29 Март 2024петък17:12 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мнение

Камилчета

Само чудо може да спаси България, не вярвам в чудеса, и все пак дано стане това чудо

/ брой: 217

visibility 105

Никола СТАТКОВ

Сполай му на поета и приятеля Лозан Такев за благите думи, написани от него за моя милост и отпечатани в ДУМА неотдавна. Ние с Лозан имаме едни и същи идеи и идеали за България и света. И двамата страдаме, че те не се сбъдват, най-вече в родината ни, тревожим се за бъдещето, което я очаква.
Малко история... След Девети септември 1944 г. новата власт у нас имаше силна опозиция, която издаваше вестник, т.нар. зелено "Земеделско знаме". В него се открояваше рубриката "Ситни, дребни като камилчета". Списваше я поетът Трифон Кунев. Със злобица и талантец той показваше кривиците на властта, която или ги отричаше тотално, или ги наричаше грешки на "растежа". Ситни, дребни като камилчета наричаше поетът тези грешки, а иронията му често биваше основателна. Така вървя някое време, докато и опозицията, и вестникът изчезнаха. Не изчезнаха обаче камилчетата, премълчавани от властта. Годините минаваха, народът строеше, създаваше блага за всички, на първо място мощна икономика и модерно, високопродуктивно земеделие. Бяха ликвидирани неграмотността и туберкулозата, не остана дом без електричество и течаща вода. Изчезнаха безработицата, просията и проституцията, нямаше гладни хора. Здравеопазването и образованието - безплатно, за всички. И още

добрини за населението

Камилчетата си поповдигаха опашчиците, но за съжаление продължиха да живеят, да шаварникат, понякога с безочливи, грозни лица. Те бяха плод на глупост и некадърност, на егоизъм и злоупотреба с власт. Така дразнеха хората и компрометираха великите комунистически идеи. Въпреки това народът живееше все по-добре, все по-достойно в държава, заела двадесет и седмо място в света.
Ето че у нас с викове и фанфари нахлу демокрацията, предвестник на голямата Промяна. Сега, рекох си, като наивник на средна възраст по онова време, камилчетата ще издъхнат и без тях социализмът ще се развива бързо и красиво. Но каква я мислех, каква излезе! Някой набожен човек би възкликнал: "Боже, аз ли се зле молих, или ти ме зле разбра?!" Тъй като аз не вярвам нито в Бога, нито в дявола, реших, че за лошотията, която избухна като пожар в страната, са виновни само хората. Един див и варварски капитализъм, подобен на оня, описан от Дикенс и Зола, залюля и люлее отечеството ни. Построеното от народа за 45 години бе разграбено за нула време. В това дивашко дело взимаха яко участие бивши бекаписти и техните отрочета заедно с всякаква друга паплач от негодници, нарекли себе си демократи. Водата беше мътна и пълна с риба, завъдена в доброто време на социализма. Бандюгите пълнеха мрежите и славословеха свободата и демокрацията. Народът стоеше встрани, гледаше стреснато и уплашено, подсмърчаше и береше скомина; той нямаше мрежи. Едни след други започнаха да се сменят управници - неграмотници, често простаци, понякога мошеници, които превръщаха властта в пари. Единствено изключение беше и си остава досега Жан Виденов. Честен и достолепен млад човек, неопитен в държавните дела, наивен, той искаше да управлява съгласно закона и морала. Не би... Спряха го свои и чужди. Той напусна властта, може би единствен необогатил се. Други не харчеха времето си безкористно. Построиха си, у нас и в чужбина, луксозни имения, накупиха си скъпи коли, самолети, яхти, водят разгулен и разюздан живот, парвенюта докъдето бива и не бива. Те минават за каймака, за хайлайфа на обществото.

А народът?

Опростачен до крайност, пъшка, зажеглен в един възтесничък ярем, преживя, ако има какво, и чака да паднат... знае се какво. Те обаче не падат... Медиите си траят, не, не си траят, хвалят властниците и богатите.
Неотдавна в една статия, публикувана в ДУМА, описах точно обстоятелствата, които позволяват на днешните управници да властват, докогато си искат. Повечето от тези обстоятелства не зависят от народа, но едното - да, то е в ръцете, по-точно в ума и волята на хората. Гледаш ги: гладни, не живеят, а животуват, свили се уплашени, роптаят, мрънкат, най-често наум, и дойдат ли избори, гласуват "правилно". Па свестете се, борете се. Никой не ви кара да го правите с оръжие, просто изберете бюлетината, която ви гарантира сносен живот. Уви, не, та не. А бе точно го е казал Мирабо: "Доброволните роби създават повече господари, отколкото господарите - роби."
Ако поетът Трифон Кунев бе жив днес, всичките страници на вестника нямаше да му стигнат, за да опише новите камилчета. За това сме единодушни с приятеля Такев. Имаме различие обаче за бъдещето. Според него, водени от своите егоистични интереси, днешните управници ще съхраняват държавата. Греши. Защото с тях, или без тях, тя ще изчезне. Преди време у мен имаше плах полъх от великата вяра на Вапцаров в "дните честити". Вече го нямам. Стар съм, много съм видял и чул, много съм чел и писал, много съм патил и препатил. Със знания и печал стигнах до твърдото убеждение, че България няма бъдеще като народ и държава. Ежегодно българите се стопяват с десетки хиляди, множат се турците, повече - циганите. Гурбетчийските вълни ще отнасят все по-много нашенци към чужди страни. Тук ще остават старци и бабички, които ще продават, защо-пощо, земята си, за да преживяват последните си дни. Ще я купуват, както и досега, най-вече турци. Со кротце и со благо, може би и со малко кьотечец, България ще потъне там, където е била векове - в

