Да плуваш с букаи на краката

Крайно неприятно и омерзително е да наблюдаваш и слушаш с какво злорадство медии, "наблюдатели", "анализатори" и политици коментират резултатите, не само последните, на българския кандидат за генерален секретар на ООН Ирина Бокова. Най-тъпо бе твърдението, че "Бокова финишира", при положение, че надпреварата едва сега започва и нашият кандидат всъщност стартира. Особено цинично обаче е твърдението, че тази кандидатура разделяла българското общество, защото част от него била по различни причини срещу нея. Подразбира се, че ако беше друга кандидатура, например на онази жена, за която продължава да се казва, че е еврокомисар от България, всичко щеше да бъде наред и нямаше да има разделение.
Това не просто са пълни глупости. Подобни разсъждения издават дълбокото презрение, което изпитват авторите към останалата част от българския народ. Например наскоро във в. "24 часа" бе публикувано поръчано от медията изследване на "Галъп интернешънъл", в което 64% от анкетираните подкрепят кандидатурата на Ирина Бокова. 62 на сто от респондентите коментират, че ако бъде извършена смяна на българския кандидат, това би се случило заради "външни фактори", и само една трета от участвалите в анкетата намират, че подобна смяна е удачна. Много интересно е едно от наблюденията на социолозите от "Галъп": "Наблюдава се обаче ниска информираност по темата, а дори когато запитаните получат кратка информация за казуса, евентуалната смяна на кандидата не събужда ентусиазъм".
Точно на липсата на информация разчитат хора като Бойко Борисов и обкръжението им, а също и кръжецът на разни десни "демиурзи" и техните поклонници, когато правят опити да внушават на българите колко обречена е кандидатурата на Бокова. Чрез тези внушения се търси жалко оправдание за агресивните им целенасочени действия срещу българската кандидатка и в угода на чужди представители. Както се говори, на португалски такива.
Колко хора например у нас знаят, че досегашните четири кръга на гласуване в Съвета за сигурност на ООН не са избор на генерален секретар. Той дори още не е започнал. Досега течеше само период на отсяване на кандидати. От първоначалните 12 в последното гласуване участваха вече само 9 кандидати и не е сигурно дали всички от тях ще продължат и във втората фаза, която започва на 5 октомври. Както коментира пред сайта "Трансмедия" опитният български дипломат, бивш посланик на България в Лондон и бивш външен зам.-министър Любомир Кючуков: "В момента не тече избор на генерален секретар на ООН, а селекция на кандидатите... И терминът неслучайно е "селекция", защото се определят не фаворитите, а отпадащите. Тези предварителни гласувания се правят, за да се обезкуражат част от кандидатите."
Както виждате, част от участниците се обезкуражиха, може да има и още, а

други, сред които и нашата Ирина Бокова, продължават напред

към същинската част. Това обаче се спестява на българската аудитория от ГЕРБ и десните медии, и десните "лидери на обществено мнение". Целта е прозрачна - да се създаде нагласа на обреченост спрямо българския кандидат и така да се разчисти пътят за предателство на националния интерес, което да бъде преглътнато от обществеността. Както обаче показва изследването на "Галъп", засега не им се получава, може би заради това и самият Борисов попритихна, тъй като дори той е наясно, че лично за него като политик няма печеливш ход в ситуацията, в която сам се вкара.
Любомир Кючуков коментира още, че е направил проучване и не е открил в аналите на ООН случай, при който да се оттегли националната кандидатура, за да бъде заменена с друга. Още повече, че процедурата предполага кандидатът сам да подаде молба за оттегляне. Ирина Бокова се е показала като силен човек, който не вярваме, че може да бъде разколебан от мерзкото и двулично поведение на управляващите в момента България. Всъщност, както вече многократно се изтъкна от истински специалисти, а не от сутрешни бърборини по телевизиите, няма никакъв начин България да има две кандидатури за ООН, най-малкото поради факта, че г-жа Бокова е действащ ръководител на ЮНЕСКО с още две години мандат и по неписано, но спазващо се правило не може една и съща държава да има свои представители начело на две организации в рамките на ООН. Само поради тази причина, без дори да калкулираме хипотетично вето на Русия, жената от Брюксел, за която някои медии писаха, че Борисов я наричал "пепелянката", няма никакви шансове да припари до креслото на генерален секретар на ООН, нищо, че била "окуражавана", както се похвали самата тя наскоро.
Факт е обаче, че

