Шумът край Босфора нараства

Черноморската военна флотилия, която смятахме, че е погребана като идея след отказа на България да участва в нея, може би е на път да бъде върната от небитието в близко време. Тази тема ще бъде обсъждана в края на месеца на среща на военните министри от НАТО в Брюксел. За това  съобщи пръв през юли военният министър Николай Ненчев след срещата на върха на НАТО във Варшава, който тогава направо си каза, че ако през октомври има инициатива за засилено присъствие на НАТО в Черно море, "то тя ще бъде извършвана на ротационен принцип".
Всъщност това вече се прави още от 2014 г. Подписаната през 1936 г. в швейцарския град Монтрьо конвенция предвижда, че Турция запазва националния си суверенитет върху Проливите, но трябва да следи за пропускателния режим на чужди за страните от черноморския басейн военни кораби, които имат ограничение за пребиваване до 21 дена в акваторията на Черно море. Има и ограничения за броя на корабите в ескадрата и за тонажа на тези кораби, но по-важното е, че след началото на  гражданската война в Украйна и сецесията на Крим американците и техните съюзници взеха нагло да нарушават разпоредбите на конвенцията под най-различни предлози. През 2014 г. например американската фрегата "Тейлър", както писа тогава "Независимая газета", е надхвърлила законно установения срок с 11 дни, като формално от екипажа са обяснили това със засядане в плитчина край турския бряг.
Оттогава до ден-днешен обикновено американски или френски кораби се сменят периодично в Черно море, за да показват военно присъствие, което по идея трябва уж да успокоява

наплашените от "руската агресивност"

черноморски страни от НАТО, и да покаже на режима в Киев, че Алиансът подкрепя Украйна. Тези единични кораби, разбира се, не могат да "сдържат" руския Черноморски флот, но тяхната задача е друга - да маркират военното присъствие на САЩ и така да се каже руснаците да свикнат с американското военно присъствие край бреговете им. С това обаче те нямат категорично никакво намерение да се съгласяват и привикват. Постоянният представител на Русия към НАТО Александър Грушко вече много твърдо и ясно обяви, че за неговата страна спазването на конвенцията от Монтрьо е принципно важен въпрос. Тя трябва да остане ненакърнима, защото е едно от ключовите международни споразумения, които осигуряват регионалната стабилност и безопасност, каза на 21 април Грушко, когато по-отчетливо се чуха гласове от румънска страна за създаването на Черноморска флотилия на страните от региона, очевидно насочена срещу Русия. В същото заявление Грушко даде да се разбере, че Русия не може да има особени възражения, ако въпросната флотилия е съставена само от кораби на черноморски държави, "дали да съставят от тях групировка или да не съставят, си е работа на военните", каза тогава руският посланик в НАТО. Присъединяването на западни военни кораби обаче се разглежда от руснаците като пряка заплаха за техните интереси в черноморския басейн, защото само те, на първо място американските есминци и крайцери, могат да представляват реална военна заплаха за Русия и да упражняват това, което на военнополитически език се нарича "сдържане".
Ако разгледаме военните флотилии на черноморските държави, ще видим, че както и да ги събираме, все се получава сила, която отстъпва на руската. Украинците имат само една фрегата без ракетно въоръжение, която по прищявка на съдбата не се оказа в Севастопол по време на отделянето на Крим, иначе щеше и тя да развее руския флаг, както направиха останалите кораби от флота на бившата съветска република. Турция пък разполага с голям брой фрегати и корвети, които са относително нови и по-силни от българските и румънските кораби, но да не забравяме, че Анкара държи основните си сили в Средиземно море, където мерят мускули с гръцките си партньори от НАТО. Освен това при сегашното развитие и динамика на руско-турските отношения, при цялата условност и непостоянството на този процес, можем да допуснем, че едва ли президентът Реджеп Ердоган ще поиска да свири първа цигулка в поредната провокация срещу Русия. С това навремето се нае русофобска Румъния, която обаче неочаквано получи отпор от страна на българското правителство, с което очевидно се получи конфуз за румънското ръководство, което обаче не направи голяма трагедия от това, тъй като просто изпълняваше чужди нареждания. Да припомним, че тогава, в средата на юни т.г., премиерът Бойко Борисов нарече недопустимо предложението на Румъния, обяви, че ще изпрати военния и външния министър Ненчев и Митов "на корабите, да воюват" срещу руснаците.
Може би щяхме да имаме основание да определим позицията на Борисов тогава като "смела", ако не беше едно обстоятелство. Премиерът говореше само за предложението на Румъния. Той не каза нищо по въпроса как ще реагира България, ако от НАТО ни разпоредят да направим военна флотилия съвместно с Румъния и с евентуалното участие на Украйна. Защото след десетина дни точно това може да се случи в Брюксел и тогава

