Васил Петров кани на суинг и блус в сряда вечер

След дипломирането си в Музикалната академия през 1990 г. Васил Петров бързо се утвърждава като един от водещите джаз и поп изпълнители в България. Мелодичният богат баритон на Васил обхваща три октави, разполага с изумително техническо майсторство и емоционална дълбочина. Изнася концерти с камерни музикални формации, с биг бенд, със симфонични оркестри, участва във фестивали у нас и по света, записва десет успешни албума. Репертоарът му включва оригинални композиции и съвременни интерпретации на стандарти и песни, написани от самия него, всички подплатени с чудесна импровизация, изящна фраза и поезия. Популярен е и с таланта си да рисува, автор е на няколко самостоятелни изложби.

- Господин Петров, най-новите награди, които получихте през юни, ви бяха присъдени от The Academy Music Awards - за най-добър клип за "My Way" и за най-добра авторска поп песен за "Be In Love Forever". Предстои да ви бъдат връчени на церемония в Лос Анджелис. Какво е чувството по повод това голямо признание?
- Нормално, развълнуван съм, както всеки би се развълнувал, като получи такава хубава вест. С удоволствие ще си ги получа.
- Във вашата многогодишна кариера сте пял и с големи симфонични оркестри. Колко време се подготвят този род изяви, как подбирате темите, репертоара на подобни концерти?
- Репертоарът се оформя по начина, по който подготвям и останалия. Имам няколко симфонични проекта. Единият е Коледен, другите два са свързани с друга популярна музика, която съдържа джаз стандарти и евъргрийни, поп стандарти, както и оригинална моя музика. Зад гърба си имам голям брой концерти с много от българските симфонични оркестри, както и такива от чужбина. Затова при наличието на тази рутина подготовката и репетицията са бързи.
- През 1997 г. издадохте албума "My Favourite Songs". Как се промени с времето, с житейския и творческия ви опит вашият вкус и диапазон от музикални произведения?
- Оттогава насам съм натрупал огромно количество репертоар и дали съм променил вкуса си - не знам... Надявам се, че се развивам!
- Преди години записахте албум дуети с пианиста Румен Тосков. Имате ли идея за нещо подобно съвместно с български или чуждестранни изпълнители?
- Разбира се, че имам - и с българи, и с чужденци - мои колеги.
- Често ви наричат "Българският Франк Синатра". По какъв начин това прозвище оказа влияние върху творческия ви път?
- Положително, защото е добре, когато те сравняват или оприличават с един от най-големите интерпретатори на всички времена.
- С вашите успехи в областта на джаза и блуса можехте да постигнете много и в чужбина. Защо избрахте да работите в България? Какво бихте споделили в това отношение с младите български музиканти, които сега тръгват по нелекия път на артиста?
- Не съм си затворил вратата за чужбина. Имам и такива планове. А всеки, който чувства, че е предназначен да се занимава с джаз или с каквато и да било друга музика, трябва да го направи. Но трябва наистина да има призвание за това.
- Подготвяте ли в момента записи със свои авторски песни или с джаз стандарти, заснемането на клип към някоя от песните ви?
- Да, подготвям такива неща. Искам да поканя читателите на вестник ДУМА на моя нов концерт "Swing & Blues" утре, 12 октомври, от 21 ч. в "София лайв клуб" с участието на Станислав Арабаджиев (пиано), Димитър Сираков (контрабас), Никола Горялов (ударни), и на 15 октомври в Пловдив - "Орфей лайв клуб" (в Гранд хотел Пловдив) от 21 ч. Ще изпълним класики на Дюк Елингтън, Гершуин, Жубим, Кол Портър и много други забележителни композитори. Сред заглавията в програмата са "Caravan", "Along Together", "Love Story", "The Song is You", "All of Me" и много други. Ще звучат и нови композиции в изцяло нови аранжименти.
- А да очакваме ли скоро ваша изложба с нови графики?
- Да, съвсем скоро.