МОН иска МУ-София да спре обучението в чужбина

В националната класификация на длъжностите във вузовете няма длъжност "първи заместник-ректор", каквато заема в момента бившият ректор акад. Ваньо Митев, е установила одитна проверка на МОН в Медицинския университет-София. Окончателният доклад бе предоставен вчера на ДУМА от министерството. Самият проф. Митев е възразил, че това са "формалности", но проверяващите не приемат забележката му.
Във вуза липсват правила за определяне на основните работни заплати на длъжностите в централната администрация, хора от ректората са наемани на втори договор за работа във факултетите в едно и също работно време. Така са докарвани допълнителни пари към основната заплата. Има случай основна заплата ва професор за пълен щат да е 1827 лв., а на половин щатна бройка да е 1825 лв. Обяснението на Митев е, че деканът на факултета по обществено здраве на тази длъжност преподавал по две дисциплини. Одиторите определят като екзотични пътуванията на ректора Митев по всевъзможни дестинации като Малага, Лондон, Рим, Монако, Ница, Тунис, Неапол, Сингапур, Куала Лумпур, о. Бали, Доминиканската република, Хонконг, Оман, Куба, Ханой, Лас Вегас и пр. За повечето командировки отчет за свършената работа няма.
При обществените поръчки на вуза одиторите са установили, че ректорът проф. Митев незаконно е започнал премахване на Студентския стол №8, който е публична държавна собственост и ректорът не може да се разпорежда с него без трансформиране в частна държавна собственост. Освен това обществените поръчки за ремонт и строителство са обявени от вуза с ограничаващи изисквания, довели до факта, че поръчките винаги се печелят от "Техно-Енерджи" ООД, за което в медиите се твърди, че е приближено до ДПС. Договори са подписвани преди да изтече срокът за уведомяване на кандидатите. Проверяващите намират, че купеният от проф. Митев "Роувър" за 177 хил. лв. е разхищение, което е в ущърб на финансите на МУ. Според проф. Митев той бил купен с лихвите от банков депозит. Лихвите върху бюджетни средства също са публични средства, отбелязват обаче одиторите.
С приемането на студенти в звена на вуза извън България е бил надхвърлен разрешеният от Закона за висшето образование дял на студентите срещу заплащане - 5% от капацитета, се констатира още в доклада. Чуждестранните студенти са приемани само с изпит по английски език, но не и със задължителните химия и биология. Възможно е подадени от чуждестранни студенти документи да са с невярно съдържание, подозират одиторите. Договорите, сключени с частната институция Каза Колидж в Кипър, която е за последващо обучение по бизнес и администрация, не са образователен франчайз и не са в унисон със ЗВО. Същото се отнася и за сключените договори в гр. Киасу - Швейцария и в Кьолн - Германия. В Киасу студентите плащат две години по 1000 евро такса, а за следващите 3 или 4 години у нас - по 8000 евро. В Германия не е ясно дали звеното е в съответствие дори с местното законодателство. Звената в чужбина не са разкрити като филиали или други основни поделения на вуза, а като обслужващи звена, които по закон нямат право да обучават студенти, се казва в доклада. Одиторите заявяват, че договорите за тези обучения в чужбина следва незабавно да се прекратят.
Очевидно обаче именно те са позволили за степен "доктор по..." в МУ да се плащат 200 лв. или пък да се плащат бонуси на работещите по 200 до 400 лв. няколко пъти в годината. Над 94% от собствените приходи на МУ-София през 2015 г. са от таксите за обучение - общо около 41 млн. лв., държавната субсидия е около 35,5 млн. лв., констатира одитът. От бюджета за издръжка около 3,2 млн. лв. са платени за външни услуги. 
 Проверяващите се съмняват също в правомерността на заплащаните пари на фирми и лица, които да рекламират вуза в чужбина и да набират студенти за него. Установени са случаи комисиони да се изплащат за едни и същи студенти един път за зимния семестър и втори път за летния. Одиторите заявяват, че за комисиони на посредници от приходите от студентски такси са изхарчени 1,214 млн. лв. От общо 16 основни нарушения, констатирани от одиторите, 12 са с високо ниво на риска, три - със средно и едно е с нисък риск, пише в доклада.