29 Март 2024петък15:05 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Анализ

Кой сбърка отчета за усвоените европари?

Реално изплатените средства по оперативните програми са едва 2,6%, а не 3%, както е посочено в парламентарния доклад

/ брой: 215

автор:Светла Василева

visibility 925

Първият програмен период (2007-2013 г.) за България като страна член на ЕС приключи. Правилото "N+2/N+3" позволи средства, заявени в бюджета за съответната година, да се изразходват в следващите две или три години, което удължи периода и го сля с втория (2014-2020 г.). Поривът на администрацията за усвояване на европарите до последния момент на всяка цена и в пълен обем е белязан от будещи недоумение строежи, пръснати из цялата страна. Къщи за гости без гости и без туристически, исторически или каквито и да било забележителности в радиус от десетки километри. Зали за балет в населени места с по 200 човека на пенсионна възраст. Стадиони и лекоатлетически писти за милиони евро в малки селски общини, в които деца и млади хора се появяват само през ваканциите. Мостове, водещи за никъде, издигнати насред полето. Родни франкенщайни на човешката алчност, административното безхаберие, чиновническата ненаказуемост, родени от "таланта" на консултантите, съчетан с подкупността на бюрократите и насърчаван от властта.
Но пък каква гордост за управляващите, какво

рязане на ленти пред камерите

на телевизиите, какви хвалби де-що видят микрофон. Една цяла предизборна кампания (октомври 2015 г. местни избори) мина под знака на успешността на усвояването на европарите. И на обещанията оттук нататък да е все така, че даже и по-добре. Вицепремиерът Томислав Дончев изчисли, че сме спечелили 17 млрд. лева от членството си в клуба на богатите, при това само за първия програмен период. Как стигна до числото с милиардите той, разбира се, не разясни, пък и нужно ли е? Важно е да се знае, че сме на печалба и че продължаваме напред.
"България е един от примерите за правилно усвояване на европейските фондове", каза премиерът Бойко Борисов на откриването на конференция на тема: "Кохезионната политика на ЕС - ориентация към резултати" (16 юни, т.г.) Какво означава "правилно", след като нито при програмирането, нито по време на целия първи период са заложени индикатори за качество, с които да се измери ефектът от реализираните мероприятия?
"Правилно" е, казва Борисов, нищо, че и до момента

няма никакъв анализ на ефектите от голямото усвояване

Че Томислав Дончев признава с половин уста: 80% от капиталовите разходи на местната и централната власт са финансирани от европрограмите. Че бизнесът е развил наркотична зависимост от евросредствата. Че квалифицираните с пари от програмите безработни са си все така без работа. Че с приключването на проектите повечето от "създадените" работни места изчезват, все едно не ги е имало. Че лъвският пай от средствата е в стотина големи компании. 
Какво толкова ни е за пример? Многократното променяне в посока надолу на количествените показатели заради невъзможност за постигане на първоначално заложените като при броя на построени и реконструирани пречиствателни станции за отпадни води (от 65 на 45), при депата за твърди битови отпадъци (от 27 на 24), това ли? Дефектиращите магистрали, таваните на прясноремонтираните сгради, компрометиращи се още при първи дъжд, луксозните возила, които някои напазаруваха с евросредства, или яхтите и самолетите? Сбърканите водни цикли,

пустеещите селски зали и стадиони

докато в същото време има стотици училища без физкултурни салони? ВЕИ-централите, които ползваха двойна преференция - един път гранд от програмата за селските райони и втори път от Комисията за енергийно и водно регулиране, която им определи непазарна цена за изкупуване на произведеното електричество за години напред? Или безумните проекти за дънки, бонбони, дъвки, сладкиши, салфетки, вируални молове и прочие, които отчетохме пред Брюксел като иновации?
Станахме ли по-иновативни? Не. Станахме ли по-богати? Едва ли. Живеем ли по-добре? Някои вероятно живеят. Сред тях са онези неколкостотин големи компании, получатели на евросредства, консултантите и чиновниците от местната и централната власт, администриращи европарите. А останалите? А задълбочаващите се регионални дисбаланси, увеличаващата се неграмотност, а сегрегацията, гетовизацията на местни маргинални общности? Тези проблеми ги няма в публичното говорене на властта. Ако присъстваха, управляващите трябваше да признаят, че

