Лавина по склон

Мине не мине време и темата за недостигащите медицински сестри излиза на дневен ред. В момента България разполага само с половината от необходимите 56 000 сестри. Лекар от Държавната психиатрична болница в Раднево казва, че последната медицинска сестра, която е наел, е на 73 години.
...И той се събудил след комата, а над него греело красивото младо лице на сестрата. И той се влюбил, не заради лицето й, а заради грижата по време на боледуването и милото й отношение. Така става в романтичните романи. В нашите болници е малко п`о иначе. Не че сестрите са грозни, макар и не толкова млади или не тичат от сутринта, защото са съществена част от лечението, съставят индивидуален план за грижи на пациента, правят назначените манипулации и вземат самостоятелни решения според своите компетенции. От едно изследване преди време става ясно, че близо 64% от хората се доверяват "напълно" и в "голяма степен" на медицинските сестри и акушерките, защото са подготвени за работата. Точно такива сестри се търсят под дърво и камък във всички болници. Лошото е, че здравните реформи и реформатори почти винаги забравят за тях. Няма нито стратегия, нито мерки за решаване на проблема.   
А проблемът продължава да набира скорост като лавина по склон. Защото не се мисли нито за заплатите на тези хора, нито за работната им среда, която изисква, от една страна, по-качествени резултати, а от друга - по-ниски разходи и спазване на основни хигиенни изисквания от работодателите. Няма и ясен регламент за упражняване на тяхната професия. Да не говорим за "капризи" като израстване в кариерата, личен живот, национални стандарти за брой специалисти спрямо броя на пациентите. Често те са принудени заради липсата на медикаменти и консумативи да правят от нищо нещо за честта на пагона. Докато им писне и хванат самолета за някъде си.