60 години ядрени изследвания в Дубна

Социалистическа България остана в миналото - също както Съветът за икономическа взаимопомощ, Варшавският договор и СССР. Политически и военни съюзи се разпаднаха, но едно обединение, създадено преди 60 години и коопериращо усилията на единадесет страни, сред които и България, не само е живо, но се развива като водещ световен център на науката и технологиите. Днес вече 18 държави са членове на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.
За 60 години над 600 български физици, математици, инженери и химици са работили в лабораториите на института. Защитени са повече от 100 дисертации. Всяка година 30 български учени посещават лабораториите на ОИЯИ за период от седмица до няколко месеца, за да провеждат експерименти. Някои работят там дори с години. В момента над 10 български експерти работят в лабораториите на ОИЯИ. Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, Софийският и Пловдивският университет са сред най-активно сътрудничещите си с Дубна в областта на теоретичната и ядрената физика, физиката на елементарните частици, радиационни и радиобиологични изследвания и др.
Институтите в Дубна са акушерът и на българската ядрена енергетника. "Ние трябва да благодарим на основалите Института преди 60 години за това, че са създали толкова комплексен изследователски център", каза пълномощният представител на България в ОИЯИ д-р Лъчезар Костов по време на представянето на сборника "Сътрудничество на ИЯИЯЕ-БАН с ОИЯИ" вчера в големия салон на БАН. "Това, че България е сред съоснователките, е повод за гордост, но аз няма да се изморя да повтарям две неща. Първо. Повече от 40 години България експлоатира безопасно ядрени блокове. Това стана възможно заради доброто ниво на развитие на ядрените изследвания, натрупаната експертиза и обучените специалисти. Второ. Първите стъпки в интеграцията ни с Европа се случиха благодарение на участието ни в Дубна, защото нашето участие в ОИЯИ беше мост към ЦЕРН", каза Лъчезар Костов. Европейският ядрен център ЦЕРН в Женева е сроден на този в Дубна, но в него за същинска научна работа достъп имат все още малко български учени, а вноската там е двойна на тази в Дубна. Но пък през договори на Дубна с ЦЕРН наши физици работят и в Женева.
Преди около сто години в лабораторията на Ръдърфорд е открито атомното ядро. Впоследствие започва изучаването на този микросвят, който се оказва сложен и твърде различен от познатото до момента. Това налага разработването на нови експериментални методи за изучаването му. Изследователи от различни лаборатории и университети започват работа за определяне на свойствата на микрообектите и взаимодействията между тях. За наша гордост още от самото начало в тази дейност се включват български учени, които поставят крайъгълния камък на ядрената физика.
През 1946 г. е създаден Физическият институт на БАН, в който е обособена група, ръководена от проф. Елисавета Карамихайлова, изучавала преди това радиоактивността във Виенския радиологичен институт и Кавендишката лаборатория и останала на крачка от Нобеловата награда за физика, присъдена по-късно на Чадуик за откриването на неутрона. През 1956 г. в Дубна, заедно с още десет страни, България основава ОИЯИ. За Русия веднага заминава голяма група наши физици, където те получават квалификация в най-новите направления на ядрената физика. През 1961 г. България пуска в експлоатация изследователският ядрен реактор ИРТ 2000, а през 1972 г. от Физическия институт на БАН се отделя голяма структура, която образува Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика. През 1974 г. заработват първите блокове на АЕЦ "Козлодуй". Участието на български учени в ОИЯИ в Дубна прави много от тях съавтори на открития в областта на ядрената физика и възможно научното осигуряване на ядрената ни енергетика. През 1969 г. в ИЯИЯЕ е поставено началото на прецизни гама- и бетаспектроскопични изследвания и се въвежда използването на полупроводникови детектори, което позволява извършването на активна приложна дейност в АЕЦ "Козлодуй".
Сто години след откритието на атомното ядро вече имаме създадена карта на стабилността на ядрата. На нея има зони на стабилност, нестабилност и полуостров. "В момента са известни около 250 стабилни ядра, 2000 са изкуствено получени и се очаква още 7000 да бъдат изучени", разказа чл.-кор. Чавдар Стоянов вчера. "Задача на изследователите от Дубна е да установят могат ли да бъдат получени ядра в областта на полуострова, които да живеят поне няколко секунди", заяви чл.-кор. Стоянов. Той разказа за приноса на българските учени, участвали в групите в Дубна по синтезирането на свръхтежки елементи от 111 до 118 от периодичната система на Менделеев - проф. Румяна Калпакчиева и инж. Стойчо Илиев. 
Български физици и инженери след завръщането си от Дубна започват участие в CMS (Compact Muon Solenoid) и в експеримента Атлас в ЦЕРН. CMS е експеримент, който работи на най-мощния ускорител на насрещни снопове LHC (Large Hadron Collider). През 2010 г. наши физици стават съавтори на откриването на фундаменталната частица Higgs бозон.
В момента в Лабораторията по физика на високите енергии на ОИЯИ се реализира мащабен проект. Изгражда се нов колайдерен ускорителен комплекс NICA. Прогнозната му стойност е над 200 млн. щатски долара. Той е след приоритетите на ОИЯИ в клас меганаука. Целта на уникалната апаратура е на базата на съществуващия нуклотрон, който работи в Дубна от 1991 г. и ускорява ядрата на тежките елементи, да се добавят още свързани ускорители. Идеята е да се получи висока скорост и да се сблъскат челно две ядра. "Теоретично е предсказано, че при тези удари с висока енергия ще настане разпад на протоните и неутроните на кварки. Те пък са съставени от глюони. При екстремна температура и налягане те се освобождават и се получава кварк-глюонна плазма. Идеята е да се изучава тази плазма и прехода от протони и неутрони към плазма от кварки и глюони", разясни доц. Диньо Динев от ИЯИЯЕ. Той каза, че в новия комплекс е предвидено да се правят и приложни изследвания в областта на биологията, космическата медицина и обработката на отпадъците от ядрени централи с цел те да станат по-безопасни.
Всяка година ОИЯИ поръчва на български институти и фирми изготвянето на апаратура и съоръжения за научните изследвания, провеждани в Дубна.


ОИЯИ днес
18 държави-членки - Азербайджан, Армения, Белорусия, България, Виетнам, Грузия, Казахстан, Корея, Куба, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Румъния, Словакия, Узбекистан, Украйна, Чехия
6 договора за сътрудничество на правителствено равнище с Унгария, Германия, Египет, Италия, Сърбия и Южна Африка
4500 сътрудници на щат, от тях
2000 инженерно-технически персонал
1200 научни сътрудници, сред които
  260 доктори на науките
  570 доктори
1500 научни публикации всяка година
  700 университета и изследователски центрове, с които си сътрудничи от 64 страни
   40 открития в областта на ядрената физика
   60 международни конференции и съвещания всяка година
 В лабораториите на ОИЯИ са синтезирани елементите с поредни номера 113, 114, 115, 116, 117 и 118 от периодичната система на Менделеев. На 105-я елемент е присвоено името Дубний, а на 114-я - Флеровий в знак на признателност за приноса на учените от института.