Уроците отвън

В България обичаме да доказваме поговорките. Най-упорити сме в емпиричното оправдаване на думите "Всяко чудо за 3 дни". Експерти предупреждаваха какво ще стане, ако страната ни издигне втора кандидатура за генерален секретар на ООН; будни хора алармираха, че Кристалина Георгиева се бута, водейки подмолна кампания... Важните хора спяха. Част от журналистите - също. Успяхме да шокираме света - сами си отрязахме шансовете за ООН. А после май нямаше и три дни, в които България анализира защо се изложихме на международната сцена.
Кристалина Георгиева продължава необезпокояваното си живуркане, само тук-там в родните медии се появиха критични материали за нея. Управляващите промърмориха, че недобросъвестни хора се опитвали да затъмнят ореола на чистото й същество. Ако в България бързо забравяме скандалите и минаваме безпаметно към поредния, в цивилизования свят обаче нещата не се разминават току-така.
"Ню Йорк Таймс", "Форин полиси" и други издания започнаха да ровят в миналото и настоящето на Кристалина Георгиева. Депутати в ЕП се заинтерсуваха от съмнително високите разходи на госпожата за воаяжи по света. И ако Бойко Борисов е свикнал никой да не задава неудобни въпроси, на Запад продължават да питат... И дори си отговарят. А от това може да има и последствия. И всичко - само защото пак ги изненадахме.
Твърде често на високи постове в ООН и ЕС се издигат хора, за които не е направено задълбочено проучване и не са били подложени на обществен контрол - казва го швейцарец във връзка с родна евродепутатка. Не се ли отнася същото и за властта в България? И защо миналото на едни е проблем, а на други - само недоразумение? Далечни връзки с комунизма превръщат някои във врагове на дясната власт, други пък са нейни любимци... Краткотрайна е паметта българска, но пък може да си научим урока, след като пак ни се скарат отвън.