Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Август 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Глобус

Мирът, който виси на косъм

Защо колумбийците отхвърлиха шанса да се спре войната с партизаните

Галина Младенова

10. Октомври 2016 , брой: 229   798   0



Примирието с бунтовниците от ФАРК ще приключи на 31 октомври. Това заяви преди дни колумбийският президент Хуан Мануел Сантос. "Надявам се, че можем да продължим напред, за да приемем необходимото споразумение, с което да намерим решение на този конфликт", каза той в телевизионно обръщение.
След бурната радост, че най-накрая на най-продължителния конфликт в западното полукълбо се слага край, последва дълбоко разочарование. Колумбия обяви, че народът на страната не е съгласен с постигнатото мирно споразумение с бунтовниците от Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК). 50,2% от гласувалите 13 млн. души отхвърлиха помиряването срещу 49,8%, дали вота си за него. Разликата между двете позиции се оказа по-малко от 63 хил. гласа, но и те бяха достатъчни, за да не се приеме предложеният мир.
За мира гласуваха регионите, засегнати от войната, и столицата Богота. Против - големите градове, където кръвопролитията са виждали само на телевизионния екран. За зъл гений на мирния процес се смята бившият президент Алваро Урибе. Именно той оглави активна кампания срещу споразумението. "Искате мир при условията на ФАРК?", гневеше се той, припомняйки онези, които с години са били заложници на партизаните, за многобройните жертви и престъпленията на бунтовниците. Урибе си има свои лични сметки с ФАРК - неговият баща е бил убит от партизаните.
Днес мнозина обвиняват за провала на референдума самото правителство, чиято кампания преди референдума беше доста вяла. Няма съмнение, че повечето от колумбийците така и не са се запознали с подписания договор, но пък със сигурност са повярвали на пламенните речи на Урибе.
Победата на референдума на "партията на войната" без съмнение е много лоша новина. Тя се оказа неочаквана за всички, дори за победителите. Предварителните прогнози сочеха убедителна победа за привържениците на мирната сделка. Противниците й обаче надделяха. Това стана дори след обещанието на ФАРК да продадат активите си, за да платят компенсации на близките на жертвите на гражданската война.
Според наблюдателите, сред основните причини за отхвърляне на мирното споразумение е "твърде мекото" отношение към бунтовниците и липсата на ефективни наказания. Според условията на 297-страничното споразумение участниците във ФАРК, които се обвиняват в криминални престъпления, се освобождават от отговорност. Те обаче се задължават да изпълнят редица условия, в това число да разминират териториите, които са под контрола на партизаните. След изпълнението на условията от 2018 година движението получава десетместно представителство в парламента, без значение дали са получили подкрепа на изборите.
Критиците на споразумението отбелязват, че условията му освобождават от отговорност хиляди престъпници, които по-голямата част от живота си са се специализирали да грабят, убиват, отвличат и да търгуват с наркотици.
Гласоподавателите, които отхвърлиха споразумението, искат гаранции, че бунтовниците ще предадат парите, спечелени от наркотиците, ще излежат присъдите си и ще спечелят политическото си бъдеще пред урните, а няма да получат сигурни, неизбрани места в Конгреса. Именно това е основното условие на Урибе - гаранции, че бившите партизани няма да седнат в парламента просто защото са воювали, той е против и договорката да им се дава имунитет.
За 52 години борбата на ФАРК с централната власт става причина за 260 000 убити от двете страни и 45 000 безследно изчезнали. Близо 7 милиона колумбийци напускат домовете си, за да потърсят нов живот извън зоните на военните действия.
До мира се стигна след четиригодишни преговори. Техен инициатор през 2012 година става тогавашният президент на Венецуела Уго Чавес. По време на лична среща с президента Сантос Чавес успява да го убеди в необходимостта да се започнат преговори с представители на ляворадикалната групировка.
Първите консултации между бунтовниците и правителството се състояха в норвежката столица Осло, малко по-късно те бяха пренесени в Хавана. Четири години по-късно, през юни 2016 г., бе подписано споразумение за примирие. На тържествената церемония присъстват близо 3000 души, които в знак на мир били облечени с бели дрехи, а президентът Сантос и лидерът на ФАРК Тимошенко подписват споразумението с писалки, направени от гилзи.
Договорът за мир предвижда амнистия за бунтовниците, без тези, които са участвали в тежки военни престъпления; интеграция на бившите въстаници; земеделска реформа и създаване на специални съдилища за разследване на престъпленията, извършени през войната.
Днес бунтовниците от ФАРК на практика контролират няколко от труднодостъпните райони в страната. Там те са установили своя система на управление. Партизаните са организирали свои училища, събират данъци от местните предприемачи и фермери. Постигнатото споразумение трябваше да интегрира тези райони в системата на колумбийските власти. Официална Богота обаче обеща да запази управленската форма на ФАРК на тези територии. Бунтовниците са убедени, че са успели да построят в своите райони комунизъм - там няма нито пари, нито частна собственост, нито банки. А не всички искат да свикват с новите, капиталистически условия на живот.
