Да си гост в родината - дотук ни докараха управниците

Татяна Василева Береза е родена на 14 февруари 1960 г. в Добрич. Завършила е езиковата гимназия в града. Има висше педагогическо образование от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Има професионална квалификация за преподаване на чужд език в начален етап на образование. Учител с дългогодишен стаж. Отлично владее немски, английски и руски език. Омъжена е, има 17-годишна дъщеря. В Германия е от 2 години и половина. Живее в Липщат, Северен-Рейн Вестфалия.


"Меркел вън", скандират в някои северни провинции"

"Немците само с кучетата си се държат мило"

"На БСП разчитат българските емигранти да ги върне у дома"


- Как човек на вече зряла възраст се решава да напусне родината и да стане имигрант? Какви са причините?
- Разбира се, такова решение не се взима лесно, но когато си притиснат от обстоятелствата - основно финансови затруднения, които изпитват голяма част от българите, нямаш много голям избор. Отдавна съм преминала младежката възраст, когато такова действие се възприема като приключение. Все пак при изграден вече живот да загърбиш всичко и да заминеш не е никак лесно. Със съпруга ми си дадохме ясна сметка, че борбата за доказване на чужд терен ще е тежка, но в името на по-добро бъдеще за дъщеря ни това бе правилното решение. И днес не съжалявам, макар че е доста тежко. Приемам всекидневните предизвикателства и вярвам, че ще постигна целта си - пълноценно да практикувам професията, на която съм отдала живота си.
- Лесно ли се адаптирахте към немския начин на живот? С какво все още/никога няма да свикнете?
- Аз съм човек на реда, обичам и спазвам правилата. Затова не ми беше трудно да свикна с реда тук, за разлика от България, където хаос цари на всяко ниво. Да не говорим за напрежението, което се усеща дори във въздуха. В Германия се цени точността във всеки аспект. Отлично владея езика и що се отнася до това, не усетих като тежък прехода към новия живот. Трябва да опознаеш немския нрав и култура - това е задължително, ако искаш да живееш нормално тук и да се интегрираш. Това, с което навярно никога няма да свикна, е студеното и високомерно отношение на немците. Не ни допускат до себе си, но не защото сме имигранти, те са си такива по природа. Но като че ли това е прикрито високомерие, защото ги гони миналото, обременени са от предразсъдъци.
- Какво е отношението към мигрантите? А към по-висококвалифицираните? Знаем, че нискоквалифицираните са добре дошли в Германия.
- Често пъти слагат всички чужденци под общ знаменател и имат едно наум да не ги излъжеш. Ето например първото предупреждение от нашия наемодател, при все че ни избра от други пет немски семейства, бе "Без театри!". Такова е предубеждението към чужденците - могат да ги измамят.
Ако им докажеш, че си отговорен човек, ако владееш езика им, се отнасят с уважение към теб. А бежанците, които уж приеха с отворени обятия, само ги използват. Плащат им по пет евро на час, при положение че минималната надница е 8,5 евро. Те разчитат на социални помощи. Знаете ли, германците не са подготвени да интегрират новодошлите, като се започне от липсата на достатъчно преводачи и учители по език.
- Като споменахте бежанци, в България и редица други европейски страни недолюбват фрау Меркел именно заради либералната й бежанска политика. Какво е отношението на самите немци към нея, продължават ли да й гласуват голямо доверие?
- В Европейския съюз правилата се диктуват от Берлин, това за никого не е тайна. Затова и е такова недоволството сред някои страни членки.
Що се отнася до бежанската криза, по моите впечатления Ангела Меркел като че ли взе да дава назад, поне това звучи от някои нейни изявления, целящи да успокоят германците, особено след атаката в Мюнхен. Но тя няма полезен ход в момента. Бежанците я обичат, тя им помага. Но провинции като Нийдерзаксен, Мекленбург, Заксен-Анхалт не. Там се провеждат големи демонстрации с плакати "Merkel raus" (Меркел вън). Във и около Берлин има също много фургони с бежанци и това не се нрави на местните. В южната част повече подкрепят Меркел. Странно е отношението, което наблюдавам, на баварския премиер. Струва ми се, че има известна промяна, като се има предвид доскоро острия му тон. Навярно е обещала повече пари на Бавария. Но, знаете как е в политиката - според интереса палачинката много лесно може да се обърне.
- С какво се занимавате в момента? Споделете пътя, по който минахте от началото на пребиваването си в Германия.
- Първоначално, близо година, водих курсове по немски език за начинаещи към миграционната служба АВО. Там бях на хонорар, но ми беше важна тази работа като първа стъпка към навлизане в професията. С препоръка оттам, работих в школа, която учениците посещават за допълнителна работа. За кратко преподавах и в училище. Исках да си намеря редовна работа в училище, но срещнах проблем с признаването на дипломата. И така с подкрепата на семейството ми взех нелекото решение да отделя 2 години време за незаплатена практика в училище, за да мога след това пълноценно, наравно с немските преподаватели, да практикувам професията си.
- Немският образователен модел се слави като доста успешен. Вашите впечатления?
- Слави се, защото учениците завършват училище с професия, а не като при нас да търсят работа по професията с години, при все това им изискват и стаж. В Германия този проблем го няма, защото те залагат на практиката и завършвайки средно образование, имаш и определена професия. Но например няма достатъчно квалифицирани учители - ето на дъщеря ми по математика преподава архитект. Наблюдавам и друг странен факт - на базата на опита ми до този момент твърдя, че трудно например можеш да срещнеш лекар германец. Надявам се, че в бъдеще и дъщеря ми ще е пример в това отношение, тъй като мечтае да стане педиатър.
- Има ли българска общност в Липщат?
- Не, в нашия град няма много българи. Повече са в Дуисбург. Голяма българска общност има в Берлин. Там има български магазини и заведения, които успешно показват на германците, че има и друга храна освен картофи и варени кренвирши (смее се). Именно с това е свързан и прякорът на местните, измислен от мигрантите.
- Ако трябва да нарисувате Германия и България, какви образи ще присъстват на картината?
- Голямо евро и куче - така би изглеждала картината на Германия. За германците парите са всичко, от сутрин до вечер те повтарят sparen, sparen (пестя, пестя), стремят се да трупат още и още. Разбира се, затова и икономиката им е на такова добро ниво. Германия е една лихварска държава. Неслучайно задуши така Гърция, за да спаси собствените си банки.
- А кучето защо?
- Немците като че ли само към кучетата си се държат изключително мило и чистосърдечно, като към деца. Поне такива са впечатленията ми.
Що се отнася до България, то на картината място ще има за красивата ни природа, киселото мляко и сиренето. Освен това и за благоуханната българска роза. Всъщност червената роза ще присъства и като символа на най-старата партия в България - социалистическата. Защото именно на БСП много хора извън пределите на родината възлагат надежди, че ще ги върне у дома, като създаде условия за достоен живот в България.
- Връщане в родината стои ли като алтернатива на този етап поне?
- Категорично не. Тръгнахме с това твърдо намерение, толкова се бяхме уморили от всички неудачи в България. Разбира се, носталгия има. Жалко е, че можем да посещаваме вече родината само като гости, но дотук ни докараха нашите управници - да си гост в родината си.