Културата е задраскана не с една, а с две черти

ПРОФ. ГЕОРГИ ЧАПКЪНОВ, известен като Чапа, е роден на 24 януари 1943 г. във Вълчи дол, област Варна. Завършил е Художествената гимназия в София и ВИИИ "Николай Павлович", специалност скулптура. Специализира в Париж. Негови произведения са изложени в Ермитажа в Санкт Петербург, Пушкинския музей в Москва, Националната художествена галерия, СГХГ, сградата на Международния олимпийски комитет в Лозана и др. Съавтор е на герба на България; автор е на "Статуята на София" в столицата. Автор е също на много монети и медали, правил е портрети на едни от най-известните личности на България.
Чапкънов гостува на пловдивската галерия "Възраждане" по повод 21-вия рожден ден на арт салона и представи своя изложба от скулптура, рисунка, графика и живопис. На откриването бе показан луксозният, голямоформатен, двуезичен албум, който галерията изработи, с творчеството на именития скулптор. Албумът е първи опит за по-пълно публикуване на творбите на Чапа. Издаден е от ИК "Ракурси" - Пловдив. На 148 стр. са разположени 239 илюстрации и 96 фотографии. Всеки, който желае, може да си го поръча от галерията.

"Начело на държавата застанаха вождове разбойници, които искат да станат милионери за пет минути"

- Красимира и Симо Алексиеви от галерия "Възраждане" представиха луксозния албум, който събира по-голямата част от творчеството ви. Разкажете повече за него, как се роди идеята?
- Преди много години проф. Венета Иванова, голямата ни изкуствоведка, ми направи малка монография. Бях много щастлив от това внимание, но тя беше в много малък тираж и изчезна бързо. Нямам нито една бройка от нея. След това ми се предоставиха две-три подобни възможности за нова монография, но изискваше много труд и реших да не се занимавам. Свикнах с мисълта, че никога повече няма да има подобна работа. Когато дойде ред за изложбата ми в галерия "Възраждане", Краси и Симо Алексиеви настояха да направят книга с творчеството ми. Чудех се как да ги разкандардисам, Краси обаче се оказа доста упорита - звънеше ми по два-три пъти на ден, защото на откриването искаше книгата вече да е готова. И така стана. Жива и здрава да е Краси! Албумът се получи много добър и хубав, сниман е и отпечатан перфектно. Нищо, че няма много неща, които съм направил - примерно торба с медали, монети, ордени, портрети - направил съм най-малко 30 портрета на кой ли не. 
- В какъв тираж се разпространява?
- Тиражът е голям този път. На който съм я подарил, се радва, аз - също. Децата ми ще имат с какво да се похвалят... 
- Има ли друго нещо, което сте искали да направите, но все сте оставяли за по-нататък?
- Не. Каквото съм направил, стига толкова. То не може всичко. Познавам колеги, които имат дебели големи книги, драснали там една черта и искат да се отпечата, не е сериозно някак си. Работата трябва да е част от изкуството и винаги съм го казвал, че ако някой погледне твоя изработка и каже, че може да я направи, значи спукана ти е работата. Тези неща трябва да бъдат в известен смисъл неръкотворни. В този ред на мисли, не мога да понасям новите инсталации, които са анонимно изкуство. Не може да се каже точно кой ги е правил и защо - в цяла зала да виси една-единствена идиотска картина, когато тя би могла да бъде напълнена със същинско изкуство. Отминала епоха. Там преди нас е имало хора, които са правили невероятни неща, и е глупаво да се състезаваш с тях. Ако приеме човек този възглед, се укротява и прави това, което може най-добре.
- Не харесвате новите експерименти, които се правят в изкуството?
- Не ги понасям, не за това, че съм ретрограден или стар, все пак имам достатъчно разум в главата си да преценя кое става и кое не, освен това 23 години съм бил учител в Художествената академия и съм учил младите как да рисуват. Много трудно понасям експерименти. И преди 100 години са ги правили, но са били сполучливи. Едно е Ван Гог, друго е някой претенциозен, който иска да покаже нещо, което никой досега не бил виждал.
- Изкуството през годините остана на заден  план - хората почти не го забелязват, не го ценят както преди. Защо стана така?
- От сума ти години думата култура е задраскана не с една, а с две черти. Никой не си позволява да я спомене, а камо ли да говорим за финансиране. Това е нещо, което не ни занимава. Цялото боричкане кой ще вземе властта е за тия пусти пари. Вярно е, че те са важно нещо, ама хич не са най-важното. Не мога да понеса факта, че начело на нашата държава застанаха едни вождове разбойници, които освен да станат милионери за пет минути, в главата им не се върти нищо друго. Чудят се по какъв начин да го направят и успяват. Обаче не щат да схванат, че тия пари в трапа няма как да закарат. За нещастие, техните потомци, които изобщо не са в България, учат се навън, ще се върнат да продължат делото на родителите си, по-вещи и по-нагли. 
- За съжаление вече за култура се говори  само на най-светлите български празници като 24 май...
- Това е идиотско държание. Не бива. Ще започне отново боричкане за президент, то от избори до избори няма дистанция почти... 
- Според вас добре ли е българинът да упражнява правото си на глас задължително? Вие ще гласувате ли?
- Аз не гласувам от 25 години и не искам. Това е изконно право на човека, ако иска да гласува - гласува, ако не - не гласува. Това е демокрацията. Най-малкото, който иска, ще гласува против, каквото си иска. Аз се питам какво ще стане с България, когато вече е ясно, че тя е на първо място в света по изтичане на населението. Ще останат тук само вождове и цигани. Читавата млада част гледа да изчезне. След като е най-болна държава, затова мигрантите минават и заминават, без да се спират при нас. 
- Как би могло това да се промени? Какво бихте казали на политиците ни от позицията на твореца?
- Нищо не може да се промени - те нито чуват, нито искат да чуят, нито могат да разберат каквото и да било. Говорим на различни езици. Как да обясниш на такива хора какво е културата? Ако нещо сме дали на света, то е именно чрез изкуството. А не чрез някаква пуста държавност.
- Какво ви разочарова в последно време?
- Имаше конкурс за бул. "Витоша", да се направи паметник на Алеко Константинов и Бай Ганьо. Спечелихме го, обаче не ни обичат с моя архитект и чудеса направиха да се анулира конкурсът, с мотива, че Бай Ганьо бил отвратителен българин, на който не може да се прави скулптура... Чрез някакво социологическо допитване трябва ли да се издига паметник на Бай Ганьо и според това, как беше зададен въпросът, естествено 63 процента от хората бяха отговорили "не" и конкурсът бе анулиран. Остана проектът само за Алеко, който друг го спечели, разбира се. Много добре е направен, но той е само един пътник с куфар. Без Бай Ганьо не е Алеко!