В момента отрядите на ФАРК приличат повече на въоръжени комуни, отколкото на военни подразделения, твърди пред Газета.ру режисьорът Никита Сутирин, който наскоро посетил един от бунтовническите лагери. По думите му, сред партизаните в колумбийската селва мъжете и жените са приблизително поравно. Възрастта на бойците е от 15 до 30 години. Ръководителите обаче са малко по-възрастни - предимно хора на 35-45-годишна възраст. И едните, и другите обаче са родени, когато въоръженият конфликт вече е бил в разгара си.
"Регионите, в които бяхме, са равнинни. Тук расте предимно ориз. Партизаните отглеждат свине, а от плодовете - предимно банани", казва Сутирин.
Хората в лагера стават в 5 ч. сутринта. След това има сутрешна гимнастика, а след нея - политически занятия. През последните години команданте (така наричат военно-партийната интелигенция във ФАРК) в своите лекции освен традиционните основи на марксизма-ленинизма, историята, политологията и аграрните проблеми обяснявали на местните жители как да живеят в новите условия на примирие и защо е важно да не реагират на провокации.
На всеки 4 дни партизаните сменят мястото на лагера. Това е една от основите на тактиката им. Така те избягват бомбардировките от въздуха. Постоянните им премествания са и един от начините им да контролират целия регион.
По време на активни бойни действия за норма се приема всекидневното преместване.
Към 8-9 часа вечерта хората в лагера се отправят да спят.
Никита Сутирин бил особено впечатлен, че партизаните не псуват, поддържат добра лична хигиена, а също така помагат на селяните в бита и им оказват медицинска помощ.
Голяма част от тях с нетърпение очакват деня, в който ще могат да се върнат към мирния живот. Оказа се обаче, че този ден се отлага.
В навечерието на референдума на 2 октомври колумбийският президент Хуан Мануел Сантос твърдеше, че той няма план "Б", алтернатива на мирното споразумение. С други думи, ако колумбийците го отхвърлят, правителството ще трябва да възобнови военните действия срещу бунтовниците. Но веднага след като станаха известни резултатите от гласуването, Сантос обяви, че примирието ще остане в сила и обеща да спаси мира. Представители на ФАРК също подчертаха, че ще спазват постигнатото споразумение. Партизаните обявиха, че е необходимо да се продължат усилията за постигане на мир и че няма да отстъпят от решението си да заменят оръжията с думи.
След референдума пътят към мира сериозно се затрудни, но процесът не е прекратен, коментират наблюдатели. "В момента анализираме спокойно резултатите, за да продължим, защото това не означава, че битката за мира е загубена", заяви лидерът на ФАРК Хименес (Тимошенко) пред радио "Уве добле" в кубинската столица Хавана, където близо четири години се водеха преговорите. ФАРК ще подготвят инициативи, за да помогнат процесът да се придвижи напред, въпреки отрицателния вот на референдума, с който трябваше да бъде одобрено мирното споразумение. Те ще анализират какво трябва да се коригира в споразумението, подчерта Хименес.
Той добави, че както ФАРК, така и правителството все още имат за цел да сложат край на продължилия 52 години конфликт, засегнал милиони - загинали, изчезнали или принудени да напуснат домовете си.
Президентът Сантос от своя страна побърза да започне работа с опозицията, оглавена от могъщия бивш президент Алваро Урибе.
"С волята за мир от всички страни аз съм сигурен, че скоро ще успеем да стигнем до задоволително решение за всеки. Страната ще излезе от това положение и процесът ще бъде укрепен. От наша страна съществува цялата воля и решимост да го направим. Ще трябва да действаме бързо и да определим срокове. Несигурността и липсата на яснота за предстоящото поставя в риск всичко, изградено до момента".
Евентуално предоговаряне на мирното споразумение сега ще зависи от това дали Революционните въоръжени сили на Колумбия ще приемат по-строги санкции срещу тях. ООН от своя страна приветства спазването на примирието в Колумбия въпреки вота.
Наблюдатели обаче се тревожат, че ескалация на конфликта могат да предизвикат проправителствените формирования "парамилитарес" - бунтовници, които споразумението за примирие не засяга. В Колумбия добре си спомнят как през 1980-те години, когато една от бунтовническите групи се съгласи с условията на официална Богота и предаде оръжията си, за да се върне към мирния живот и легалната политика, нейните лидери бяха набързо ликвидирани от "парамилитарес" с помощта на неприкрита подкрепа от страна на колумбийските спецслужби. Заплахата от ескалирането на такъв популегален конлифкт съществува и днес, смятат наблюдатели. Неслучайно много от партизаните са готови да се върнат към войната, ако постигнатите споразумения в крайна сметка се окажат само фикция.
Истината е, че за ФАРК няма път назад. В рамките на процеса по предварително урегулиране на кризата партизаните предадоха на властите пълни списъци на членовете на организацията, агентите и симпатизантите си в цялата страна. Много от отрядите на ФАРК вече предадоха оръжието си. Развалянето на договора би означавало за партизаните самоубийство - те ще се превърнат в лесна мишена за армията и "ескадроните на смъртта".
Правителството също е в неудобно положение, защото ако ФАРК не се предаде, ликвидирането на въоръжените отряди ще доведе до нови военни усилия и жертви.
И правителството, и партизаните в момента правят всичко възможно постигнатите договорености да се запазят. И Сантос, и Тимошенко обявиха, че преговорите в Куба ще продължат в най-скоро време.
Остава да се надяваме, че те ще постигнат успех.


