Кунева се оплака от дефицит в научната дейност на България

В опит да оправдае минималните държавни средства за наука образователният министър Меглена Кунева се оплака от дефицит на научноизследователска дейност в страната. Депутатът от "Атака" проф. Станислав Станилов подчерта, че стратегията на правителството предвижда към 2020 г. средствата за наука да са 1,5% от БВП, когато за ЕС средната стойност ще е 2,5-3 процента. "Като подписвате проект с разходи за наука и развойна дейност от 1,5%, вие изразявате съгласие България да бъде втора категория и декларирате "Аз, Меглена Кунева, съм съгласна да бъда втора категория европеец". Ще демонстрирате ли амбиция за рязко увеличаване на разходите за наука", попита Станилов.
Кунева обяви, че България трябвало да си поставя реалистични цели. "Не тръгваме от нула, а тръгваме от минус. Вече 6 г. има дефицит на научноизследователската дейност. Нека поставянето на реалистични цели да не се разглежда като отстъпление от страна на министерството от научната дейност", обяви министърката. Тя пропусна да обясни, че парите за наука у нас бяха драстично намалени от Симеон Дянков при първото управление на ГЕРБ. Кунева се оправда, че с инвестициите в научноизследователска дейност България е на едно ниво с Гърция, Малта и Словакия, а с по-нисък процент от нас са Кипър, Румъния и Хърватия.
"Заплатите на изследователите в Румъния, която била по-назад от нас, са 2,5 пъти по-високи. В България заплатите са неизмеримо ниски. Не може гл. асистент в БАН да взима максимално 600 лв. Не може академията да се субсидира от държавата само с 50%. Навсякъде е минимум 80, останалото идва от проекти и частен бизнес", възмути се Станилов.