Ще оцелее ли България в бурята на глобалните промени

България е изпаднала в ступор, имащ логиката да ни увлича в безкрайно дъно. Това беше един от изводите от дискусията, състояла се в редакцията на ДУМА в първите дни на януари 2015 г., в която участваха чл.-кор. проф. Васил Проданов, проф. Людмил Георгиев и доц. Иво Христов. Събитията оттогава досега не само, че не опровергават казаното от тях, а тъкмо обратно - потвърждават го. Нееднократно, безпощадно и категорично. Примерите за

неадекватност на управляващите

 се множат и засягат все повече сфери. Което и да посочим - било проекта "Южен поток" с водевилните опити за реанимирането му чрез виртуалния газов хъб "Балкан"; било АЕЦ "Белене" с претенциозните воаяжи на премиера по света за продажба на реакторите и самонадеяните опити на енергийния министър за предоговаряне на условията по изплащане на обезщетението, надхвърлящо милиард; било 16 милиардния заем на кабинета с неясно предназначение; било хаотичните действия и бездействия на правителството по отношение на бежанците; било скандалите около ремонта на наша военна техника в Полша, готвената продажба на националния интерес с ратифицирането на Всеобхватното търговско и икономическо споразумение с Канада, известно като СЕТА, или фарса с оттеглянето на подкрепата за Ирина Бокова в състезанието за поста на генерален секретар на ООН и замяната й под натиск отвън с Кристалина Георгиева.
Водовъртежът на всеки пореден скандал или ситуация на неадекватност, които забъркват управляващите, кара разумът да си въобразява, че това е краят, дъното. И че по-зле не би могло да бъде. Оказва се, може. Въпросът е докога и къде е пределът на търпимостта на гражданите и на устойчивостта на системата? Защото

България е разположена в точка на геополитически разлом

между Изтока и Запада, исляма и християнството. Трусовете няма да ни подминат, а заклинанията "стабилни сме" вече не вършат работа. Те въздействат единствено на ходещите телевизори - хора, вярващи на напудрената реалност, показвана от екраните, и на премиер, който иначе признава, че само Господ може да ни спаси.
Ще оцелее ли лодката на България в бурята на глобалните промени и каква ще е съдбата ни през  XXI век? Около този въпрос премина дебатът на кръглата маса, състояла се миналата седмица в СУ "Св. Климент Охридски", в която участваха университетски преподаватели и учени. "През последните три десетилетия ние бяхме жертви на Хегеловата ирония на историята, когато милиони хора тръгват в една посока. Най-напред тръгнаха към перестройката с повече демокрация и повече социализъм, след това тръгнаха в друга посока - повече демокрация, повече капитализъм. И в резултат на това ние, а и не само ние според международните изследвания, сме сред най-песимистичните и чувстващи се най-нещастни народи в света", каза проф. Васил Проданов, мотивирайки участниците да разсъждават по теми, далеч от политическото късогледство на съвремието. Той очерта 10 глобални тенденции, оставащи встрани от общественото съзнание, които могат да ни преобърнат.
Ние трябва да се разделим с илюзията, че капитализмът представлява едно неразрешимо противоречие, което ще се преодолее с един революционен акт, който ще доведе до ново устройство. Това беше тезата на доц. Андрей Бунджулов, който определи капитализма от втората половина на ХХ век като сингуларен, т.е. създаващ  видимостта, че всички трансформации, който ще последват, ще доведат до по-добър капитализъм. "Днес започват да възникват множество проекти, опити за изграждане на общности, дори светове, които са отвъд капитализма, които съществуват и паралелно с него, но масивна революция няма да има поради сингуларния характер на съвременния капитализъм", подчерта той.
Какви са рисковете пред България? Според доц. Борислав Градинаров опасността от етническо противопоставяне и конфликти е реална и не се знае

в кой момент ще мине в гореща фаза

"Етническият разлом има сериозен потенциал да се увеличава, защото се ползва за постигане на частни цели", заяви той. Геополитическите рискове за страната според него идват от безпросветното повтаряне на брюкселски мантри. Това поведение на политиците ни не може да прикрие липсата собствена политика.
Защо у нас няма осъдени политици? Защо има картелни договорки за цените на горивата? Защо няколко крупни арендатори получават лъвския пай от европарите за селско стопанство? Тези въпроси зададе доц. Ивка Цакова, която определи управлението на България като компрадорско и олигархично, но представяно със средствата на меката сила за демократично. Формите на олигархичната власт у нас са маскирани и в медиите се представят по начин, който да обърка публиката. Страната ни е на 106 място (2015 г.) сред 180 държави по медийна свобода и на последно сред страните членки на ЕС. Според проф. Валентина Драмалиева това се дължи на факта, че "медийната среда е доминирана от корупция, политици и олигарси, а медиите нямат, а и не могат да си осигурят свобода на словото". Тя подчерта, че ако преди само правителствата са се стремили да си осигурят медиен комфорт, това вече прави и бизнесът на национално и наднационално ниво и това е една от водещите характеристики на глобализацията. "Ако доскоро държавата се сочеше като най-голямата заплаха за свободата на словото, днес това не е така. Големият бизнес е този, който диктува правилата", каза проф. Драмалиева.
"Ние живеем в изключително турбулентна обстановка, минимален фактор може да разруши системата и да ни унищожи", заяви проф. Нако Стефанов. Според него демографската катастрофа, бежанците, десуверинизацията и периферизацията на България, както и социално-икономическият срив, в комбинация с частичния разпад на ЕС, могат да ни заличат. България е крайно неготова да посрещне заплахите, заключи той.



