Като горещ картоф

Как ви се струва "заплахата" на мигрантите, настанени в лагера в софийския кв. "Враждебна", да започнат гладна стачка, защото се чувствали излъгани от институциите, че в България не са получили обещаните условия за живот? А те са: къща за всяко семейство, по 500 евро издръжка за калпак, социални осигуровки, образование, личен лекар, преводачески услуги... Искат го сериозно и веднага.
Скандално, нагло, да се махат, това виц ли е - такива са реакциите на обикновените българи и с право. Други с нескрита ирония подклаждат повече огъня, че им е малко, що да не си поискат и лична камериерка, и охрана. 
Само че целият този списък с конкретни екстри е регламентиран официално на най-високо ниво отвън - от Международната организация по миграция и Върховния комисариат за бежанците. Обещанията, които звучат като рекламна брошура, са им дадени още в Гърция, където са пристигнали първоначално, а после разпределени по квотната система у нас. Излиза, че тези институции наистина подвеждат бежанците и като горещ картоф ги прехвърлят на българските служби да им "берат гайлето". Отделен е въпросът за отговорността на властите у нас. Които, очевидно е - безропотно и сервилно са се съгласили да участваме в схемата, без да си дават сметка дали страната ни има капацитета да се справи с проблема. Ако това бяха Унгария или Словакия, щяха да отрежат като кисела краставица нахалството на Меркел и Брюксел, които диктуват правилата.  
Е, усещате ли как и кой, на фона на цялата каша и безпомощност на Европа да се справи с проблема, създава допълнително напрежение? Защото и огромното мнозинство от работещи българи, и възрастните ни родители искат по 500 евро заплата и пенсия. Работят на по 2-3 места, за да свържат двата края, или са работили 40 години като специалисти, ама получават само по 100. Останалото им го откраднаха паразитите на прехода, някои от които още са на власт. Така че пришълците първо да разберат къде са попаднали и като не им харесва - всеки по дома си.