Празник без коли, или защо да се откажем от автомобилите си

Според статистиката всяка минута от конвейерите по света слиза един нов автомобил. Броят на колите в мегаполисите вече надвишава критичното ниво, твърдят експерти. А след няколко години е напълно вероятно улиците на градовете да станат непроходими дори за пожарните и линейките. Ситуацията е стряскаща, но не и безнадеждна. За светлината в тунела допринася и Световният ден без автомобили, който ежегодно се отбелязва на 22 септември с мотото "Градът е пространство за хората, пространство за живот".

Разбира се, не може да се отрече фактът, че колите правят живота ни доста по-лесен и удобен. Но прогресът има и друга, не толкова приятна, страна. Не бива да се пренебрегва проблемът със замърсения въздух, както и вечните задръствания по пътищата. Вредни газове от автомобилите влияят на здравето ни, на озоновия слой на нашата планета, на климата. Големите градове са изпълнени със смог, въздухът в тях е труден за дишане и предизвиква множество алергии, особено у децата. Именно затова по света се инициира кампания, която призовава поне веднъж годишно хората да се сетят за алтернативните средства за придвижване - обществен транспорт, велосипеди, ходене пеша.
За първи път акцията се провежда на 22 септември 1998 г. в Париж и за почти две десетилетия проявата се сдобива с все повече привърженици по цял свят. Добре е обаче да се знае, че още преди френската столица да отбележи ден без коли, подобни мероприятия спонтанно се организират в различни страни по света. Началото на тези действия стават факт заради петролната криза през 1973 г. А на конференция в Толедо (Испания) над 20 лета по-късно за първи път се формулира призивът за регулярното провеждане на празник без автомобили в рамките на специална дата.

В България за съжаление почти не се говори за присъединяване към подобни акции. Стана ясно все пак, че в рамките на Европейската седмица на мобилността на 22 септември на пл. "Алексъндър I" ще е забранено влизането на превозни средства. Дано на този ден повече нашенци последват световния пример и поне в Деня на независимостта на страната ни покажат, че са независими и от колите си.
Особено голямо внимание на инициативата без автомобили се отделя в мегаполисите. Защото извънредно големият брой МПС-та и безкрайните задръствания са проблем предимно на големите градове. Извън постоянните мерки - като ограничение на трафика в центъра на населеното място чрез нарочни такси, някои управници се опитват колкото може по-добре да организират различни събития и програми, посветени на деня, в който хората се призовават да се откажат от използването на коли. Смята се също така, че подобни акции като цяло допринасят за развитието на обществения транспорт.
Хората оставят личните си автомобили и мотори в гаражите и на паркинга, въпреки че някои, свикнали с лукса да са бързи и независими, със сигурност изпитват неудобство, лишавайки се от обичайните си средства за придвижване. Но пък останалите жители на градовете получават възможност поне на 22 септември да чуят как звучи тишината, да подишат чист въздух и да се насладят на безопасна разходка из улиците, изпразнени от коли.

Не бива да се забравя и опасността, която създават някои шофьори. За съжаление статистиката за загиналите по пътищата деца и възрастни отдавна е една от най-стряскащите и ненапразно е наричана черна. Данните сочат, че по света заради автомобилни катастрофи за денонощие губят живота си над 3000 души. Затова и акцията за ден без коли, колкото и символична да е всъщност, цели да накара колкото може повече хора да се замислят за последствията и щетите, които нанасят автомобилите на екологията и човешкото здраве.

Проблемът, възникващ от пренасищането на планетата ни с МПС-та, през последните години става все по-актуален и за малките населени места. Не е рядкост доста семейства да имат повече от една кола. Необходимо е да се отбележи и фактът, че автомобилът е на трето място сред най-рекламираните стоки в света. Изпреварват го само алкохолът и тютюнът.
Вероятно не всички са наясно, че колите всъщност са доста древно творение. Първите известни днес чертежи на автомобил са направени от самия Леонардо да Винчи, който не само е прочут художник от ХV век, но остава в историята и като гениален изобретател. Любопитното е, че измислената от него машина е с пружинно задвижване. За съжаление до днес не е запазен действащ екземпляр на такава кола, затова не може със сигурност да се твърди дали изобщо е била създадена.

Френският военен инженер Никола-Жозеф Кюньо през 1769 г. представя първия образец на автомобил, задвижван на принципа на парната машина (двигател с външно горене, който използва топлинната енергия, налична във водната пара, преобразувайки я в механична работа - б.р.) Изобретението става известно като "малката кола на Кюньо". Но креативността на автора му се оспорва от някои учени, според които членът на Йезуитската мисия в Китай, фламандският астроном Фердинанд Вербийст пръв е направил автомобил за императора Канси. Е, творението на проповедника всъщност повече прилича на играчка - колата е дълга едва 65 см, но все пак датира от 1672 г. - почти цял век преди за нещо подобно да се сети Кюньо. Но пък именно неговият автомобил се приема за предшественик на съвременния, както и вдъхновява за създаването на парен локомотив.
Не бива обаче да се пренебрегва и произведението на знаменития руски изобретател Иван Кулибин, който през 1791 г. шашва света с карета с три колела, която същевременно има двигател и педали. Никой обаче не вижда потенциал в разработката на самородния талант и тя не получава по-нататъшно развитие.

Първият патент за автомобил получава Оливър Еванс още през 1789 г. Американският инженер-конструктор демонстрира самоходната си кола, която не само остава в историята като първата в страната, но и впечатлява света като машина-амфибия, тъй като може да се движи по земята на колела, а по водата - с помощта на приспособление, приличащо на гребло.
Английският изобретател Уилям Хауърд използва за оране локомобил през 1850 г. Във втората половина на XIX век по полетата на Великобритания работят близо 2000 такива машини.
Появата на лекия, компактния и доста мощния двигател с вътрешно горене отваря големи възможности за развитието на автомобилизма. През 1885 г. германският изобретател Готлиб Даймлер, а само година по-късно и сънародникът му Карл Бенц създават и патентоват коли, задвижвани с бензин. Въпреки този пробив т.нар. локомобили (с парен двигател) продължават да доминират на пазара до 1908 г., когато Форд пуска в масово производство кола от модела "Т". Именно това дава огромен тласък за развитието на автомобилната промишленост в света, чиито плодове жънем ние днес.