29 Март 2024петък16:54 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мила родино

Български писатели сред горските обятия

Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Николай Хайтов са били големи поклонници на омайните красоти край селата Радуил и Долна баня, край Костенец и в Рила

/ брой: 212

visibility 1556

Михо ЧЕРВЕНКОВ

След официалното откриване през 1888 г. на железопътната линия Белград-София-Цариград гара Костенец става предпочитан изходен пункт към пленителните със своята красота дефилета, бързоструйните, скокливи и пенливи реки и към величествените върхове на Рила.
В пътеписа "Мусала" Иван Вазов пише, че в края на юли 1901 г. той и група видни наши учени: д-р Моллов, професор по медицина, Г. Златарски, професор по геология, д-р Минчович и др. предприемат възкачване на Мусала. След щателна подготовка на 29 юли в 11 часа през нощта тръгват с влака от София. След полунощ пристигат на станция Баня Костенец, на пиацата имало само една каруца, натоварват багажа и тръгват след нея пеш към Долна баня.
Там приятелите не пропускат да се окъпят в минералната баня. Селянче им поднася кафе - "босичко, русокосо, със сухичко лице, което има правилни и нежни черти", и Вазов отбелязва, че "Долна баня се пада в ихтиманската окръжност, прочута по хубавия тип на жените".
Превоз отново няма, продължават пеш до с. Радуил - общо 18 км, и когато пристигат, Вазов възкликва: "Аз никъде в България не съм виждал село, загнездено в по-омайна местност, в по-разкошна уединеност при дооблачни висини, всред горските обятия!" Продължават в колона вече от единайсет коня - на 2 август групата е на Мусала.
Младият по онова време поет Димчо Дебелянов няколко пъти посещава село Долна баня, гостува на брат си Илия, който се преселва тук през 1906 г., работи в дърводелската фабрика на братя Сребърникови, участва активно в политическия и културен живот на селото. Тук Димчо се среща и с литературния си събрат Николай Лилиев, който е чиновник в същата фабрика.
Било е през лятото на 1909 г., когато Димчо пристига - Николай Лилиев за няколко дни е отскочил до роднина в Стара Загора. И Дебелянов му пише писмо, а след това и второ, в което четем: "Сега аз се щурам като див из ул. "Търговска", изтягам се в читалището или у х. Калчо, чудя се и се мая на тънкия и дълбок ум, на остроумията на Гаджана, развивам "социалистическа" дейност чрез писане покани за събиране пари в полза на стачниците в кибритената фабрика на гарата" (гара Костенец - б.а.).
И в същото писмо добавя: "В Баня ще стоя до събота..." Тук Дебелянов написва стихотворенията "Светла вяра" и "Кръстопът на бъдещето". 
След тежко боледуване през лятото на 1921 г. Христо Смирненски е изпратен на работа в дъскорезницата край с. Марица за укрепване и възстановяване на силите му в планината. Работата не е тежка - приемане и измерване на трупите. Местността е много живописна, китна пътека край реката води до дъскорезницата.
Оттам той често прескача до с. Радуил на разговорка с хората. Посещава Долна баня, където бързо се сприятелява с по-будните младежи, а също и с Кирил Лазаров, който след две години е начело на пламналото в селото въстание. В един неделен ден на юли Христо повежда група близки и познати, дошли му на гости, към североизточния дял, радват се на красивите върхове Белмекен и Равни чал (1628 м и 1637 м), на чиито чела снежни преспи от стария сняг често посрещат новата зима. На връщане се спускат по дефилето на р. Чавча и пред костенския водопад се фотографират.
На другата година, примамен от красотата на тези места, той прекарва около два месеца в с. Радуил. Пристигат в гара Костенец с Йордан Воденичаров. На площада в Долна баня около Смирненски се събират младежи, познати от предната година, разговарят около час, пренощуват в с. Марица, а на другия ден пристигат в с. Радуил. Предното лято поетът се е запознал с братята Петър и Никола Капитански от същото село, които са превозвали трупи до дъскорезницата, стават близки и сега се насочва към техния дом. Приемат го много радушно.
През 1983 г. отидох в с. Радуил, за да разгледам къщата. Кацнала е на стръмен скат току над река Марица, тогава пълноводна и пенлива. Измазана в бяло, на фасадата е поставена паметна плоча: "В този дом през 1922 г. живя и твори пролетарският поет Христо Смирненски". Баба Мария по онова време била млада снаха в семейството, сега по дървени стълби ме поведе към горния етаж в стаята, където е живял поетът. Само тя бе останала в тази къща от някогашните познайници на поета - стара, съсухрена жена, с черна забрадка на главата, черна рокля, обута с оплетени от нея вълнени чорапи. А иначе енергична, жизнена, със запазена памет, сякаш чете, когато разказва.
