Президентският вот ще "издърпа" гласуването за референдума

Стефан Георгиев е роден през 1985 г. в гр. Габрово. Завършил е социология и политология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал работа с НПО и гражданско общество в САЩ. От 2006 г. работи в Агенцията за социални и маркетингови изследвания АФИС.


"Как е възможно да имаме легитимен глас, който повишава избирателната активност, а в същото време да не се признава при броенето на резултатите"
"Отново ще има хаос в изборния ден"


- Г-н Георгиев, на предстоящите избори ще има доста нововъведения. Голяма дискусия през последните дни породи квадратчето "Не подкрепям никого". Къде отива гласът на хората, които ще го зачеркнат?
- Преди всичко трябва да отбележим, че за съжаление дискусията по темата е закъсняла - остават по-малко от 3 седмици до деня на изборите. Освен това целият казус около квадратчето "Не подкрепям никого" не трябва да се разглежда изолирано, а трябва да се разглежда в контекста на всички промени в Изборния кодекс. Анализът трябва да е цялостен и да започне оттам, за да може да се отговори с точност на въпроса къде отиват гласовете на гражданите, които са зачеркнали това квадратче.
- Това квадратче не е ли инструмент, който служебно да покачи гласовете за фаворита, предвид изискванията победата за президент да отиде при получилият 50+1% от действителните гласове? Гласовете от това квадратче веднъж са действителни, веднъж - не...
- Покачването на избирателната активност е само едната хипотеза. Затова вече казах, че казусът трябва да се разглежда комплексно.
Не бива да се пренебрегва фактът, че сме в условия на избори, които за първи път ще се провеждат при задължителен вот. Т.е. правото на глас се превръща от право в задължение според закона. В същото време обаче трябва да си даваме сметка, че няма реална санкция. Въпреки това най-вероятно т.нар. "задължително гласуване" ще покачи избирателната активност. Все пак от данните, които колегите от другите социологически агенции публикуват, става ясно, че не всички български граждани са наясно, че всъщност предстои задължително гласуване.
От друга страна, според начина, по който е разписан Избирателният кодекс, зачеркването на квадратчето "Не подкрепям никого" автоматично покачва избирателната активност. Т.е. всички български граждани, които са заявили по този начин своя вот, ще завишат изкуствено избирателната активност. Друг е въпросът, че всъщност този вот няма да се счита за действителен глас при определяне на победителя при президентските избори... Все още очакваме решението, което ЦИК трябва да вземе по отношение на това как ще третира тези разпоредби в Избирателния кодекс. Цялата дискусия е доколко тази разпоредба е противоконституционна. Пита се и как е възможно в един момент да имаме легитимен глас, който повишава избирателната активност, а в същото време не се признава за действителен и да не се отчита при броенето на резултатите. Според мен това нещо тепърва ще се коментира през идните дни.
- В чия полза ще бъдат гласовете от квадратчето в единия и в другия случай - според решението на ЦИК?
- На този етап е много трудно да се прецени. Единственото, в което може да сме сигурни според данните и прогнозите през последните седмици, е, че балотажът е сигурен. Важно е обаче и как изборът "Не подкрепям никого" ще бъде третиран. С въвеждането на това квадратче, в комбинация със задължителния вот, се отвори един много по-голям въпрос, който трябваше да бъде подложен на сериозен анализ и дискусия.
- Може ли методиката на изборния процес да провали вота и гласуването да бъде оспорено?
- Такава вероятност съществува, независимо каква ще бъде методиката и решението на ЦИК. Това се дължи на голямата неяснота и противоречията вътре в самия закон, както и в допускането, че Избирателният кодекс противоречи на Конституцията... Всичко това дава заявка и възможност на всеки от кандидатите или политическите сили да поискат касиране на изборите и оспорване на резултатите.
За съжаление през последните години изборният хаос и неясноти се превръщат в тенденция. Спомняте си, че през 2011 г. имаше големи скандали по отношение на легитимността на избора. Тогава имаше и повече от 200 хил. недействителни бюлетини... До известна степен може да се каже, че всички скандали, свързани с изборния процес през последните години, водят до неговата нелегитимност в очите на българските избиратели.
- Има ли вероятност отново да има такъв голям брой невалидни бюлетини?
- На този етап може да прогнозираме, че най-вероятно отново ще има хаос в изборния ден, за съжаление. Надявам се тази прогноза да бъде опровергана. Изборният процес се усложнява, а си спомняте какво бе положението преди време в зала "Арена Армеец" в София и в районните избирателни комисии. Сега за първи път ще съчетаваме президентски избори с референдум с 3 въпроса. Само по себе си това усложнява изборния процес както за гражданите, така и за изборната администрация - на секционно ниво и централно ниво в Централната избирателна комисия. Надявам се, че колегите от ЦИК ще успеят да подготвят цялата администрация по достатъчно адекватен и добър начин, така че да се избегне хаосът. Изборният процес продължава да се усложнява със съчетаването на различни видове избори в един ден и опасенията ми са, че това ще се отрази и на протичането на вота. Опитът ни досега определено показва, че това води до хаос и неразбории в изборния ден.
- Освен хаос и евентуални неразбории, ще се отрази ли референдумът на избирателната активност и по какъв начин?
- Сякаш очакването на целия политически елит бе обратното - че президентските избори ще издърпат активността на референдума. Тук е важно да се отбележи нещо, което на този етап като че ли се пропуска и колегите анализатори не обръщат внимание - референдумът не е задължителен, за разлика от разпоредбите в ИК, които третират изборите за президент. Поставени сме в една противоречива хипотеза - президентските избори според ИК са задължителни, въпреки че санкция не може да бъде приложена, а в същото време референдумът не е задължителен. Партиите и инициативните комитети, които работят за разяснителната кампания на референдума, както и на ЦИК, трябва да разяснят на българските граждани каква е разликата между референдума и изборите.
Най-вероятно няма да наблюдаваме изключително висока активност на референдума, или със сигурност тя няма да е по-висока от тази на президентските избори.
- Споменахте, че очаквате втори тур и балотаж за президентския вот, кои ще са факторите, които ще определят двете двойки и ясни ли са вече те?
- Все още нямаме емпирични данни за точна прогноза, но всичко, което виждаме до момента на терен, ни подсказва, че ще бъдем свидетели на балотаж. Отново правя уговорката, че всички тези промени в Изборния кодекс и това, което тепърва ще се изясни тези дни по отношение на отчитането на изборните резултати, може да окаже влияние. На този етап балотажът е неизбежен, но не бих се наел с конкретна прогноза.
- ГЕРБ обявиха с голямо закъснение своята кандидатпрезидентска двойка, по какъв начин това се отрази на предизборните нагласи?
- Опасенията, че няма да наблюдаваме истински дебат, вече се повърждават през първата седмица на предизборната кампания. Прекомерно закъснялата кандидатура на ГЕРБ елиминира, или поне намали възможността за по-пълноценен дебат, който да осмисля президентската институция. Същото се отнася и за провеждането на последващ разговор за ролята на президента в политическия живот. През последните години, особено през последния мандат на настоящия държавен глава, наблюдавахме неглижиране, обезсмисляне и омаловажаване на президентската институция.
- Ще успее ли лявото да се консолидира зад един кандидат?
- Очевидно в момента лявото не е консолидирано зад един кандидат. Въпросът е дали ако кандидат от лявото политическо пространство стигне до балотаж, ще убеди всички леви гласоподаватели да излязат и да гласуват на втория тур. Това евентуално може рязко да повиши шансовете за победа на лявото на президентските избори.