Бокова зам.-шеф на ООН-е. Защо пък не!

Още в началото на кампанията "за" и "против" Ирина Бокова написах в пресата и електронните медии "Ирина Бокова в ООН-е! О, о, не!" Както виждате, така стана.
Прогнозата ми бе продиктувана от познаването  на българския манталитет и в прибавка - анекдота за казана и дяволите в ада...Като прибавим и напълно лицемерното представяне и "подкрепление" на българските власти - премиер, президент, политици, журналисти и онова битуващо още по нашите земи отрицателно настроение по отношение на комунистическите фамилии, картината става още по-ясна. За разлика от брат си Ирина не си е хвърляла демонстративно партийния билет пред организацията на БКП в телевизията, но миналото  помогна на опонентите да фабрикуват компромат след компромат по повод кандидатурата й за генерален секретар на ООН. Същите обвинения към Борисов, Цачева и останалите не пречат, както виждате...
Според Цвета Караянчева Пекин, столицата на Виетнам, обаче упражни правото си на вето срещу Кристалина, както това направи и Русия и Кристалина отиде на почетното предпоследно място с "достойното" си представяне...
Напоследък "Гардиън" предрече още една новина - Ирина Бокова да стане заместник генерален секретар на ООН, което щяло да бъде  жест и към Русия, която е подкрепила португалеца за шеф... А защо не! Защо не Източна Европа и жена все пак да стигнат по-близо до шефското място на ООН! Ирина Бокова го заслужава, защото мъжки понесе трудното представяне, когато чуждите застанаха след нея, а "своите" в лицето на овластените лицемери предадоха нея и националните ни интереси. Меко казано.
И за непосветените стана ясно, че ако премиерът Бойко Борисов не беше хвърлил в състезанието още една българка, България нямаше така тотално да се посрами и Ирина щеше да е с по-големи шансове да оглави ООН...В политиката няма "ако". Особено в световната игра на политиците...
Остава ни да се молим прогнозата на "Гардиън" да се сбъдне! И дано този път Борисов пропусне възможността отново да предложи Кристалина Георгиева на същото място в последния момент. То какво ли не вече може да се очаква от него! А и дано Гутериш случайно не го послуша...Така и политическите страсти може би поне за кратко ще се поуспокоят. Дано дано, ама надали, както обичаме често да пеем напоследък по нашите географски ширини и високите сини планини, където още небето е като коприна, но се чудим  вече коя, къде и с кого е нашата родина!