Бизнес за оценители

Чудесна е идеята на МОН най-сетне да бъдат включени международни експерти в оценяването на научни проекти у нас - поне на тези, финансирани с европари. Те ще класират в помощ на МОН подадените проекти за нови научни центрове - за върхови постижения с 50 млн. лв. финансиране средно, и за центрове за компетентност, изграждани с близо 19 млн. лв. всеки. Дотук обаче свършва хубавото.
За самата сбъркана философия да се градят нови научни центрове, вместо да се укрепват съществуващите, които имат високи постижения, ДУМА писа няколко пъти. Обаче и самата обществена поръчка за оценителите също поражда доста недоумения. Те може да са български или чужди юридически и физически лица и първо трябва да докажат, че имат оборот поне 3 млн. лв. в последните 2 години. Тъй като учените оборот нямат, очевидно става дума за фирми. Тия фирми трябва в последните години да са изпълнявали поръчки със сходна дейност и да наемат за оценяването екип от "учени-експерти" от поне 5 страни. С други думи, МОН ще наема за оценители не пряко квалифицирани учени в дадената област от България и света, а ще плаща на посредник, който да му намери тия експерти. Защо?   
Освен това, според условията на МОН, независимите "учени-експерти" трябва да имат образование бакалавър или магистър, но да са с 5-годишен опит в съответната област и участие в поне един научен проект. А фирмата посредник трябва да разполага и с поне 8 финансисти и 8 строителни инженери с 10-годишен опит. Това, от една страна, доказва, че създаването на новите научни центрове ще се изразява в строителство на сгради. Второ, какви са тия бакалаври и магистри, които ще оценяват проекти на водещи български професори и доценти? Събрани накуп, тия уж строги, но и принизени изисквания, май са създадени за точно определени еврочиновници, чийто бизнес от години е, че работят "оценители".