Нито един от големите ни проблеми сега не зависи от България

Нина Дюлгерова е родена в София. Професор по международни отношения във Варненския свободен университет и  ЮЗУ. Завършила е история в СУ, доктор по история (Московски държавен университет), доктор на икономическите науки (енергийна сигурност) - Военната академия у нас. Работила е в БАН.

"Има дългосрочни стратегически планове за дестабилизация на европeйскте и евразийските общества, но субективният фактор може да ги защити"

- Според вас, внезапните топли прегръдки на Борисов с Ердоган и опитите му уж да критикува ЕС за бежанската политика, наистина ли се дължат на грижа за опазване на страната ни, или той се е оплел в някаква по-голяма външнополитическа игра и не знае към какво поведение да се придържа?
- Изминалата седмица беше богата на събития, които в една или друга степен са своеобразна кулминация на процеси, които концентрираха през летните месеци политическа и военно-дипломатическа енергия. Ситуацията сериозно се усложни след неуспешния преврат в Турция. Паралелно с английския "Брекзит", атентатите във Франция и Белгия, мигрантския поток и засилващата се невъзможност за изграждането на единна европейска стратегия, процесите в Турция ескалираха още повече разнопосочните сигнали и действия на политическо и институционално ниво. Това принуди София първоначално сама да търси спасение в интензивен диалог и действия с Анкара, което предизвика много съмнения и обвинения в далновидността и международноправната гаранция за някои решения на българския министър-председател.
Освен това, името на България и на премиера Борисов бяха едни от основните политически акценти на международната риторика и анализи. Куриерството на премиера между Анкара и Берлин, многобройните изявления и срещи, които той осъществи в България (със сръбския и унгарския премиер), доведоха до впечатляващи във финансов план обещания на срещата на европейските лидери в Братислава. Безпрецедентно е обещанието на председателя на ЕК Жан Клод Юнкер за отпускане на 108 млн. евро от поисканите от България 160 млн. евро за опазване на българските сухопътни и морски граници и за справяне с мигрантската криза. Получаването на исканата от Бойко Борисов сума няма да реши проблемите, но е добро доказателство, че България вече е призната за съществен сегмент от европейската сигурност. Този акт може да се приеме като елемент от конюнктурната динамика в глобален план. Предвид несвойствената за европейската администрация бързина за отпускане на парични суми, жестът към София може да се обясни с другия важен проблем Ц избора на генерален секретар на ООН. Преди поредното гласуване на 26 септември първите три места са поделени между представителите на Португалия, Словения, Сърбия и България.
- И слепите видяха, че правителството на Борисов само привидно подкрепя кандидатурата на Бокова, а всъщност работи срещу нея. Как изобщо да си обясним подобно поведение на българско правителство? Очевидно е, че Кристалина Георгиева няма шанс за поста и единствената цел е да бъде провален изборът на Бокова. Каква изгода може да има Борисов, ако евентуално провали един небивал шанс на България, който едва ли ще се повтори някога?
- Последната седмица показа безпрецедентна атака срещу жените-кандидатки за двата основни поста в глобален план Ц Хилъри Клинтън, кандидата на Демократическата партия за президент на САЩ, и Ирина Бокова, единствената жена в надпреварата за поста генерален секретар на ООН. За Хилъри Клинтън седмицата премина под знака на недбро здравословно състояние, което се прояви на възпоменателната проява в памет на жертвите от 11 септември 2001 т., предизвикало взрив от съмнения в нейното физическо и психическо здраве. В казуса за бъдещ генерален секретар на ООН високите шансове на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова отново концентрираха вниманието на световните медии към България. Размяната на остри реплики между Москва и Берлин, свързана с предложението на Ангела Меркел към Владимир Путин на срещата на Г-20 в Китай за подкрепа на португалския кандидат, активизира за втори път през последната година сценария за смяната на Бокова със заместник-председателя на ЕК Кристалина Георгиева. Отлагане на българското решение до 26 септември с условието първо или второ място в тайното гласуване за Ирина Бокова е доказателство за две глобални схеми, в които са въвлечени България и нейният премиер. Ирина Бокова покрива двете основни изисквания, които се повтаряха като мантра през последните месеци Ц от Източна Европа и жена. Допълнителна тежест в тази посока е вторият мандат начело на ЮНЕСКО. Явно тя е на път на получи най-важните гласове на петте постоянни членки на СС на ООН. Първата схема е анулирането на нейната кандидатура с включването на Кристалина Георгиева в познатия сценарий, инспириран от представители на европейската администрация, германския канцлер и на част от политическото задкулисие на Вашингтон. Идеята да се наложи на всяка цена португалският представител е обвързана с втората схема - анулиране на представител от Източна Европа, чрез който да се засилят позициите на Русия в ООН. Предвид факта, че вече тече 71-то заседание на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк, възможността на 26 септември да се постигне определен (надявам се в полза на Бокова) резултат при гласуването в СС на ООН, е много висока.
