Фрумушика-Нова пази духа на Бесарабия

В безкрайните степи на Бесарабия, почти накрая на вселената - в северната част на Тарутинския район, между селата Весьолая долина и Староселие, вече 10 години се изгражда и развива първият (и единствен засега) етнографски комплекс под открито небе в Одеска област - Фрумушика-Нова. Названието на селището, разпростряно на площ от 15 хектара, в превод от молдовски означава Красавица-Нова. Наистина, невероятен е пасторалният пейзаж, който се открива пред погледа на любопитните да зърнат възстановеното буквално от нищото кътче, събрало на едно място историята на мирното съжителство, бита и занаятите на няколко националности. Така че не само гледката си заслужава...

Преди 1946 г. по тези земи (на малко повече от 200 км от Одеса, след Тарутино и Березино) са разположени пет села - Фрумушика-Нова, Кантемир, Гофрумстал, Зурум и Рошия. Самите им названия са своеобразно отражение на богатството на етносите, населяващи Бесарабия. Тук живеят молдованци, българи, германци, гагаузи, украинци... Налага се обаче да напуснат родните си къщи, тъй като мястото е харесано от височайшата власт за военен полигон, който в продължение на десетилетия заема впечатляваща площ от 24 хил. хектара.
При първа възможност през 2006 г. семейството на Александър Палариев решава да вземе под аренда част от тези земи и да ги превърне в музеен комплекс на открито. Причините за тази постъпка са не толкова комерсиални, колкото сантиментални, защото бащата на Александър - Андрей Диомидович, през 1933 г. е роден именно във Фрумушика-Нова. Селото, основано още през ХVII век, е сравнително голямо: през 1944 г. там има 567 двора, министерско училище и 2 начални школа, както и болница, библиотека и 5 мелници.
Възстановяването на комплекса започва с изграждането на ферма за овце, където днес се отглеждат, както се твърди, близо 10 хил. животни от ценната порода каракулски агнета с красив черен или сив къдрав косъм. После се засаждат лозя и напълно логично се появява табиетлийска изба, която като магнит привлича ценители и абсолютни лаици да се насладят на неповторимия вкус на местното вино, наградено с няколко отличия на доста престижни изложения в областта. Появяват се и кокетни къщи в етнографски стил, пресъздаващи обичайния молдовски двор, усадбата на германски колонисти, автентични български стопанства, традиционни домове на украинци, евреи, гагаузи, руснаци, както и типова постройка, характерна за съветски колхозници. Различните симпатични сгради не само представят многообразието на типичните домакинства в Бесарабия в края на XIX и началото на XX век, но и при желание някои от тях може да бъдат разгледани отвътре. Ключовете се пазят при администратора на комплекса и се завъртат при заявена екскурзоводска обиколка, чиято цена е минимум 300 гривни (близо 10 евро) при група, по-малка от 6 души, или 50 гривни на човек. Любопитните да видят характерния за всяка от националностите интериор в къщите не остават разочаровани: мебелите изглеждат достоверно и на място, а неподправените предмети от бита неусетно препращат съзнанието в друга епоха, лишена от интернет и изпълнена с къщна работа и къртовски труд от сутрин до вечер. Между другото, на желаещите се предоставя възможност и да пренощуват (естествено, срещу заплащане) в някои от къщите. Но тъй като селото все още не може да побере повече от стотина гости наведнъж, необходимо е за целта да се направи предварителна заявка.
Нетърпеливите да опитат специалитетите най-вече на молдовската кухня, предлагаща агнешко, мамалига и плацинди, добре е още в началото на обиколката из Фрумушика-Нова да наминат през кръчмата, да изберат някое традиционно ястие от богатото меню и да уточнят часа, в който биха искали то да им бъде сервирано. Доста удобно е, а и спестява време, което обикновено се губи в очакване да се изпълни поръчката.
Иначе напълно безплатната свободна разходка в комплекса впечатлява не само с наличието на автентични селскостопански уреди, поръждясали и изложени направо на улицата, но и изненадва с изградените шарени модерни детски кътове и чисти басейни, край които всеки може да забрави къде всъщност се намира. 
И ако представители на по-възрастното поколение с носталгия, интерес или пък с нееднозначни чувства ще искат с часове да разглеждат атрактивния парк с над 500 скулптури на соцреализма, съветски трактори и самолети, то децата със сигурност ще хукнат към минизоопарка и ще видят за първи път не само лами, но и овце, диви и домашни дългокосмести свине, както павлини, фазани и обикновени кокошки. Някак естествено и в трудно обяснима симбиоза тук съжителстват изоставена военна техника и сияен параклис, кръстен на Андрей Първозвани. Гостите на Фрумушика-Нова почти не пропускат да се щракнат за спомен и край дървените стрелки, сочещи световни градове и разстоянието до тях, или до пътния знак, чийто триъгълник духовито и окуражаващо констатира: "Счастье рядом" ("Щастието е наблизо").
Посети ли веднъж музейния комплекс на открито, всеки неизменно се впечатлява от нещо, за което дълго и в захлас да разказва на близки и познати. И да ги вдъхнови да надзърнат във Фрумушика-Нова, пренебрегвайки неописуемо разбитите пътища на Одеска област и липсата на достатъчно табели, служещи за важен ориентир на желаещите да усетят автентичния дух на бесарабските земи.


Ориентири от центъра на комплекса


Посетителите на Фрумушика-Нова са наясно с разстоянията до световните столици, включително и до София


Информационна табела улеснява любопитните


Минизоопаркът е магнит за всички възрасти


Останки от военна техника напомнят, че в продължение на десетилетия мястото е било превзето от полигон


Никой не подминава кръчмата


Атрактивни надписи привличат гостите в кафенето


Окуражаващ пътен знак
Снимки АВТОРКАТА