Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Странният копнеж светът да има полицай

Иво Атанасов

1. Октомври 2016 , брой: 222   1195   0



Има наистина случаи, в които по професор-вучковски гледаш и не вярваш на ушите си. Хем изявлението на едного или другиго се вписва напълно в досегашната му линия на поведение, хем пък постът, който е заемал, предполага разсъжденията му да бъдат доста по-различни. Поредното доказателство е призивът на Андерс Фог Расмусен в "The Wall Street Journal" към САЩ да не изоставят ролята си на световен полицай. На доста политици от различни страни този вопъл би им отивал. Но датчанинът не е кой да е, той е бивш генерален секретар на НАТО, на една организация за колективна сигурност. И би трябвало коментарите му да са насочени към взаимодействие при изпълнението на целите на пакта, а не към почти цялостно уповаване във възможностите, а и желанието, на един от неговите членове.
Повод за публикацията му е спомен за първото му посещение като шеф на Алианса в Москва през 2009 г., когато Путин му казал, че след като бил разпуснат Варшавският договор, трябвало да се разпусне и НАТО, тъй като и двете организации са отживелици от Студената война. Но причината е, че така мисли и Тръмп. Кандидатът на републиканците за президент на САЩ също смята, че НАТО е отживелица. Че е толкова демоде, та съвсем спокойно може да се разпадне и това да не е голяма беда. Разбира се, НАТО няма да се разпадне, поне в обозримото бъдеще, но Тръмп отива по-нататък, като отказва да приеме САЩ в ролята на световен полицай. Дали това е само игра на думи, засега не е ясно, но няма съмнение, че тъкмо във възможността им да се превърнат в дела се корени истинската причина Расмусен да се тревожи.
И датчанинът стъпва върху събитията в Близкия изток и Северна Африка, както и върху ситуацията в Украйна, за да мотивира нуждата от такъв американски президент, който не само да бъде полицаят, налагащ ред по света, но и пожарникарят, успяващ да гаси огъня на конфликтите, както и здравомислещият кмет, който да оглави процесите на възстановяване. И нито дума за това, че САЩ съвсем не са без участие, меко казано, в създаването на тези огнища на напрежение. Сякаш не е чул как Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп спорят чие управление - на републиканците или на демократите - е подпомагало бойците на "Ал Кайда" и е съдействало за укрепването на "Ислямска държава", и как никой от двамата не отрича, че това е сторила собствената им страна. Сякаш не му е попадало интервюто на 39-ия щатски президент, в което Джими Картър казва, че САЩ заслужено са получили образа на държавата, която разпалва въоръжени конфликти практически по всякакъв повод. Расмусен сигурно е запознат с всичко, което обаче не му пречи да твърди, че САЩ имат не само необходимото материално величие, за да бъдат световен полицай. Но и че работата е в нравствеността, защото само Вашингтон имал моралното величие, за да направи това.
Да оставим настрана моралната страна на въпроса, колкото и да е важна. По нея има непримирими различия между голяма част от политиците и свободомислещите хора, които не търпят световен полицай в страните си, независимо от националността му. Упреквайки Путин, че отправя предизвикателство към световния ред, установен след Втората световна война, Расмусен не се усеща, че заприличва на него, както и на Тръмп. Защото онова, което двамата казват на висок глас относно състоянието на Алианса, датчанинът не го произнася, но го предпоставя. Тримата са приблизително на едно и също мнение. Различията са по ключовия въпрос какво да се прави. Путин смята, че Западът е изиграл Москва, като не е разпуснал НАТО след разтурянето на Варшавския договор. И че във време, в което Русия все повече надскача отредения си преди четвърт век статус на регионална сила, а светът върви от еднополюсност към многополюсност, САЩ нито могат, нито трябва да бъдат световен полицай. Тръмп пък отказва да види своята страна в ролята на планетарен жандарм. Компромисът, на който засега е склонен, е съюзниците да си плащат, ако искат и занапред да бъдат под американския щит. И само Расмусен отчаяно, по собствения си израз, настоява Щатите да си останат световен полицай. Без тях НАТО не може да стори нищо.
За Путин и Тръмп е разбираема лекотата, с която правят тези оценки - върху техните плещи никога не е тежала отговорността за състоянието на пакта. Но за Расмусен е наистина по професор-вучковски учудващо, защото той беше негов генерален секретар. Би следвало да поеме поне част от отговорността защо НАТО до такава степен не е оня фактор за сигурност, който да оправдае съществуването си, та трябва изцяло да се осланя на САЩ. Но не я поема. Което е още един повод да се запитаме какви политици управляват семействата, към които от десетина години принадлежим. И че лидерската криза в ЕС, която вече мнозина анализатори признават, отдавна е не само вътрешносъюзна, но и евроатлантическа.
   Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
 

 

 

Колумнисти

  • Светът е малък
    20. Октомври 2017 206
    422
    0

        В света на енергично живите и все още познавачи на неподправената еротика има едно число - 69. За интимните традиционалисти то не говори нищо, освен вероятно блян за подобно залпово увеличение на заплатата или пенсията. Но не било това, оказва се за разочарование. Ами поза по време на любовната игра за взаимно удоволствие. Тоест - аз на тебе, ти на мене." Аха, това ли...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"