Тенджера под налягане

Гореща се оказа изминалата седмица. И в буквалния, и в преносния смисъл. От предизборни страсти, пълен хаос на чувствата у лидерите на ЕС, припадъците и високата температура на Хилъри до натъпкани с взрив гърмящи тенджери под налягане в Ню Йорк. На фона на тази разгорещена картина България, както казва "народният вожд" Бойко, остава "островче на стабилността и спокойствието". Благодарение на усилията на своите политици тя все така стабилно лежи на европейското социално дъно, никой не тревожи мизерното й битие и плавното й топене. Дори задаващите се президентски избори не обезпокояват величавото политическо затишие.
Вялите опити на медиите да внесат интрига са напразни. От спокойствието за пореден път се възползва държавната глава и с чувство на изпълнен дълг грабна куфарите и за трети път тази година прекоси океана, за да навести "стратегическия съюзник". Нека припомним, че други държавни лидери, които ценят тежестта на поста си, посещават сесиите на Общото събрание на ООН само по специални поводи. Нашата глава обаче не пропусна нито една през мандата си - замина за пети път. Очевидно, само там, в далечна Америка пред шепа сънародници тя се чувства значима. Призова ги да гласуват в президентските избори. Не стана ясно на кои - българските или американските. За нашите избори неговата партия още не е представила кандидат, но е известно, че в американския вот симпатизира на болнавата Хилъри. Освен че участва в неин предизборен клип, главата пак натърти, че се гордее с тази своя привързаност. Така намигна на бившите ни съграждани за кого да гласуват там. Жалко, че на тази смела стъпка на нашата глава никой няма да обърне внимание. Така и ще слезе от сцената незабелязана и неоценена.
Светът си има други главоболия. Взривяващите се тенджери в Ню Йорк не са сред най-важните - засега. Вчера се развълнува от парламентарната победа на партията на Путин "Единна Русия". Не че беше изненада, но не очакваха, че избирателната подкрепа ще й донесе конституционно мнозинство - 343 мандата в 450-членната Дума. Най-неприятната за цялото русофобско евроатлантическо братство стана главозамайващият провал на руската маргинална опозиция. Най-много сълзи се леят за двете партии "Яблоко" и "Парнас", които през цялата предизборна кампания твърдяха, че "Крим не е руски". Искаха да се харесат на спонсорите си от Запада, без да си дават сметка, че изборите са в Русия. Те сами направиха всичко, за да отвратят избирателя. Сега им остава само да се провикват, че изборите не са били честни.
Тяхната честност и законност обаче бе потвърдена от 264-те хиляди чуждестранни и местни наблюдатели и 10 000 представители на медиите. Сигналите за нередности - много по-малобройни от изборите в редица други "достойни" европейски страни, веднага бяха проверени и предадени на компетентните органи. Това потвърди и председателят на ЦИК Ела Памфилова, а тя трудно може да бъде наречена "човек на Путин". Тъкмо обратното - известна е със своята опозиционна дейност на правозащитник, по времето на Елцин бе министър в правителството на Егор Гайдар. Тя призна, че резултатите от изборите я огорчават, но че те са били максимално честни и прозрачни. Изводът е, че колкото повече Западът засилва натиска си върху Москва, толкова повече не само губи собственото си влияние сред руснаците, но на практика погубва онези руски политици, които подхранва и откровено купува, за да бъде сменена властта под външен натиск. Лидерът на "Парнас" Михаил Касянов - любимец на ястребите в Конгреса на САЩ, открито призовава към насилствени действия: "Изчерпват се възможностите за мирна смяна на властта", каза той. За негово и на задграничните му покровители сведение: според проучване от миналата седмица едва 15 на сто от руснаците биха участвали в антиправителствени акции.
Парата напира в една друга тенджера под налягане в Европа. "ЕС е в криза", заяви Ангела Меркел пред срещата на ЕС в Братислава. След нея го повтори и Франсоа Оланд. Те не уточниха каква криза. И нямаше нужда. Тя е навсякъде - в политиката, икономиката, финансите, сигурността. В коя сфера няма криза? Призовават ни да бъдем солидарни, толерантни, да вярваме. Доналд Туск и Юнкер ни обещаха до пролетта да ни върнат вярата в ЕС. За кой ли път приеха някаква "пътна карта". Кой път обаче да хванат европейците, накъде ги повеждат не стана ясно. Засега е ясно, че всеки тегли чергата към себе си. "Единна Европа" се цепи на Вишеградска четворка, към която иска да се присъедини и Австрия, на Средиземноморска петорка, на непонятна група "Арайолуш", на "здраво ядро" от Париж и Берлин и източна периферия. В тенджерата набира сила негодувание от политическия аутизъм на лидерите. Вчера клапата леко изби на местните изборите в областта на Берлин и "мощната" Меркел изхвърча от управляващата коалиция. Недоволството обаче продължава на набира скорост в цяла Европа и скоро само с леко изпускане на парата няма да мине.