ПРОВОКАЦИИТЕ НА АЙ ВЕЙ ВЕЙ

Соня Александрова, Флоренция
Специално за ДУМА

Изложбата "Ай Вей Вей. Свободен" (23 септември 2016 - 22 януари 2017) предизвика спорове още преди откриването й в двореца "Строци" в центъра на Флоренция. Върху фасадата на тази ренесансова сграда увиснаха като част от експозицията 22 оранжеви гумени лодки. Противниците на този символ на мигрантската драма се раздразниха от тази "лява пропаганда" и "продажба на нашата култура". Присъстващият на откриването артист, посрещнат на крака от препълнената зала, предпочита да избегне коментарите.
Над две години организаторите се трудят за  първата голяма ретроспектива в Италия на един от най-известните и противоречиви съвременни артисти - китайския дисидент Ай Вей Вей. Нейното заглавие "свободен" се отнася както до възвърнатата през 2015 г. свобода на артиста, така и до напълно свободния и творчески начин, по който той интерпретира всички пространства на двореца "Строци" - фасадата, двора, етажите, подземието. Събрани са над 60 стари и нови произведения - монументални инсталации, скулптури, предмети-символи на неговата кариера, видео и фотографии. Фасадната "Нова рамка", с която започва експозицията, звучи като провокация към изоставените на самите себе си бежанци. Предизвикателна е и инсталацията в двора "Пречупване" - гигантско метално крило, сглобено от кухненски панели, неподвижно поради огромните си размери и тегло, метафора на принудата и липсата на свобода. Неслучайно "Пречупване" е представена за пръв път на острова Алкатраз (2014), пред известния затвор на залива в Сан Франциско.
В залите на основния етаж в двореца експозицията позволява тотално потопяване в артистичния свят и личната биография на твореца. Те неизбежно вървят паралелно. Кой е Ай Вей Вей? Роден през 1957 г. в Пекин в семейство на поети. Бащата, смятан за политически екстремист, е изпратен в концлагер. След смъртта на Мао Цзедун (1976) е реабилитиран и семейството се завръща в Пекин. Привлечен от Запада, на 24 години и с 30 долара в джоба Ай Вей Вей се преселва в САЩ, учи английски във Филаделфия и Бъркли, после отива в Ню Йорк, записва се в Parsons New School for Design, но напуска след шест месеца. Посещава музеи и галерии, където открива Марсел Дюшан и Анди Уорхол. Инсталацията "Подредени" напомня на реди-мейда "Колелото на велосипеда" (1913) на Дюшан. 950-те колела, сглобени като лабиринт, са основно превозно средство и интегрална част от китайската идентичност. Те имат и друго значение за артиста - в неговото детство притежанието на колело означава свобода на действието.
През 1993 г. се връща в Китай да гледа болния си баща и става един от основателите на фондацията за авангардни артисти "East Village" в Пекин. Ай Вей Вей започва да се интересува от антиквариат. В работите си от дърво артистът интерпретира китайската традиция - хармония на пропорции, неизползване на пирони, винтове или лепило, а само рафинирани жлебове. "Карта на Китай" е скулптура-пъзел, направена от дървени парчета, които символизират етническите и културните различия на страната. "Гроздове" обединява 34 табуретки, типични за китайското всекидневие, които хармонично се размножават.
Фундаментална за Ай Вей Вей е връзката традиция - съвременност. "Разрушаването на урна от династията Хан" (1995) е известен пърформънс, в който той чупи погребална урна от над две хиляди години. Оригиналът от три снимки в изложбата е предложен във версия със сглобяемите тухлички ЛЕГО. Впечатлява безразличният израз на артиста, който подчертава съзнателния акт на културно варварство, подобен на разрушаването на китайско наследство от културната революция.
Привързаността на Ай Вей Вей към китайската култура е подчертана в залата "Митологии". Тя е пълна със скъпи на детството му митологични фигури - хвърчила, вятърът с опашка на тигър, летяща риба, човек-птица, изработени от най-различни материали. От серията "Глави на зодиите" - 12 бронзови глави на животни от китайската астрология, артистът излага "Маймуна", за да напомни, че 2016-а е нейната година.
Ай Вей Вей препрочита оригинално италианския Ренесанс. Представя портрети пак от тухличките на ЛЕГО на четирима политически дисиденти, свързани с миналото на Флоренция и лишени от свобода - прокудения в Равена поет Данте Алигиери; Филипо Строци - изгонен за 20 години от фамилията Медичи и построил при завръщането си в града двореца "Строци"; Джироламо Савонарола - екзекутиран заради несъгласието си с режима на Медичите; Галилео Галилей - затворен и даден под съд за своите идеи.