- Имат ли някакво реално значение приказките на Борисов за възобновяване на "Белене" или за прословутия газов хъб, след като Русия недвусмислено заяви, че няма интерес към енергийни проекти с България?
- Енергийната тема е основен коректив на международните отношения. През 21 век това непрекъснато се доказва. България през първото десетилетие беше ситуирана много добре в проруските и проамериканските енергийни проекти. При управлението на ГЕРБ с политическо решение се отложи във времето реализацията на т.нар. голям шлем, а широко рекламираният южен газов коридор остана като далечна химера. Всеки един от руските енергийни проекти периодично е предмет на политически изявления, предизборни обещания и екзотични идеи. Не трябва да се забравя, че всеки един от проектите продължава да акумулира финансови потоци. Нито една от проектните компании не е закрита, а администрацията продължава да получава високи заплати. След осъждането на България от руската фирма "Атомстройекспорт" за двата реактора за АЕЦ "Белене" и след неуспешните опити кабинетът на ГЕРБ да ги продаде на друга страна (например на Иран) нещата се усложниха. София в момента е в много неизгодна ситуация. Проектът АЕЦ "Белене" не е затворена страница, но премиерът трябва да се раздели с илюзиите, че това ще се реши само с приказки и голословни изявления. Съдебното решение вече изисква конкретни и ефективни решения. Газовата стратегия на премиера също претърпя крах след неуспешната среща във Варна на газовите гиганти, които да подкрепят идеята за газов хъб "Балкан". Отсъствието на основния доставчик, руския "Газпром", както и съобщението, че в черноморския шелф "Хан Аспарух" няма рекламираните преди това големи количества на нефт и газ, свеждат до очаквания минимум възможностите за реализация на идеята за български газов хъб. Все още обаче не е изцяло загубена идеята за газопровода "Южен поток", независимо от излизащата от руски и турски институции информация за динамично развитие на "Турски поток".
- Ще се отрази ли двусмисленото поведение на Борисов и по повод на избора в ООН, и по бежанската криза, и за "Белене" върху резултатите от наближаващите президентски избори у нас?
- Политическото поведение на Бойко Борисов е в унисон с конюнктурната динамика в Европа и света. Естествено всеки от резултатите от неговата политика ще има своето отражение върху президентските избори в България. Ситуацията е много сложна и с непрекъснато нарастващо напрежение и непредсказуемост. На практика нито един от въпросите, с които е обвързана България, не зависи от премиера или която и да е друга институция в България. София е част от процесите, които през следващите години ще определят до голяма степен развитието на човечеството. Изборът на генерален секретар на ООН, новият американски президент и предсказуемият успех на партията "Единна Россия" на парламентарните избори в Русия, които преминаха на 18 септември 2016 г., ще определят нюансите в регионалните и глобалните процеси.
- Как виждате близкото и по-далечно бъдеще на Европа и на България при тази неадекватна политика на ЕС около мигрантската инвазия, която няма да спре и анализаторите все повече говорят за етническо и цивилизационно претопяване на континента?
- Не трябва да се забравя едно важно условие, което определя визията и представите за света. Всеки един от нас получава вторична информация за това, което се случва не само по света, но и в собствената си страна. Европа и Евразия през последните две години са подложени на голям политически, икономически и военен натиск, който е част от дългосрочни стратегически планове, ориентирани към дестабилизация на европейските и евроазиатските общества чрез интензивна и многобройна мигрантска вълна от широкия Близък изток, двустранни изтощителни икономически санкции ЕС-Русия и създаване на зони с висока степен на несигурност. Украинската криза, ИДИЛ и зачестилите терористични акции в Западна Европа, а от вчера и в САЩ очертават една глобална картина на несигурност, преструктуриране на големи територии с големи количества конвенционални енергийни суровини, като и на сериозна, драстична атака за цивилизационна подмяна на изконното европейско население. Това е сценарий, който не от вчера е задействан, но историята е доказала, че идеални сценарии няма. Субективният фактор винаги успешно, с висока степен на отклонение, успява да защити обществата в Европа и Евразия.