Борисов да разпери театрално безпомощно ръце

и да каже: "Ами, какво да се направи. Като го иска НАТО, е друга работа". В условията на все по-затягаща се около врата му предизборна кампания само още един автогол липсва на лидера на ГЕРБ, но не забравяйте, че страхът от американците е огромен у нашата "евроатлантическа общност". Впрочем тя на него се и държи, но това е друга тема. Така че е много вероятно по време на втория дубъл с Черноморската флотилия България да си гласува като пионерче, както обикновено го прави, когато САЩ поискат. Сигнали за това има повече от достатъчно.
Представители на НАТО вече не крият какви са плановете им и достатъчно открито говорят за тях. Например преди повече от седмица в предаването на БНР "Събота 150" обявеният като експерт по общата политика на сигурност на НАТО Бруно Лете заяви, че България, Румъния и Турция могат да направят съвместна флотилия, в която САЩ да участват за "тежест на мисията", освен това, казва той, присъствието на САЩ е "от политическа гледна точка, то е съществено и решаващо". Според натовския експерт засилването на военното присъствие на Алианса в Черно море не било решаващо от военна гледна точка, но било политически важно. Колкото по-многонационална била флотилията в Черно море, толкова по-скъпо щяло да излезе на Русия да я предизвиква. Последната забележка е ярък пример за изключително ниското ниво на компетентност сред т.нар. експерти на НАТО, които в повечето случаи имат дипломи от някоя американска неправителствена организация в Европа. Това картинно мислене предполага, че когато руснаците видят корабите на "свободния и демократичен свят", в които влизат и тези на сатрапа Ердоган, разбира се, те ще изпаднат в първобитен ужас и тутакси виновно ще наведат глави. По-вероятно е Русия рязко да вдигне ставките в района на Черно море, включително чрез разполагането на ядрено оръжие в Крим, от което вероятно Бруно Лете и подобните нему ще изпитат незабравими усещания в областта на отделителната система. Впрочем не само те.
Тъй като все още международното право остава в сила, конвенцията от Монтрьо няма да бъде пипана, каза още натовският експерт, като обясни, че "решението е да бъде заобикаляна с ротация на военноморски сили. Фактически непрекъснатата ротация се превръща в постоянно присъствие". Това обаче ще изисква място, където тези чужди за Черно море военни кораби да могат да се зареждат с гориво, провизии, да знаят, че имат постоянна база с всички удобства. Да не забравяме, че преди време американски офицери разглеждаха на няколко пъти българската база край Бургас "Атия", макар че според повечето експерти по-скоро в тази роля ще влезе румънската Констанца.
Така или иначе идеята, че, увеличавайки военната сила в Черно море, можеш да накараш Русия да следва твоите правила, изглежда е трайно загнездена в главите на американците.

Тази идея е глупава, но опасна.

Просто онези от Вашингтон не знаят какво да направят и пътят на силовото противопоставяне им се вижда единствено възможният в момента. САЩ по този начин показват на клиентите си, че все още са сила, а не, както ни убеждават, да защитят набедените си съюзници от митичната руска заплаха. Ако българските власти не могат отново открито да се противопоставят на въвличането на страната, в това за което премиерът говори като за "война в Черно море", то тогава доверието в тях ще се срине още повече, но това ще бъде най-малкият проблем. Много по-важно е, че се създават условия за въвличането на България в пряк военен конфликт с Русия. Не е изключено флотилията да бъде използвана от американците като мюре, за да провокира руснаците, а като стане белята, Вашингтон да хвърли вината върху малоумните си съюзници. Рисковете още повече ще нараснат, ако във въпросната ескадра участват и представители на режима в Киев. Тамошното ръководство не само извършва провокации срещу Русия, както видяхме наскоро със заловената диверсионна група в Крим, но е и отчайващо некомпетентно и затъпяло от омраза. Ако Борисов и сега свали гащите пред американците, поне да поставя корабите за ремонт, когато с ескадрата отплават и украинците. Старички са вече...


Трайно загнездена в главите на американците е идеята, че, увеличавайки военната сила в Черно море, можеш да накараш Русия да следва твоите правила