Предвоенна обстановка

Бисерите, които излизат от устата Му, вече падат с все по-голяма тежест в копанката, от която с охота се хранят придворните Му. В петък пред събрание на Националното сдружение на общините премиерът на България рече: "В тази тежка предвоенна обстановка в света, ако не се вразумят великите сили, общините ще са едни от най-стабилните неща." Човек, като чуе нещо такова, веднага се сеща за написаното тези дни в сайта на списание "Форбс" от журналиста Мелик Кайлан: "Бойко Борисов е името на този премиер - дълбоко посредствен, дори тъпоумен интригант сървайвър, съвсем в политическите традиции на региона."
Впрочем, като изключим дебилното допълнение за стабилността на общините във военно време, то министър-председателят казва нещо изключително тревожно, че се намираме в навечерието на военен конфликт, който, поне така се подразбира, ще бъде глобален. Това от поне година насам повтарят много анализатори и политици, дори онзи ден външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер каза, че опасността от военен сблъсък е по-голяма, отколкото по времето на Студената война.
Напрежението между САЩ и Русия вече е толкова нагнетено, че може да го режеш с нож. Американците откровено не подбират средства, за да метнат още съчки в огъня. Наскоро държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че Русия трябва да бъде разследвана за военни престъпления в сирийския град Алепо, а соченият за финансов престъпник Джордж Сорос пък нарече президента Владимир Путин "военнопрестъпник" пак заради същото. Къде ги стяга чепикът? Работата е там, че кой знае защо западните анализатори решиха, че ако сирийската армия превземе окупираната от ислямистите източна част на Алепо, където живеят около 250 хил. души (срещу над 1 млн. в частта под контрола на правителството), то това ще означава, че Дамаск, респективно в техните очи и Москва, са спечелили гражданската война в Сирия. Тъй като Западът сглупи да заложи целия си авторитет на сирийската карта, то сега истеричността на реакцията му нараства с всеки превзет квартал в древния град. Никой не знае, докъде могат да ескалират нещата и колкото и да е парадоксално, в такива моменти започваш да се радваш, че има ядрено оръжие, което играе сдържаща роля.
Къде сме ние? Задача номер едно на всяка българска власт е да не допусне страната да участва в пряк военен конфликт, особено пък с ядрена Русия. Сегашното държавно ръководство обаче е в много тежка зависимост от външни фактори, както показа скандалът с Кристалина Георгиева. Поради това то трябва да бъде сменено по възможност веднага. Такава възможност вече се отваря. Използвайте я. Иначе после може и да нямаме възможност на кого да се сърдим.