С България в сърцето

"Отдолу идат сеймени,
сеймени бюлюкбашии -
юнашка глава носеха.
Цяло се село събрало
главата си да познае.
Никой си глава не позна..."
("Песен за Русан Христов Мирчев")


Ден в края на септември. Като всички останали. Не и за жителите и гостите на Сухиндол. Градчето, в което е създадена първата лозарска кооперация на Балканите през 1909 г., което помни името на Кина Гърбова - гроздоберачката, увековечена на двулевовата банкнота за цели 34 години, е притихнало. Дори най-високото българско знаме у нас, разположено на Деветашкото плато, над язовир "Александър Стамболийски", не помръдва. И то е притихнало.
Защото в града почитат паметта на четника Русан Христов Мирчев. Един от четата на Таньо войвода, влязла в България успоредно с тази на Христо Ботев, но при Тутракан. Само на 34 години загива дядо Русан, както го наричат днес неговите наследници, в неравен бой с турската потеря. Предаден от жител на съседното с. Бяла река, той заедно с негов другар е проследен, заловен и убит. Отрязват му главата и я набиват на кол. Идват в Сухиндол, за да опожарят къщата му, но никой не трепва и не го разпознава. Такива българи, истински, славни борци за Свободата е отгледал Сухиндол, разказва историята на четника кметът на общината инж. Пламен Чернев. И не пропуска да отбележи, че и заради това ненавижда предателите и предателството. 
"Името на Русан Христов Мирчев е оставило следа в националната памет, но е слабо известно на поколенията българи след кървавата и славна 1876 г.", каза историкът от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" проф. Пламен Павлов, който представи книгата на праправнука на дядо Русан инж. Станчо Мънков. Между кориците й е събран целият живот на четника на Таньо войвода. Добросъвестната подредба на документи, свидетелства и спомени разкрива живот, за който са разказвани легенди и митове, допълни проф. Павлов. На премиерата в Сухиндол се събраха наследници на четника и родолюбци от цялата страна.
Когато се докосваме до герои като Русан Мирчев, трябва да проумеем какво е Свободата, да я ценим и защитаваме от чужди и свои, отбеляза Пламен Павлов. И допълни, че съмнения за турското робство няма и не може да има. Термини като владичество, присъствие и пр. са измислени. Не може да бъде и иначе, когато пред нас се изправят образи като този на Русан Христов Мирчев - свободен българин във все още несвободна България, допълни проф. Павлов. С болка за днешното робско положение на българския народ - народ, ръководен от васални на чужди интереси управници.
Днес децата ни не пишат и не мислят на български, очерта болката на настоящето ни докторът по психология Иван Габеров. Открили чужди обиталища за успеха, те се съобразяват с други правила и споделят посланията на чужди герои, продължи той. А всъщност примерите от историята са достатъчно. Тук, на тази земя, има божи народ. И той трябва да гради, да съзижда, да прави нещата с любов. Със същата по сила любов, с която са загивали за свободата нашите предци, допълни Габеров.
Денят за сухиндолци продължи с възстановка на събитията в местността "Циганска река", свързани със залавянето на четника Русан Христов Мирчев. Във възстановката, организирана от клуб "Традиция", се включи и кметът инж. Пламен Чернев, който изпълни ролята на Русан. Атракция за най-малките заради гърмежа с пушките, вълнение за най-възрастните, сълзи в очите на наследниците на четника предизвикаха облечените като турци и четници "актьори". После редом един до друг те, борците за Свобода, и техните "убийци", коленичиха, за да отдадат почит на героите. И да открият паметна плоча на лобното място на бунтовния син на Сухиндол.
Потръпваме само при мисълта за това, което се случи преди дни с поругаването на плочата на загиналите при Каймакчалан, заяви председателят на общинския съвет на Сухиндол Ивайло Отчев. Не само защото мъртвият не ни е враг, а защото не може да се подмине с мълчание подобно варварско посегателство и поругаване на паметта, допълни той.
Кулминацията на най-българския ден в Сухиндол бе вечерта на площада. След музикалния спектакъл под наслов "С България в сърцето", в който участваха местни изпълнители и състави, дойде ред на воинския ритуал. Градчето притихна отново, за да прозвучат имената на организаторите, вдъхновителите, ръководителите и героите на славната Априлска епопея преди 140 години. Ако някой си е помислил, че местните хора са позакъснели с проявите, излъгал се е. Априлското въстание не е само дните на април и май, а месеци след това. От няколко месеца родолюбците в тази част на България вървят от село на село, от град на град, за да възраждат спомена и да поддържат огъня на българщината. Честването в Сухиндол е продължение на проявите, посветени на героичните дни за България от 1876 г. Наред с имената на Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, прозвучаха имената на незнайните за мнозина българи, но незабравени от местните хора, герои на Сухиндол. Тук е имало стотина мъже с пушки, готови да се присъединят към Априлското въстание, не крие гордостта си кметът Пламен Чернев. И припомни емоционално пред стегнатите редици на курсантите от НВУ "Васил Левски" във Велико Търново, че живите затварят очите на мъртвите, но мъртвите отварят очите на живите. Илюминациите над небето в Сухиндол накараха всички да потръпнат и да отворят широко очи за България.
Сухиндолци няма да забравят саможертвата на предците си. С подкрепата на общинското ръководство и лично на кмета Пламен Чернев, наследникът на дядо Русан - Пенчо Станчев Мънков, със свои средства е закупил къщата, където се е родил и е израснал четникът, и я е подарил на общината. За да бъде изграден музей на революционерите, загинали за свободата на България от османско робство. Вече има инвестиционен проект, който ще бъде осъществен и с родолюбието и ентусиазма на местната власт.
*    *    *
Паметният ден за сухиндолци е към своя край. Не секват само разговорите между приятели и съмишленици. Утрото ни посреща свежо и слънчево. Трибагреникът върху 40-метровия пилон, който се вижда в радиус от 100 км, гордо се вее. Дори домакинът ни в къщата за гости на изпроводяк ни пожелава да се върнем. Сигурен е, че ще го направим. Защото е видял много. И чужденци, които са по-българи от нас. Тази сутрин обаче е доволен. Не само защото е накарал сина си, завършил в чужбина, да се върне у дома и да продължи неговия бизнес, а и защото вижда надежда за България.

"Да пребъде България!" написа специално за читателите на ДУМА праправнукът на четника Русан Мирчев, скромно отбелязал се като съставител на книгата за него, инж. Станчо Мънков

Кметът на община Сухиндол инж. Пламен Чернев (първият от дясно на ляво) се превъплъти в ролята на Русан Мирчев по време на възстановката на последните часове от живота на четника

Паметна плоча на бунтовния син на Сухиндол бе открита с тържествен военен ритуал в местността "Циганска река"

"С България в сърцето" пяха и танцуваха изпълнителите от НЧ "Трезвеност 1870" и ДЮФА "Шарени мъниста"

Снимки АВТОРКАТА