ФАРК възниква през 1964 г. след нападението на колумбийската армия над малката община Маркеталия, завършило с клане на беззащитни граждани. Създателят на ФАРК е Мануел Маруландо Велес, а скелетът на организацията са членовете на тогавашната Колумбийска комунистическа партия. Скоро ФАРК се разраства като конгломерат от организации за самозащита на местните общности. С годините въоръжената борба се криминализира, а в основен източник на финансиране се превръщат отвличанията и трафикът на кока. Според доклад на колумбийското правителство годишно ФАРК-ЕП печели от наркотрафик над 1 милиарда долара, което съставлява 78% от дохода й. От изнудвания и откупи за отвличания събират около 600 милиона, а на трето място във финансирането стоят въоръжените обири и кражби. ФАРК събира "революционни данъци" от фермерите, отглеждащи кока, и от наркотърговците. Във връзка с това колумбийското правителство нарича ФАРК "наркопартизани".
Към 2016 г. ФАРК наброява 5765 бойци, 40% от които са жени. Неотдавна под надзора на ООН партизаните унищожиха 620 кг експлозиви. През последните години организацията почти не провежда въоръжени акции.


Лидерът на бунтовниците Родриго Лондоньо Ечевери, по-известен като Тимолеон Хименес, е 57-годишен потомствен колумбийски комунист, завършил Университета за дружба между народите в Москва, преминал подготовка в югославската армия на Тито и известен с прякора си Тимошенко, който сам си го избира в чест на съветския маршал. Колумбийските власти са издали общо 117 заповеди за арест на Лондоньо. Срещу него има издадени няколко присъди, чийто общ срок е 178 години затвор. Наказанията са за въоръжени нападения, отвличания, убийства, наркотрафик и други престъпления. Дори Международният наказателен съд го осъжда на 14 години за вербуване на деца в редиците на ФАРК.
Той е издирван с червената бюлетина на Интерпол. САЩ дават 5 милиона долара награда за информация, която да доведе до залавянето му.


Около четиридесет бунтовнически движения се появиха в Латинска Америка през втората половина на ХХ век през Студената война, главно през 60-те и 70-те години. Повечето отстояваха марксистко-ленинистките идеали и се вдъхновяваха от революцията на Фидел Кастро в Куба.
Десетки хиляди души подеха въоръжена борба, въстанаха срещу диктатурите в региона. Загинаха стотици хиляди, а раните остават отворени.
Диктаторите изчезнаха, няколко бунтовнически групи се разпръснаха, други изчезнаха или бяха победени от силите за сигурност, като перуанската "Сендеро луминосо" ("Сияен път"), троцкистите от аржентинската Народна революционна армия или чилийското Движение на революционната левица. В същото време някои стигнаха до властта с избори, а не с оръжие. Такъв беше случаят с бившия член на уругвайското Движение за национално освобождение Тупамарос - Хосе Мухика, с Фронта "Фарабундо Марти" в Салвадор или Сандинисткия фронт в Никарагуа. Политици с прогресивни възгледи или близки до партизанските групировки също се издигнаха във властта, като Уго Чавес във Венецуела, Ево Моралес в Боливия, Рафаел Кореа в Еквадор.

Резултатите от референдума разочароваха много колумбийци
Снимка БГНЕС
След като получи тазгодишната нобелова награда за мир президентът Сантос обеща да продължи мирния процес
Снимка БГНЕС

Бившият колумбийски държавен глава Алваро Урибе е сред най-яростните противници на мира с ФАРК

Щастливи мигове - Сантос и лидерът на ФАРК подписаха мирния договор в Хавана

Писалката, направена от патрон, с която бе сложен подписът под мирното споразумение

Лидерът на ФАРК, известен с партизанското си име Тимошенко

Партизански отряд в колумбийската селва
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"