 стратегическата дълбочина

на новата стара османска империя.
Ама как така, ще запитат някои наивници на разни възрасти, нали няма война, нито потоп, нито земетресение? Как през времената на робството, въпреки че са избивани стотици хиляди българи, башка избягалите поне още толкова, да притурим към тях потурчените наши братя и сестри, и пак народът се е съхранил. Как и защо това да не стане и сега? Отговор: българите са се съхранили като народ през ония страшни години, защото българските майки-юнашки са раждали по много деца. Поколение след поколение те са запазвали своята православна християнска вяра, запазвали са своя "език свещен на нашите деди", обичаите, традициите и духовността си. Днес безпощадно и целенасочено се разрушават всичките тези стожери на българщината. Ето, погледайте какви камилчета отглеждат родните политици с активното участие на Сорос и "Америка за България".
Главният управник на държавата, все още формално република, заяви самодоволно, че българите са добре, опаричили са се, ходят на почивки и екскурзии по други страни, осемдесет хиляди отскочили в Гърция. Това бедност ли е? Отговарям: нека са петстотин хиляди, а къде са останалите над шест милиона и половина негови поданици, те опаричили ли са се? Мигар не знае главният управник, че статистиката, която е държавна институция, отчита близо три милиона нашенци, които живеят под прага на бедността?
Подочувам, че вечно властващата г-жа Кунева, понастоящем министър на образованието и науката, не била съгласна учениците да се обучават с учебници, в които пише, че България е била под турско робство. В съзвучие с тази нейна позиция двамина написали книжка, в която съобщават новината, че турци са помагали на Апостола в борбата му за освобождението ни от турско робство. Някой си турчин, бай Кемал, превозвал Левски през Дунава, за да върши комитетските си дела. Туркиня, някоя си баба Мюнире, го криела, когато се прибирал в Карлово. Тъй де, той не е имал доверие на майка си, боял се е, че може да го предаде, затуй е дирил помощта и закрилата на турското бабе Мюнире.
Страхотно камилче отгледа и предложи на българската морална и духовна трапеза Сталинка, пардон - Кристалина Георгиева, която опростачените българи редовно даряват с най-високо доверие и оценка заради "грандиозните" й дела в тяхна полза. Та за камилчето на кандидатката за генерален секретар на ООН. Тя предложи да приемем колкото се може повече мигранти, за да помагат за разрешаване на демографската ни грижа. Това ще рече: пришълците ще оправят българките, които ще раждат небългарчета. За тях мъжът определя всичко, жените са само за удоволствие и разплод. Наистина, какъв цинизъм от страна на тази ужким българка, видна деятелка на Европа!
Много тлъсто, добре охранено камилче предложи на вниманието ни небезизвестният "патриот" Валери Симеонов. Той заяви, че винаги в историята ни Русия е била нашият главен враг. Добави, че след Освобождението ни българите били толкова потискани от руснаците, че искали да се върне турското робство. Питам тогава никаквеца - луд ли е, или на луд капата носи?, та хортува таквизи кретенизми? Той, уви, не е единствен от тази мръснишка порода. Най-отявлените му събратя са Евгени Михайлов, Методи Андреев, Мартин Димитров, Иво Инджев и министрите Митов и Ненчев. Те са събрали всичката злоба на света, всичката световна омраза. И демагогия.
Някога Емил Зола написа прочутото си писмо:

 "Аз обвинявам!"

В него той посочи виновниците за осъждането на невинния капитан Драйфус. Подобно на великия френски писател, аз също обвинявам. Обвинявам в предателство всички лица, управлявали България през т.нар. преход, с изключение на Виденов. Те унищожаваха и унищожават всичко, което беше България. Поради простащина и некадърност ли? Поради интересите си ли? Заради чужди интереси ли? Заради всичко, кое повече, кое по-малко. Съзнателно или не. Все едно. Защото едно дело трябва да се оценява не заради подбудите за извършването му, а от съзнанието за неговите последици. А те в случая са катастрофални за родината ни.
Едно е ясно днес: през този век България ще изчезне като държава и народ. Знам, че някои ще ме обвинят в краен песимизъм, дори в липса на любов към отечеството ни. Нека, тяхна си работа. Искам всички да знаят обаче, че аз страдам за България, че съм я обикнал още с майчиното си мляко. Това не ми пречи да виждам трагичната съдба, която я очаква. Само чудо може да я спаси. Аз не вярвам в чудеса. И все пак, и въпреки всичко, дано стане това чудо! Дано!
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