Изборна шейна

Всички са се втренчили в президентските избори и се опитват спрямо тях да тълкуват последствията за страната. Ако Цецка загубела на първия тур, следвало това... Ако Цецка спечелела - онова... Тези избори по всичко личи, че няма да бъдат просто избори и само за себе си. А нещо повече. И заради Цецка и нагласите да се гласува срещу нея. Което означава, че за да постигнат лелеяната "убедителна победа", ГЕРБ ще трябва да пуснат в действие всички шашми. Рискуват, но си заслужава. Това не е проблем на Борисов. Затова му е все тая кой е кандидатът на ГЕРБ, какви са реалните нагласи на хората и какво може да му донесе скандалът с реформаторите. Той е съсредоточен в собственото си оцеляване - не къде да е, а във властта. Затова не му дреме, че времето е предизборно. Затова има варианти да подмени и Петър, и Меглена, и Николай, и Божидар, и Даниел (е, там ще трябва да пита, но...).
Президентските избори са краят на игра, която Той вече няма да играе както досега. Защото харизмата и мускулите му не могат да поемат повече. А и хората не са в състояние да дадат още от това, което са Му дали. Затова се нервира и крещи. Размахва пръст, а от размахването на пръст до размахването на юмрук има толкова малко. Само четири пръста. Те не са проблем за играч, показал, че разчита на силата и с нея решава всичко.
Бойко Борисов изпадна в паника, а паниката е лош и губещ съветник. Паниката е хаос и въобще не е стабилност. Приказките за стабилно управление са мираж, който не може да се подплати нито с думи отвъд океана, нито с превратно тълкуване на икономически ръст и усвоени евросредства. 
Затова предсрочните парламентарни избори се очертават като изход от създалата се ситуация. Независимо от президентския вот. И не защото ги иска Николай Ненчев, смирено молещ прошка от Началника. Дори не и защото Цецо Цветанов казва, че поведението на коалиционните партньори е доста неадекватно. То си е такова от самото начало. Не и заради словесната война между Румяна Бъчварова и непослушковците от РБ. Просто парламентарните избори означават повече "свои" хора. Без партньори, които искат да делят и се пазарят. Без своеволници. Предсрочните парламентарни избори са нужни не на реформаторите, а на самия Бойко Борисов. Няма как да ги спретнат сега. Ще ни ги случат напролет. Дотогава ще се самоизяждат и ще ни разиграват представления. 
Проблеми в Министерския съвет няма, рече Кунева. Определено е така. Властта е самоцел за тези хора и те дори не е необходимо да се съобразяват с морал, принципи и обещания. Ако го правеха, щяха да се разкъсват между кандидата за президент на своята партия и лазенето на четири крака пред премиера. Ако имаха принципи, нямаше да играят по свирката Му, а щяха да имат "политическо достойнство", както казва Румяна Бъчварова. Друг е въпросът, че за ГЕРБ достойнството е нещо като политкоректността отпреди трийсетина и повече години.
Дали Борисов ще натири реформаторите или част от тях сега или след месец е почти без значение. Видимо разбалансиран, премиерът пробва не да овладее труса в управлението, а да слезе от шейната, на която е качен. Решението може да се окаже в предсрочните парламентарни избори. Засега това е гениалната мисъл в главата му. За нас като че ли е отреден изборът как да приемем оставането на Борисов във властта. Като се свием и умилостивявайки го, легализираме неговия кандидат за президент. Което ще доведе до затвърждаване на властта му за години напред. Или като се опълчим и го принудим така нагло да узурпира поста на върховен главнокомандващ, че да лъсне всичко пред очите на Европа. С надеждата най-сетне режимът му да се срине.