България изчезва пред очите ни

Нако Стефанов е роден през 1954 г. Професор, доктор на философските науки и доктор по история, преподавател в катедра "Езици и култури на Източна Азия" в СУ "Св. Климент Охридски", японист и изследовател на страните от Източна и Югоизточна Азия, специалист по политика, икономика и управление. Автор е на над 80 книги по въпросите на управлението, икономиката, политиката, иноватиката и глобалистиката.


"Все още съм оптимист. Все още смятам, че България може да бъде спасена '

- Проф. Стефанов, твърдите, че през 2025 г. България няма да я има, защо?
- Не, казвам, че десетилетието 2016-2025 г. е решаващо за България. Ако ние през това десетилетие не обърнем тенденциите на свиване на България като шагренова кожа, след 2025 г. вече нищо няма да можем да направим, дори да се появи някаква воля и желание за оправяне на нещата.
- Защо сочите точно този период? Може пък апокалипсисът да се отложи и да настъпи през 2030 г. или пък да се ускори?
- Защото е решаващ. След процесите на деградация на българското общество фактическият разпад на нацията е толкова силен, че след 10 години процесът вече ще е толкова надълбоко, че България и да иска нещо да се направи, няма как да стане.
- Обяснете този ваш извод.
- Първо. Ние сме в страшен социално-икономически срив. Осъществи се деиндустриализация, деаграризация и архаизация на стопанството на България. Това, че вземаме 16 млрд. заеми и пълним дупките, е просто замазване на срива, от което той ще стане още по-страшен. Второ, демографската катастрофа. Вижте, Хосе Ортега и Гасет казва, че вярата в това, че "безсмъртието на народа е гарантирано, е наивна илюзия. Историята е пълна с жестокости и много раси като независими цялости са слезли от нея. За историята да живееш, не означава да живееш както си искаш. Да живееш означава много ясно осъзнато да се занимаваш с живота, като че ли това е твоя професия". Това се отнася и за нашето поколение, което трябва да се грижи за бъдещето на нацията. Това обаче не го забелязваме.
В момента няма грижа за бъдещето на нацията. За да не съм голословен, ще кажа, че говорим за демографски срив, а нашите политици използват термина "демографска криза". Не, ние не сме в демографска криза, а в тежка демографска катастрофа. Това, че си крием главите като щрауси в понятието "демографска криза", е наша вина, наша беда и бих казал и наше престъпление. Включително и на интелигенцията, която би могла да подскаже състоянието на катастрофата, която, ако върви със същите темпове, а те се ускоряват, ние ще преминем в абсолютна дисфункционалност. Кризата е опасност за нещо, което ще възниква. Катастрофата е вече реализирала се опасност. Ние вече сме в условията на демографска катастрофа. Ето, преди имаше 70 000 студентски места в университети за 120 000 деца. Сега пак са 70 000 местата, но за 35 000 деца. Виждате как се отразява демографската катастрофа в образованието. Но и не само там. В икономиката също. Нашата икономика не може да функционира поради липсата на човешки фактор, който постоянно изтича. Ще дам следния пример. Демографският прираст в България е по-нисък, отколкото този на Сирия, която е в условията на интервенция и гражданска война. Нашата политическа класа да обръща внимание на това? Не. Почти няма да чуете.
Трето. Ние нямаме политическа класа, готова да приеме предизвикателството за спасение на България. Ние сме най-десуверенизираната страна в Европа. Албания е по-суверенна страна от България. Косово е по-суверенно. И основната причина за това положение е българският политически "елит" в кавички. Неговото желание преди всичко да спаси себе си за сметка на цял един народ и на държавата.
Четвърто. Липсата на верни съюзници. Нима НАТО и Европейският съюз са ни верни съюзници? Европейският съюз, който се опитва да изхвърли тези така наречени бежанци при нас, тук на Балканите и в България, или пък НАТО, което заявява, че не може да се занимава, то да ни помогне с въпроса за имигрантската вълна? Аз затова питам какво НАТО, което разруши нашата армия ли? Ние в момента сме без армия и без собствена защита.
- Европейският съюз ни прати подкрепа за охрана на границата.
- Не, не! ФРОНТЕКС идват тук да регистрират бежанците, за да могат, като отидат те в Западна Европа, да ни ги върнат пак тук. Това е ФРОНТЕКС. Никакви илюзии по отношение на ФРОНТЕКС. Както и никакви илюзии по отношение на тези 108 млн. евро. Те не са дадени да укрепват нашата граница, а за създаване тук на бежански лагери.
- Кристалина Георгиева преди време каза, че трябва да посрещаме бежанците, защото те щели да ни оправят демографията.
