Възхищение и поклон пред катедралата "Успение Богородично"

Очарованието на моя роден град Пловдив се дължи на забележителното му разположение - виещата се река Марица край хълмовете му, равното и плодородно поле, заобикалящите го планини. Също на древната му история, на жителите му, съхранили особености в характер, нрави и обичаи. Градът привлича интереса на гостите си и с руините си, с останките на своето богато минало, със старинните си сгради, с красивите си храмове. Безспорно сред тях се налага градската катедрала - черквата "Успение Богородично".
Тя е в центъра на града. Днес тук живеят мирно старинно и съвременно. Сред разкопките на древния Римски стадион се извисява Джумая джамия с минарето си и със своя екзотичен слънчев часовник. В центъра на площада Джумаята, в откритите каменни стъпала на стадиона, сега е поставена скулптурата на Филип Македонски, завоевател на града, чието име е дало едно от названията му - Филипопол.
Широко и високо представително стълбище с площадки води към катедралата "Успение Богородично". Триетажната й звънарница, направена по проект на Йосиф Шнитер в 1881 г., е като верен страж над града. Нейните четири разнопевни камбани огласят тържествено надалеч простора. Черквата и звънарницата са кацнали величествено на сегашното Таксим тепе - някогашният Евмолпиев хълм.
Не е известно откога тук, между Тепетата Дамбаз и Тексим, е имало черква. За първи път е спомената в 1578 г. от Герлах. Предполага се, че е от времето на цар Иван Александър - епикуреец в живота си, но и много религиозен. Той построил многобройни храмове в царството си.
След идването на турците и тази черква била разрушена, но на осветеното място пак се появила малка постройка. Тя била многократно опожарявана, сривана и наново издигана. Предполага се, че е била съградена като обширна и просторна сграда в 1844-1845 г.
В 1825 г. епитроп на старата черква бил Вълко Чалъков-Големия. Той, заедно с брат си Стоян Големия, започнали да събират пари за направата на черквата такава, каквато е в днешния си вид. Помагали и още много родолюбци, за да го има красив и величествен каменният храм, запазил и до днес в името си името на Божията майка.
Две знаменателни събития за Пловдив, за България са свързани с черквата "Успение Богородично" - извоюването на църковната ни независимост и посрещането на руските освободители, предвождани от легендарния генерал Гурко.
На 25 декември 1859 г., след дълга и упорита борба, в тази черква за първи път богослужението изцяло се извършва по славянски и храмът става челник в православната ни история.
На 5 януари 1878 г. много народ заедно с руски войници и офицери влиза тук на благодарствен молебен в почит към хилядите жертви, паднали за нашата свобода. Старите пловдивски летописци разказват как в лютия, мразовит ден драгуните на капитан Бураго преплуват река Марица и на "копията" си носят свободата на града. Те препускат с конете си към центъра на Пловдив, летят устремно към черквата. А там, пред Консулството на Найден Геров, блести руският герб, рисуван от Станислав Доспевски, и се вее, плющи от студения вятър руското знаме.
Там са офицери и войници, накичени със здравец и чемширени клонки, дарени от благодарните българи с шарени пешкири, с пъстри черги. На дорест кон пред тях е Йосиф Гурко - генералът, победил турците, минал Балкана в страшни снегове и бури. Хилядите хора, опиянени от свободата, заедно с войниците, офицерите и прославените руски генерали Карцов, Кладо, Шувалов, Веляминов, Шулднер, Криднер, Дандевил се отправят към черквата, откъдето се чува за първи път сладкогласно да пее камбана. Дотогава тук е тракало само клепало! А сега звънът на камбаната пее неудържимо! Тя е занесена през нощта на тарга от работилницата на Велеганов в Капана. Звънът й оглася свободата на града, свободата на пловдивчани!
Вътре всички са коленичили и сред пламъците на свещите ехти гласът на епископ Синесия:
"Многая лета императору Александру Второму, русскому войнству, генералу Гурко, капитану Бурагу! Многая лета и всему болгарскому народу!"  
Внушителната каменна черква е трикорабна, с размери 32 м на 17 м. Вътрешността й е разделена от обли колони с художествени подставки и капители. Тя покорява с великолепието си, със зографията си! Посетителят стои вътре очарован сред цветното вълшебство на богатата галерия от икони, стенописи, които разказват българската история, борбите на нашия народ за църковна, културна и държавна свобода и независимост.
Дворът на храма е своеобразен некропол. Тук са положени костите на видни люде, допринесли с дейността си, с даровете си за съществуването и изграждането на Пловдив.  
Паметни плочи и гробове имат тук духовниците Теодор Ефремов - първият свещеник-българин при черквата, чел молитвите на черковнославянски, прикаждал ги с тамян. На черен мрамор са написани имената на духовниците архиереи Панарет, Натанаил и Максим, заслужили в борбата за църковна и държавна свобода.
Тук посетителят ще прочете имената на много достойни мъже и жени от рода на Чалъковци. Копривщенският род Чалъковци били бегликчии - големи чорбаджии, благодетели на града, които направили много за Пловдив, за църковното и просветното му дело. Техни са заслугите в двора на черквата през октомври 1850 г. да се открие Епархийското българско средоточно училище, където главен учител станал Найден Геров. Това училище било построено от Стоян Чалъков в памет на починалата му съпруга Елена и подарено на пловдивчани. 
Сред имената на множеството герои има и още "Чалъковци" в некропола. Четат се имената на Константин Георгиев Чалъков и на Георги Стоянович Чалъков, воин-лекар - и двамата отдали живота си за българската свобода.
Тук са и гробовете на Йоаким Груев и на Христо Г. Данов - обичани и уважавани не само от пловдивчани, но и от целия български народ!
Стенописите и иконите в черквата "Успение Богородично" могат да се гледат в захлас, с възторг, защото са работени от четките на най-големите ни майстори зографи и живописци. Те са своеобразен апотеоз на българската зография, на нашата живопис. Проследяват живо, в образи, в картини и ярки цветове цялата ни история: борбите ни за българска църква, за българско училище, разказват за теглилата, мъките на народа за национална свобода. Заслуги за прекрасното изписване на черквата имат: професорите Н. Кожухаров, В. Захариев, Гюдженов, Стайков, както и майсторите Златю Бояджиев, Куманов, Джамджиев, Ангел Кожухаров, Пфефев, Стоилов, Трингов...
Преди тях тук иконите са изписвали първомайсторите ни Димитър Зограф и синът му Станислав Доспевски, Никола Одринчанин. Затова този храм е галерия на националната ни школа, галерия на тържеството и приемствеността в нашата зография и живопис.
Иконостасът на черквата е в стил барок. Грее позлатата му върху резбата, блести със строгостта и изяществото на линии, розетки, слънца, листа, клонки, гирлянди, гроздове, венци. Резбарската творба е от старата черква преди обновяването й през 1844 г.
Пловдивската катедрала "Успение Богородично" заслужава възхищението и преклонението на всички българи, защото в нея е изписана и събрана историята на държавата ни, на църквата, на образованието и културата ни. А и защото ни пленява с хубостта си! Да й се радваме, да се гордеем, че имаме това великолепие!

Тържествена служба в храма

Пловдивската катедрала "Успение Богородично"

Изящество и великолепие смайват поклонници и туристи