Имах бебе, Златка, та заради нея оставах вкъщи и най-много аз се грижех за Христо. Беше по харман време. "Вие идете да вършеете, аз ще гледам детето" - казваше той. Много обичаше децата, беше приказлив. Не беше добре, слабичък и аз го питам защо не ходиш някъде в болница, а той ми дума: "Оттук по-хубава болница няма".
Често правеше излети. Имаше един художник-скулптор Христо Лозев, бил учител, който обикаляше къщите и рисуваше стари жени. От неговите ръце е паметникът на площада в чест на радуилци, загинали през 1912-1913 г. Та Христо ходеше при него, разговаряха.
Мило му беше да седне до софрата, когато всички се събирахме около нея. Ядеше каквото и другите. Правех и качамак. Само искаше да му сипваме отделно. Не знаехме какво е имал предвид, по-късно разбрахме. Стаята му беше с балкон към планината. Христо обичаше да сяда и почива там, гледаше с часове. Хубаво е тук, му казвам един ден, а той ми отговори: "Хубаво е, но на мен ми притропа жълтата гостенка!" После разбрахме, че говори за болестта си.
Свидни спомени е скътала в сърцето си тая обикновена българска жена. В стаята е поставила бюст на Смирненски и негов портрет. Запазена беше и масата, на която е работил поетът. Най-много обичал да чете и пише на балкона. Вечер излизал в селото, а у дома идвали при него познати и приятели - четели вестници, спорели по политиката.
Когато в Рила лумва пожарът, той тръгва с всички да помага при гасенето. Още на следващия ден, 13 август, написва очерка "Пожарът в Рила". След ден-два е на път за Самоков с Йордан Воденичаров. По шосето срещат селянин с каручка, пълна с дърва и съчки, теглена от двете му деца. Те са доста зле облечени, боси, със запотени и прашни лица. Очите на Смирненски се изпълват с гняв и възмущение.
В Самоков поетът е посрещнат с радост от младежи, които го наричат "нашият поет", знаят негови стихотворения, обичат го. Отбиват се и в общината. След тази екскурзия се появяват двете творби - импресията "Босоногите деца" и фейлетонът "В Самоковския общински съвет".
Следващият излет е към Беловския дял на Родопите - пак с Воденичаров. От Белово с камион излизат до Якоруда, а оттам два километра пеш. "И сега сякаш виждам Христо - си спомня Воденичаров - светъл, радостен, жадно поемаха гърдите му свежия балкански въздух, очите му блестяха и сякаш поглъщаха дивната природа." Пренощуват в бичкиджийницата на Баджов, пешком достигат до Куртова поляна, срещат се с "колоритните" власи, с камионетка пътуват до Белово, а от гара Костенец отново пеш до Радуил.
Смирненски прекарва лятото на 1922 г. в с. Радуил за укрепване на здравето, но през това време усилено твори - пише стихове, фейлетони, пътеписи, импресии, разкази, злободневки, хумористични сценки. По онова време всяка събота и неделя в гара Костенец, Долна баня, Радуил се организират вечеринки. Често присъства и Смирненски. Рецитират се негови стихове: "Братчетата на Гаврош", "Ковачът", "Москва", "Йохан", "Да бъде ден", посрещани възторжено от присъстващите младежи, работници и селяни.
Друг е поводът на Николай Хайтов да живее около две години (1952-1954) в с. Радуил - той е инженер-лесовъд и е назначен за началник на горския участък. С жар и младежки ентусиазъм се захваща за работата, но административни неуредици и завистливи колеги му подлагат крак, разкарват го по съдилища, стига и до леля Ванга и се захваща с литературна дейност, за да се нареди сред най-добрите писатели в страната. Престоя си в това село описва в "Дневник", книга първа, 1988 г. Опознал добре хората и района, много сюжети от неговите разкази са почерпени оттам.
Признателните радуилци, по случай 90-години от рождението му през 2000 г., построяват чешма в селото с негов барелеф и уреждат парк с беседка до къщата, където е живял.

Училище "Христо Смирненски" в село Радуил

Христо Смирненски

Дебеляновата къща в Долна баня - снимка от май 2015 г.

Димчо Дебелянов и Неделчо Василев, даровит рецитатор, загинал през Балканската война

Чешмата в памет на писателя Николай Хайтов, построена от признателните радуилци

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