Самият артист взема тези личности като пример за отстояване на собствените си възгледи. Събитията на площада Тянанмън (1989) раждат идеята за фотографската серия "Проучване на перспективата" (1995). Творецът разполага 40 снимки в две зали с издигната лява ръка и показан среден пръст пред световни символични места - Белия дом, Айфеловата кула, Джоконда, Колизеума, катедралата "Саграда Фамилия", двореца "Строци", правени специално за изложбата. С този непристоен жест Ай Вей Вей преразглежда собственото си поведение по отношение на правителства, институции, култура.
2008-а е драматична година за Китай и за Ай Вей Вей. След силно земетресение в Съчуан хиляди деца и студенти умират под срутените училища, построени от недоброкачествени материали. Ай Вей Вей отива на място, започва разследване и обвинява правителството в укриване на причините за трагедията. Споменът за нея кристализира в "Змия от чанти", направена от 360 ученически раници. Те напомнят за многобройните предмети на младите жертви, намерени от артиста сред руините. Точно година след трагедията той публикува в своя блог списък на затрупаните деца. Блогът, който има 100 хиляди контакта на ден, е временно затъмнен от правителството. Използването на новите медии е една от характерните черти на изкуството на Ай Вей Вей. Интернет става главното му изразно средство. В своя блог публикува хиляди снимки, които документират почти маниакално неговия всекидневен живот и продукция. Видеоинсталация от избрани фотографии запознава посетителите с най-важните моменти.
Пак през 2008 г. Ай Вей Вей е поканен от властите в Шанхай да построи свое студио. След две години, когато то е готово, същата кметска управа заявява, че е правено без необходимите разрешения, и нарежда да бъде разрушено. Ай Вей Вей кани чрез интернет хора, които да дойдат едновременно на откриването и на закриването му. За да забранят присъствието на артиста, го арестуват в Пекин. 800-те гости ядат "Речни раци" - на китайски думата е близка до "хармония", лозунг на правителството, но придобива и значение на "цензура". За сегашната изложба Ай Вей Вей събира накуп 1500 порцеланови рака и напомня, че в Китай тези черупчести имат дългогодишна иконографска традиция. Студиото е разрушено през 2011 г. без предупреждение, и въпреки забранения достъп на артиста по време на събарянето, той успява да съхрани оригинални части от сградата. С тях създава стената "Спомен от Шанхай", изложена във Флоренция.
Няколко месеца по-късно Ай Вей Вей е задържан и отведен на тайно място. Обвинен е в данъчни злоупотреби, глобен е с няколко милиона долара, отнет му е паспортът. Около студиото му в Пекин са инсталирани видеокамери, полицията охранява зоната. След 81 дни е освободен. Представените закачалки (от дърво и кристал) и белезници (от нефрит), възпроизведени от рафинирани материали, напомнят за затворническия период на артиста от 2011 г. Четири години по-късно му връщат паспорта. Установява се в Берлин, където отваря студио.
Благодарение на своята непрекъсната защита на правата на човека Ай Вей Вей има много световни международни признания. Представя свои изложби в Мелбърн, Хелзинки, Берлин, Виена, Вашингтон. Артистът закрива предварително през януари (вместо през април) тази година експозицията си в Копенхаген в знак на протест срещу решението на датското правителство да конфискува имуществата на бегълци и търсещи политическо убежище. На гала вечерята на кинофестивала в Берлин през февруари Ай Вей Вей представя пърформънс - обща снимка на всички присъстващи, завити в позлатено термично одеяло в знак на солидарност с мигрантите.
Ай Вей Вей е наречен модерен "Човек на Ренесанса", който чрез различни изкуства - от архитектурата до киното, от фотографията до поезията, от скулптурата до живописта, трансформира творение или безлична вещ като гумената лодка в сърцераздирателен вик на човечеството. Той не е само съвременен артист или активист, а е най-вече свободомислещ човек, който придава на изкуството важна социална и политическа роля в най-висшия смисъл на думата.

Селфи

"Пречупване"

"Змия от чанти"

"Гроздове"