българското правителство със своето двулично поведение

нанесе тежък удар върху кампанията на Бокова и буквално й надяна букаи на краката. Но дори при това положение тя се справя много добре, както писа онзи ден във фейсбук журналистът от "Еуроактив" Георги Готев. По негова информация посланикът Георги Панайотов е звънял в секретариата на ООН, за да пита каква е процедурата, за да може България да си смени кандидата, а външният министър Даниел Митов е звънял на външните министри от Съвета за сигурност, постоянни и непостоянни членове, за да ги уведоми, че България ще номинира друг човек. Това е било в навечерието на гласуването от 26 септември и

на този фон представянето на Бокова е чудесно

за този етап при тези условия. Впрочем според информацията на Готев управляващите у нас не останали доволни, като разбрали, че самата Ирина Бокова трябва да подаде молба за оттегляне. Сега те ще трябва да направят това, което не умеят - да мислят какво да правят.
Що се отнася до избора на генерален секретар, то той е функция на много сложни договорки, които може да завършат по най-неочакван начин. Истината е, че решават големите - петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. САЩ, Китай, Русия, Франция и Великобритания. С правото си на вето те могат да водят дипломатическа игра и маневри още три месеца. На 5 октомври, когато постоянните членки на СС на ООН ще гласуват с цветни бюлетини, а непостоянните с бели, ще се види моментната разстановка на силите, която обаче може много пъти да се промени до крайната дата 31 декември. Неофициално знаем, че поне три от постоянните членки - Франция, Китай и Русия, имат симпатия към българския кандидат. Знаем, че Великобритания ще гласува за кандидата от Нова Зеландия, респективно от Британската общност, Хелън Кларк, докато тя е в играта. За САЩ се говори, че подкрепят аржентинката Сузана Малкора, но в същото време подопечната им Източна Европа има очаквания, че ще излъчи свой кандидат за ООН и това трябва да бъде жена. Това беше потвърдено наскоро и от бившия президент на Полша, която има специални отношения със САЩ, Александър Квашневски. По повод на евентуална замяна на Бокова той каза: "Дори ми е трудно да си представя, че България би направила подобна политическа грешка." В самата Америка сега текат процеси, които са трудно предвидими, но ако на предстоящите избори победи групата на т.нар. изолационисти, нищо чудно САЩ да подкрепят кандидат, чийто избор ще се схване от Москва като подадена ръка, а не като противопоставяне заради самото противопоставяне. Впрочем, не е задължително това да бъде българският кандидат.
Често казват, че Ирина Бокова нямала шанс, защото била кандидат на Русия. Хората, които го казват, забравят, че тя е кандидат на България, но явно те не се мислят за българи. Трябва да си даваме сметка, че в случаи като този руснаците, а и другите големи държави, не си слагат "всички яйца в една кошница". Те имат няколко кандидати, на които симпатизират, и радостните вопли на група политически несретници, че с провал на Бокова се проваля и Русия, са само израз на патологичната им омраза, плавно преминаваща в хронична тъпотия. Именно институтът на ветото не позволява всеки да си разиграва коня както иска в ООН. Държавите могат да се блокират взаимно и това прави възможно консенсусното решение, което да отчита интересите на всички. Именно тук е силната страна на Бокова, че

тя се възприема именно като консенсусна кандидатура

- от страна членка на НАТО и ЕС, но и като човек, който не е забелязан в агресивна риторика срещу незападните страни-членки на СС на ООН. Освен това тя вече има голям опит в работата в ООН като ръководител втори мандат на ЮНЕСКО, а това се отчита като важен критерий при подбора.
Ако кабинетът Борисов не желае да подкрепи българския кандидат, по-добре да млъкне, вместо да се позори с нови действия срещу България.



Цивилизованият начин
Хелън Кларк: Не е свършено още!

Два дни преди поредното гласуване в Съвета за сигурност на ООН кандидатът на Нова Зеландия Хелън Кларк изрази пълна убеденост, че може да постигне успех и изходът все още не е решен. Припомняме, че Кларк досега никога не е била в челните редици, а на последното гласуване се нареди на седмо място, след Ирина Бокова.
Кларк твърди, че зад гърба си има сериозна подкрепа. "Много фактори имат значение... На практика няма значение дали си на четвърто, пето или девето място. Въпросът е дали ще се класираме при финалните решения", заявява Хелън Кларк в интервю за "The Nation". Въпреки че до 26 септември тя бе получила 7 "обезкуражаващи" гласа, е на мнение, че много фактори оказват влияние на вота на членовете на Съвета.
Премиерът на Нова Зеландия Джон Кей подкрепя Кларк в надпреварата още от началото. Дори по време на сесията на Общото събрание на ООН заяви, че "тя се справя". На въпрос защо Кларк работи сега заедно с Кей въпреки съперничеството им в миналото, тя отговаря: "Важно е да работим заедно като новозеландци."
Убедено Хелън Кларк твърди, че тя и правителството нямат План Б, защото упорито работят по План А и влагат всичките си усилия в кампанията.