Училищният двор като пица

Известен наш спортист се кани да строи спортна зала в София. Намерението е да могат да я ползват с преференции деца от район "Искър". Чудесна, перспективна, амбициозна идея. Но само докато не стана известено, че тя ще е в рамките на училищния двор на 68 СУ в кв. "Дружба" 2. Да не би да не останаха празни терени в София, та е нужно да се застроява и дворът на училището? Там, където играят и ученици през учебното, и деца в свободното време. Където все още родителите оставят отрочетата си с доза спокойствие, че са защитени с ограда и надеждата, че това е място, над което не тегне заплаха от реституция и инвеститорски намерения. Уви, училищният двор се оказва не толкова защитено място. Днес ще се появи грамадна спортна зала, утре ще се окаже, че за нея е нужен съизмерим паркинг.
Обяснения, че околността на училището е занемарена, че ръководството му не може да се справи с поддръжката му, а училищният салон се разпада, са по-скоро несъстоятелни. Работата на училищното ръководство и на районната администрация е да преодолеят тези проблеми, а не да търсят начин да се покрият. А и кметът на района подкрепя активно идеята - ръководството на общината се предава без борба. На местните хора е известен и фактът, че въпросното школо не е много популярно сред учениците, не може да запълни капацитета си и половината сграда на практика е празна. Вместо да намерят начини за пълненето й с ученици, току-виж на отговорните фактори им хрумне да организират на празните етажи примерно... дискотека. Хем ще уплътнят мястото, хем ще стане притегателно място за подрастващите. Само дето нито училищните сгради, нито училищните дворове имат такива цели. Частните спортни зали и развлекателните центрове имат свое място и значение, но е абсурдно и унизително училището да става жертва на частни интереси. И вместо да буди доверие в жителите на района, те да го свързват с понятия като далавера и частна касичка. Училището не е парче апетитна пица, от която всеки желаещ може да си отхапе, когато поиска.