Смяната на българската номинация за ООН е световен позор

"Светът ще знае, че България води слугинска външна политика"

- Г-н Василев, как коментирате решението на правителството да издигне кандидатурата на еврокомисар Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН?
- Аз се чудя какво може да накара правителството да си навлече такъв световен позор - да се откажеш от кандидата си, който при това не е безлична фигура, а е шеф, и то втори мандат, на най-голямата организация на ООН - ЮНЕСКО, с реални шансове за успех, подкрепена сега от трима от петте постоянни членки на Съвета за сигурност. И да заложиш на човек, който - аз съм готов да се хвана на бас с когото и да е от правителството на 10 000 лв., че няма да стане генерален секретар на ООН. Аз съм работодател и много хора ходатайстват да взема един или друг на работа. Представям си някой да ми препоръча кандидат за висококвалифицирана служба с огромни отговорности, да се кълне в неговите качества, аз да си губя времето да го преслушвам, изпитвам, проверявам, и точно на финала, дори да взема решение, ходатайстващият да каже: "Не, не, този не става. Я, ако обичаш, назначи братовчедка ми". Дори възпитанието да не ми позволи да изгоня ходатая, аз поне ще предупредя другите си колеги да не му вярват никога и да гледат на него като на дребен мошеник във всичко, което им говори оттук нататък.
- А като журналист и анализатор как коментирате ситуацията - към момента не е ясно какво ще се случи точно с Кристалина Георгиева? Тя трябва ли да подаде оставка от поста, който заема към момента - еврокомисар? Изобщо, изпадаме в една такава малко странна ситуация.
- Тая история ми напомня нещо друго. На Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. ние паднахме в първия си мач от Нигерия с 3:0. Представете си, че тогава правителството беше взело решение да махне Стоичков, Костадинов, Трифон Иванов, Лечков - всичките ни герои, и вместо тях да прати, да речем, "Беласишките тигри".
- Бистришките.
- Няма значение кой. Щяхме ли да станем четвърти в света? Българският богат и прекрасен език има много думи, които могат да характеризират това действие - срам, позор, падение, безчестие. Това е, което ние ще изпитаме отсега нататък. Аз говоря за отношението на света към нас. Да пренебрегнеш така симпатиите на една Франция, в която беше изграден инициативен комитет в подкрепа на Бокова от най-влиятелните личности в тази страна, постоянен член на Съвета за сигурност; да пренебрегнеш мнението на другите държави и вместо това на инат да набуташ човек, който всички са абсолютно сигурни, че няма да стане генерален секретар на ООН. Аз не мога да си представя как оттук нататък на международни форуми ние ще имаме лицето да се представяме или да защитаваме някаква теза, защото всеки ще каже "Тия утре ще се обърнат и ще говорят точно обратното на това, което са приказвали днеска".
- Според думите на външния министър Даниел Митов всъщност правителството не оттегля подкрепата си от Ирина Бокова, а очаква тя да вземе своето решение сама да се оттегли. Как да разбираме всичко това, какво следва оттук нататък?
- Оттук нататък аз не мога да ви кажа какво следва. Ние знаем, че Бокова няма да се оттегли. Ние не знаем дали няма кандидатурата й да бъде издигната от една страна като Франция или някоя друга държава.
- Има ли такава опция?
- Ами след като се говореше за това Албания да издигне кандидатурата на Георгиева, защо да не може Франция да издигне кандидатурата на един човек, който два мандата е ръководил най-успешната световна организация - ЮНЕСКО, до този момент? Но каквото и да стане, аз мисля, че на България беше нанесен страхотен позор. Нашата дипломация беше покрита от едно позорно було на некомпетентност, недалновидност, негодност, и това дълго време ще ни тежи, дълго време, след като се махне и този, който сега стои на мястото на външния министър.
- Смятате ли, че решението на Министерския съвет е продиктувано някъде отвън - нещо, което отдавна се завъртя в публичното пространство?
- Че то кое решение на Министерския съвет не е съобразено с чужди интереси? Кое? Дали решението за мигрантите, дали смачканата и колеблива позиция по отношение на мигрантите и пропускането им, настаняването им в България, създаването на бежански центрове не е продиктувано отвън? Дали решението за "Южен поток" не ни беше наложено отвън? Кое решение на българското правителство е самостоятелно и отговаря на националните интереси? Та правителството не е в състояние да реагира дори на поругаването на паметника на Каймакчалан и се е свило в миша дупка и не смее да каже нищо срещу властите в Скопие - очевидните инициатори на този вандалски акт, та камо ли по други големи въпроси.
- Въпросът обаче този път е как изглеждаме пред света, защото рискуваме да имаме двама състезатели, две българки, и накрая от два стола да останем на земята. Как изглеждаме пред останалите страни-членки на ООН?
- Аз ви казах - смачкани, жалки, недостойни за уважение. Със сигурност всяка една стъпка от страна на официалните власти ще бъде посрещната с присмех от останалите ни партньори в ООН, останалите държави, защото такова нещо, доколкото и аз четох и доколкото знам, никога не се е случвало в аналите на световната организация.
- И накрая да ви попитам, с едно изречение - кой печели и кой губи от решението на Министерския съвет?
- То ще стане ясно кой печели. А кой губи - губи България, губи представата, че нашата страна води национална политика, съобразена с интересите на българския народ. Печели представата за България, че води слугинска външна политика, в която за всяка една запетайка тя трябва да се допита до Брюксел или до Вашингтон.

Със съкращения