Проф. Васил Проданов:
Десет тенденции, които остават встрани от публичното съзнание:

1. Преход от "край на историята" (провъзгласен от Фукояма) към край на либералната демокрация.
През 2016 г. равнището на подчинение на държавите на корпоративния капитал е много по-голямо. От 100-те големи икономики 69 са на корпорации и само 31 на държави (по данни от 2015 г.) Година преди това съотношението е 63 за корпорациите на 37 за държавите (2014 г.). С тези темпове след десетина години стоте най-големи субекта в света ще бъдат само корпорации. Това е смъртоносно за либералната демокрация. Тези корпорации разполагат с гигантски лобита, правят политиците и партиите все по-безсилни. Неслучайно доверието към тях пада.
Капитализмът в условията на криза през 30-те години се спасява с помощта на либералната демокрация чрез избори, която става популистка и довежда на власт Хитлер. Имаме сходен момент и сега.
2. Приключване с монополярния свят, изграден на основата на една доминация - тази на САЩ, които се бяха въобразили за "световен шериф".
Равнището на неравенство в САЩ сега е по-голямо, отколкото по време на робовладелското общество. Питър Турчан в "Епоха на разпад" казва, че Америка върви към период на дезинтеграция. Сега тя изглежда като Франция и Англия преди буржоазните  революции там. В същото време имаме възход на Китай, единствения печеливш от разпада на СССР, който не се поддаде на идеологемите на либералната демокрация.
3. Рязко нарастване геополитическата и геоикономическата нестабилност и опасност от разпад на световната икономика. Световният дълг е по-голям отвсякога преди това в историята и се равнява на 225% от световния БВП по данни на МВФ от миналата седмица. Общият дълг на нефинансовия сектор, правителства и домакинства е два пъти по-голям в сравнение с 2000 г., достигайки 152 трилиона. 2/3 от задълженията са на частния сектор.
Бавният растеж води до трудно изплащане на задълженията, а неплащането на задълженията води до бавен растеж, признават от МВФ. Нито една от монетарните политики на стимулиране на растежа не работи - нито печатането на пари, нито намаляването на лихвите. Заради това има трендове на дефлация. Прогнозата за България е - дефлация, което е свързано с дългосрочната тенденция на рецесия.
Маккинзи (световен лидер в управленското консултиране) всяка година интервюира лидерите на големите компании, проучвайки настроенията на бизнеса. Консултантът прогнозира нарастваща нестабилност, характеризираща се с геостратегически рискове, които ще воят до спад на световната икономика. 43% от интервюираните очакват разпад на световната икономика. През 2013 г. така са смятали само 27%. 84% от запитаните смятат, че геополитическата нестабилност ще има решаващ ефект за световната икономика.
4. Преходът към четвърта индустриална революция ще има последствия, които радикално ще променят света около нас. Автоматизацията и рязкото намаляване на потребността от евтина работна ръка ще премахнат конкурентното предимство на страни като България.
5. Променящите се съотношения между труда и капитала в новосъздадения продукт водят до рязко разминаване между търсенето и предлагането на работна сила. Делът на труда намалява, което увеличава неравенствата.
6. Разпад на ляво-дясното политическо пространство вътре в държавите. Новото  разделение в развитите страни не е между ляво и дясно, а между отворени и затворени.
7. Светът под обсада и тенденции на деглобализацията. Римският клуб наскоро призова да се сложи край на икономическата глобализация, макар процесът вече да съществува като тенденция. На срещата на Г-20 основният проблем, който поставя Путин, е за деофшоризация на световната икономика.
На 14 септември т.г. Блумбърг излезе с анализ, в който се говори за затваряне на икономиките и финансовите потоци, тенденция обратна на глобализацията. Между 2009 и 2015 г. броят на предприетите ограничителни дискриминационни мерки, въведени от държавите, са три пъти по-големи от действията по либерализацията на икономиките
8. Движение към постлиберален свят.
9. Четвъртата световна война е в ход. Третата беше студената война и ядреното противопоставяне, което завърши с разпад на СССР. Сега е в ход Четвъртата световна война. Някои я наричат хибридна, понеже съчетава традиционната пропаганда, черния пиар и геоикономическата война с възможностите на новите технологии. Това е кибервойна, робовойна (чрез дронове), прокси война (чрез частни формирования).
10. Ускорено разгръщаща се екологична и биомедицинска криза, която води до милиони климатични бежанци, освен икономическите. Потенциалните горещи точки са Африка, Близкият изток, големи части от Латинска Америка
Биомедицинската криза е заради прекомерната употреба на антибиотици и устойчивостта на бактериите към тях, което ще доведе до масов мор както в Средновековието.