Електорално пожълтяване

Предизборната кампания официално не е започнала, но медиите дадоха начало на политическото ухажване. И започна публикуването на ненужна информация за кандидатите. Кой с колко захар пие кафето, как звездите му предричат светло бъдеще, кръстени ли са метеорити на родата, козирувал ли е, подсказвал ли е на съученици, кълчил ли се е в някоя дискотека, с каква аларма пищи колата му... И в цялата плеяда глупости политическият дебат и вижданията на кандидатите съвсем се изгубиха от хоризонта.
Нация дебили ли си отглеждаме? Кому е нужно да пускаме заглавия, започващи с "Шок", "Извънредно" и т.н.? Как точно цветът на ноктите на бъдещия президент ще осигури единство на нацията? По какъв начин зодиакът предопределя имиджа на държавния глава - видяхме докъде я докара преродената ирландска пастирка...
Оправданията, че търсенето определя предлагането, са несъстоятелни. Въпрос на себеуважение е журналистът да не се приравнява до селска клюкарка, а медиите да не се позовават на "една жена каза".
Вместо да се чудим кой политик в колко часа и с кого си ляга, може би трябва да се попитаме какво точно си казва, когато се среща с бизнесмена Х. Вместо да се смеем колко овце и вълци могат да се съберат в една лодка, може би трябва да се попитаме кой плаща предизборния масраф на разни разнообразни кандидати. Вместо да броим лъжичките захар в кафето, не е ли по-добре да преброим фирмите, приближени до властимащите, да назовем с имена тези, които всеки път печелят обществените поръчки? Журналистът би трябвало да пита защо въпреки хаоса с изборните книжа в София ЦИК отново орязва членовете на комисии.
Вместо да се занимаваме с предизборните жълтини, да извадим наяве скритите истини, от които зависи бъдещето ни. В противен случай се превръщаме в удобно средство за електорално опростачване.