- Виждате ли как цинично ни беше заявено какво решение вече е взето зад гърба на българския народ. И това ни беше обявено от човек, който в последната седмица представляваше България в състезанието за генерален секретар на ООН, което е още едно доказателство за това, което аз говоря. С такива хора начело нищо добро не ни чака. Действително, ако до 2025 г. ние не успеем да сменим такива хора, визирам така наречения български елит, които по този начин възприемат България, ние няма да имаме шанс за оцеляване.
- Вие смятате ли, че българинът си дава сметка какво му се случва?
- Не. Маса хора у нас са "затънали" в заблуда и самозаблуда. Нас постоянно ни облъчват колко сме добре. Ето последния пример с летуващите в Гърция, които са една нищожно малка част, но станаха повод да се каже, че българите забогатели и живеят добре. В какво сме добре? България, повтарям, се свива като шагренова кожа всеки ден и всеки час. България изчезва. Пред очите ни изчезва, а ние се самозаблуждаваме и слагаме главите си в пясъка като щраусите, смятайки че с това опасността ще ни подмине. Не. Опасността става още по-страшна, защото единствено признаването на проблема дава шанс за решаването му. Те не искат да признаят проблема. Говори се за демографска криза. Не, ние сме в страшна демографска катастрофа, ние сме в социално-икономически срив. Приказките, че тук ставало все по-добре икономически, са абсолютна заблуда.
- Това не е тема на властта. Вие да сте чули Борисов да споменава думата "бедност"?
- Аз затова казвам, че ние не признаваме проблемите. Ето, имаме 2 млн. пенсионери, от които една значителна част - 80%, са на минимална пенсия, което не позволява дори оцеляването им. Виждате какви социално-икономически проблеми, политически, ако щете, и геополитически, удрят по България и заплашват нейното съществуване в тази турбулентна обстановка, където един понякога минимален фактор може да срути страната.
- Хората защо не реагират? Едва ли само пропагандата така ги обездвижва?
- За съжаление повече от 25 години върви един процес на дебилизация, процес на разделение на обществото. Ето например един Методи Андреев. Когато България загива, тук непрестанно ни се въртят плочите какво било, как било пред 25 години, по един клеветнически начин.
- То вероятно е защото няма идея занапред?
- Ето това е, да. Тук съвсем съзнателно и целенасочено се върви към разделение на България, което е много страшно. Тук не е само тази дебилизация, тук е и това зомбиране на населението. По принцип разделението е част от това зомбиране, ако щете. Вие погледнете нашите средства за масова информация - ферми, брадъри и прочие всякакви глупости. Ние ще говорим за всичко друго, коя холивудска звезда с кого бяга, на кой какво дете му се родило, но няма да говорим за истинските проблеми на България.
- В предстоящия кандидатпрезидентски дебат дали ще се обсъждат проблемите на България?
- Предполагам не, а истинските въпроси и проблеми са: ще ни има или няма да ни има след десет години? Аз пак повтарям, ако за това десетилетие не кристализира една група от хора с разум и воля, които да зададат друг път, друга посока на развитие на българското общество, България просто няма да я има. 
- Откъде ще се появи тази група?
- Няма откъде другаде, освен от българското общество. Тук е много важна ролята на българската интелигенция, която е като че ли най-големият щраус в това отношение и бяга от всякакви подобни остри проблеми.
- Защо да бяга, аз ще ви кажа, че Институтът за пазарна икономика например от известно време изследва бедността?
- Той прави изследване на бедността, но не посочва причините за нея, защото Институтът за пазарна икономика е глашатаят на неолибералния модел, който нас ни унищожи фактически. България като социално-икономическа динамика беше унищожена от този неолиберален модел, ние това трябва да го кажем ясно.
- Аз пък ще ви кажа, че и хората също са виновни, защото трябва да се възмутят, а те не го правят.
- За съжаление, да. Но трябва да признаем тук и този момент, че трябва да има някой, който да ги поведе. Имало е Априлско въстание, но преди него е имало Левски, а начело е застанал един храбрец като Бенковски и т.н.
- Ето и сега Бойко Борисов мисли себе си за водач, или не?
- Не, нашият елит в момента е нещастие. България загива, както е било по времето на османското робство и преди това, когато е липсвал истински елит. Това, което имаме днес, за съжаление не е елит. Това са хора, които гонят лични, групови, кланови и всякакви други интереси, но не и общонародни и общодържавни.
- Оптимист ли сте?
- Все още съм оптимист. Все още смятам, че България може да бъде спасена.
- Откъде ще дойде спасението?
- Само от българския народ. Отвън нищо няма да дойде.