Eкстремални, ужасни условия...

Александър Найденов

Бях в Южна Турция на лов за базаров козирог. Той е най-красивият, с най-дълги рога и най-труден за отстрел от голямата седмица на козирозите. Живее се при екстремални, ужасни условия. Теренът е скален масив. Изисква се много добра физическа подготовка, защото половината от времето се катериш, а другата половина слизаш по отвесни скали. Те са остри и режат като ножове.
    Минават се много големи разстояния. Всичко се носи на гръб. Един ловец го обслужват около 10 души. Носят вода, храна и най-необходимите неща за оцеляване. Багажът е ограничен. И така от лагер на лагер. Спи се в нещо като колиба. По-скоро е навес. Температурата е минусова, особено през нощта. Какво е хигиена се забравя. Дрехите не се свалят. Вечерно време влизаш в спалния чувал, който сутринта пука замръзнал и обледен. Ядеш слаба храна. Изисква се свръхиздържливост. От гледна точка на физическо предизвикателство това е най-трудният лов.
Имам няколко изключително добри попадения, с които действително се гордея, а от друга страна, няма ловец в България, който да е давал повече като количество и по-срамни изстрели.
Бяхме на селекция в стопанството до язовир "Искър". Трябваше да се отстрелят животни, които са стари и недъгави с цел подобряване на гена. Под едно дърво спеше много стар лопатар, който нямаше зъби. Трябваше да се стреля от права ситуация, през гъсти храсти. Целта беше не само да го уцеля, а да стане максимално безболезнено. Това не става при изстрел в сърцето, защото с пръснато сърце животното може да бяга до 50 метра само на адреналин. В такъв случай се стреля зад ухото. Намерих през храстите малко прозорче. Животното изобщо не се събуди.