Видни медици предлагат национална стратегия за здравеопазването

Настояваме да бъде направена комплексна експертна оценка на реформите в здравеопазването за последните 20-25 години и да бъде приета национална стратегия за това какво искаме в здравеопазването и медицината. За това вчера настояха представители на академиците и член-кореспондентите от отделението по Медицински науки, което е част от Събранието на академиците и чл.-кореспондентите в БАН. Наблюдавахме здравна реформа, реформа на реформата, после постоянна реформа, и всичко това доведе до здравеопазване, което не удовлетворява нито лекарите, нито пациентите, нито обществото, заяви акад. Дамян Дамянов, зам.-председател на БАН и завеждащ коремната хирургия в ИСУЛ.
Трябва ни дългосрочна политика, както е в нормалните държави, която да се изпълнява, независимо от това кой е на власт, заяви акад. Дамянов. По думите му, първо е необходима ревизия на законите в здравеопазването, промяна в системата на финансирането и здравното осигуряване и в организацията на здравната система. Подробен анализ на основните проблеми в сектора са публикували академиците и други видни специалисти в специална книжка "Национални цели и приоритети за устойчиво развитие", която ще бъде предоставена на МС и е качена на сайта на БАН. Търговският характер на здравеопазването у нас е системно заболяване, взе връх неолиберализмът, който наложи пазар в здравеопазването, както и в образованието, а държавата удобно стои настрана и пасивно наблюдава, смятат учените. Според данните в анализа на учените, от 2000 до 2013 г. работодателите и работещите внасят 67% от парите в НЗОК, а държавата - едва 33%. Населението пък доплаща от джоба си 2,9 млрд. лв. за медицински услуги, въпреки осигуровките си.  
Трябва спешно да се премахне регистрирането на болниците като търговски дружества и разделянето на болестите на основен и допълнителен пакет, което не съм срещал никъде в света, добави акад. Дамянов. Не може да имаме 120 частни болници, да нямаме национална детска болница, да сме загърбили изцяло комплексното лечение на пациенти и хората да ходят в Турция за лечение, да се харчат милиони за кърпене на старите болнични сгради, вместо със същите пари да се строят модерни сгради с високотехнологично оборудване, добави чл.-кор. Григор Горчев. Според него не може университетските болници в Токио да са 3, а в София 23. Според учените факултети и катедри с хабилитирани медици може да сключват договор определени отделения на болници в страната да се ползват като университетски, без цялата болница да се обявява за университетска. Ректорът на МУ-Пловдив чл.-кор. Стефан Костянев обяви, че МОН е решило да намали коефициента, с който се финансира медицинското направление, от 9.4 на 8.5, което намалява субсидиите на вузовете и единствен изход остава платеното обучение. Ректорите на медицинските вузове са създали Съвет на ректорите на медицинските университети и настояват законът да им разреши да приемат повече платени студенти, а не само 10%, както сега.