Шикалкавене

Уж пешеходната пътека е най-сигурното място за пресичане от единия тротоар на другия, а се оказва, че не е. Нов импулс на стар спор даде становище по тълкувателно дело на Върховния касационен съд. На мястото, на което трябва да се чувстваме най-сигурни на пътя, сме също толкова застрашени, както и когато прескачаме мантинели. Оказа се, че не познаваме закона, или поне в онзи му вид, в който са го издокарали преди години най-вероятно интереси, далечни от нашите. И експерти, и шофьори, и застрахователи безпристрастно ни сочат, че бъркаме в мисленето, че по-слабият трябва да е защитен. Уви, "пешеходецът няма абсолютно право при пресичане на пешеходна пътека". А правилата уж са създадени, за да защитават здравето и живота на хората. Юридическо шикалкавене по нашенски.
В относителната ни държава и правото на живот се оказва относително. Явно зависи и от това дали срещу теб застава фукара с мощен джип или "безгласна буква" минава по "зебрата". За разлика от нормалните държави, в които пешеходецът, стъпил на пешеходна пътека, е максимално защитен от закона, у нас не е така. Трябвало да преценяваме скоростта на идващите автомобили, да ръкомахаме и... да се прекръстим може би. Заради това се стига до парадокси пешеходци да бъдат виновни, че са блъснати или дори убити на пешеходни пътеки, а присъдите на извършителите - намалявани или отменени.
И шофьори, и пешеходци нарушават правилата. Опитите за търсене на златна среда едва ли ще удовлетворят родителите и близките на жертвите. Правилата обаче трябва да са адекватни на съвремието ни. И по възможност да не зависят от силата на парите или от интересите на по-силните на деня. Добре е да не искаме всеки пешеходец да ходи с радар в джоба, а за шофьорите, които спазват правилата, да има справедливост. Когато каруцата се обърне, определянето на виновния не възстановява живота и здравето на пострадалия.