първият период на България в ЕС е провал

каквото е заключението на третия мониторингов доклад на гражданската инициатива Коалицията за устойчиво ползване на фондовете на ЕС. Но те няма да го признаят. Те са стабилни в усвояването. По техния начин и по техните правила под благосклонния поглед на Брюксел, за когото еврофондовете са средство за дистанционно управление на България на принципа на моркова и тоягата.
Към днешна дата са изтекли повече от две години и половина от втория програмен период (2014-2020 г.). Темата за усвояемостта на европарите отсъства от изявленията на премиера и министрите. Едва ли е, защото вълнува по-малко властта. По-скоро, защото няма поводи за хвалба. Призивът на зам.-председателя на ЕК и комисар по бюджет и финанси Кристалина Георгиева към управляващите (от 1 юли т.г.) за ускоряване на изпълнението на европроектите и усвояване на средствата е доказателство, че кабинетът не се справя. За Брюксел обаче по-важно е какво пише в отчетите, отколкото реалното състояние на нещата. Вероятно заради това в междинния доклад за усвояване на средствата от Европейския съюз в Република България за първата половина на 2016 г., представен в парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове,

данните са манипулирани

Според записаното в него на стр. 84 размерът на реално изплатените средства по оперативните програми към 30 юни е 566 877 743,61 лв., или 3% от бюджета. Числото 16 461 583 214,33 лв. е посочено като общ бюджет на програмите за втория програмен период. Под таблицата пише, че данните са на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС. Според интернет страницата на ИСУН, към 20 септември реално платените средства са 515 388 261,92 лв., или 3,13%. Излиза, че платените пари към 20 септември (515 388 261,92 лв.) са по-малко от посочените като платени към 30 юни (566 877 743,61 лв.) в доклада, представен пред парламентарната комисия. Внимателната проверка на сбора на средствата по оперативните програми, указани в доклада, открива грешката. Сумата не е 16 461 583 214,33 лв. за целия период, а много повече - 21 825 907 078,33 лв. Разликата идва от едни 5 364 323 864,00 лв. Това са средствата на програмата за развитие на селските райони. Те са "изпуснати" в общата сума на бюджета, макар програмата да присъства в таблицата, но пък изплатените по нея 231 738 790,92 лв. са отчетени, което позволява на властта да рапортува, че е разплатила цели 3% от парите, вместо 2,6% колкото е в действителност.
Прави впечатление, че както и в първия програмен период, така и през този няма никакви публично достъпни данни какво се случва с парите по програмата за селските райони. Ако в периода 2007-2013 г. средствата по нея бяха около 3,3 млрд.лв., сега са много повече - 5,4 млрд. лв. Според актуалните данни на страницата на ИСУН, няма никакви реални плащания по нея до момента. Според доклада, представен в парламента обаче, такива са направени (231 738 790,92 лв.). Къде е истината и къде лъжата? Кой манипулира данните? С каква цел? Кому да вярваме, след като докладът пред парламентарната комисия е с компрометирана информация? Хаосът е видим. Въпросът е умишлен ли е?   

ДУМА отправи въпрос на електронната поща на администриращите програмата за развитие на селските райони за размера на реално изплатените средства към 18 септември. До редакционното приключване на броя отговор нямаше. За сравнение ще отбележим, че на журналистически въпрос, отправен също на електронната поща на корпорация "Газпром", беше отговорено в рамките на един час. 


Изпълнение на оперативните програми към 20 септември 2016 г. Информацията е от интернет страницата 2020.eufunds.bg


Изпълнение на оперативните програми към 30 юни 2016 г. Данните са от стр. 84 на Междинния доклад за усвояване на средствата от ЕС, представен в Народното събрание

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