипулацията по присаждането му. Е, не е толкова просто, защото като се събере материалът, трябва да бъде трансплантиран възможно най-бързо, а не да бъде замразяван, затова се предпочита донор, който е по-наблизо. Освен това, ако някой се окаже подходящ донор, с него отново се разговаря дали е съгласен, изследва се дали междувременно не са се появили заболявания и пр. А и веднъж записал се в регистъра, човек може да откаже да е донор, без да е необходимо да обяснява защо.  
Антигените на HLA системата определят степента на тъканна съвместимост между реципиента и донора. Едва около 25% е шансът да се намери напълно съвместим донор между роднини. В останалите

3/4 от случаите болният разчита на добрата воля на непознат донор

Заради особеностите на генофонда на дадена нация или етнос вероятността да бъде намерен съвместим донор сред тази популация е много по-голяма. Затова донор се търси първо в националния регистър, а после в световния. Всяка година стотици хора се нуждаят от присаждане на стволови клетки.
Най-често донори се събират, когато близки и приятели се отзоват на призив на болен, изследват се и решават да се включат в регистъра, обяснява д-р Людмила Куин, координаторка на Българския регистър на донорите на стволови клетки от костен мозък и периферна кръв. Тя пояснява, че напоследък все повече млади хора, комуникирайки в социалните мрежи, проявяват желание да се включат в регистъра и при необходимост да станат донори. Освен желание човек да е донор,  необходимо е да е на възраст между 18 и 45 г., да даде кръв за изследване на показателите за тъканна съвместимост и да не страда от СПИН, ракови заболявания, автоимунни заболявания, бременност, заболявания на сърцето и др. Само 300-400 мл кръв са необходими, за да бъде направена трансплантация. Казано така, това може да звучи като лозунг, но зад тези прости думички в даден момент може да стои един човешки живот и съдбата на неговите близки. Това количество кръв може да излекува дълъг списък от заболявания, които иначе са смъртна присъда за болния - различни остри и хронични левкемии, вродени заболявания, сред които и имунни или метаболитни, аномалии на еритроцитите и пр.
Костният мозък е субстанция в кухите плоски кости. Той съдържа стволови клетки, които произвеждат червени кръвни клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни плочици (тромбоцити). Те помагат за пренасянето на кислород до тъканите, борбата с инфекциите и предпазват от кървене. А периферните стволови клетки се намират в малки количества в циркулиращата периферна кръв.
Процедурата по вземане на костен мозък (взема се от тазовата кост) се прави под упойка, продължава няколко часа, след което човекът остава в болницата една нощ за наблюдение, а възстановяването му е от няколко дни до няколко седмици, обяснява д-р Куин. Периферни стволови клетки се събират в деня на даряването чрез афереза. При тази процедура се вкарва игла във вената, а кръвта се отвежда в апарат за афереза, който отделя периферните стволови клетки, а останалата кръв се връща в тялото на донора. Няколко дни преди процедурата на дарителя се дава т.нар. растежен фактор, който повишава броя на циркулиращите в периферната кръв стволови клетки. Костният мозък и периферната кръв се възстановяват до нормални нива за 4 до 6 седмици. Три са

източниците на стволови клетки

- костен мозък, периферна кръв и кръв от пъпна връв. От костния мозък и периферната кръв при необходимост стволови клетки може да се вземат във всеки един момент от живота. Кръвта от пъпна връв обаче може да се съхрани веднъж. В клиниката е и единствената у нас Национална обществена банка за стволови клетки, разкрита през юли 2009 г. Това означава, че тук се съхранява кръвта от пъпна връв на родилки, пожелали доброволно и безвъзмездно да я дарят за нуждаещи се от алогенна (за друг пациент) трансплантация, потърсили донор в световния или националния регистър. Всяка родилка, желаеща да стане доброволен донор, получава информация за какво могат да бъдат използвани стволовите клетки, какви заболявания могат да се лекуват. Годните за трансплантация на стволови клетки трябва да отговарят на определени критерии, затова не всички взети проби могат да се съхраняват за трансплантация. До момента са изявили желание да дарят кръв от пъпна връв над 600 бременни жени, а около 80% от взетите проби са съхранени за алогенна трансплантация. Колкото по-голям е броят на единиците в банката, толкова по-голяма е вероятността да се намери подходящ донор за нуждаещ се пациент. Затова нашият апел към майките и медицинския персонал е за безвъзмездно даряване и вземане на кръв от пъпна връв.


80% от събраната кръв от пъпната връв на новородени е съхранена за алогенна трансплантация

Проф. Наумова

 Д-р Куин