Човекът може всичко

Димо Бенев е роден на 5.9.1983 г. в Бургас. Завършва ПГТ „Проф. Д-р Асен Златаров“ - Бургас със специалност техника и технология на хлебните и сладкарски изделия, а след това НСА "Васил Левски" със специалност треньор по силов трибой". Работи като управител на фитнес зала и треньор. Автор на статии със спортна насоченост за различни печатни и интернет издания. Бенев е шампион на България по силов трибой и вдигане от лег, сребърен медалист от европейско за мъже, 7-и на световно за младежи. Тази година в културизма е шампион на турнира "Мечката" в кат. до 85 кг. Също така е сребърен медалист от републиканско за мъже до 80 кг., печели и същото отличие на смесени двойки. 4 пъти е завършвал 100-километровия ултрамаратон "Обиколка на Витоша".

- Как се реши да започнеш да се състезаваш в този нов спорт за теб, след като дълги години беше състезател по силов трибой, а след това го съвместяваше с бягането на дълги разстояния?
- Културизмът винаги ми е бил страст и голяма любов. Но през всичките тези години съм гледал на него просто като фен. Като дете започнах сериозните си спортни занимания именно във фитнес залата в квартала с цел да направя тяло. После се ориентирах към силовите спортове и най-вече към силовия трибой и стигнах до националния отбор. След доста години в този спорт тръпката някак си намаля, а и винаги съм имал желание да притежавам по-голям набор от качества, да не съм развит едноизмерно. И затова опитах какво ли не. Като започнем от различни бойни спортове - бокс, кикбокс, борба, граплинг, бразилско джиу-джицу. После преоткрих любовта си към природата и планината. И започнах с дългите планински преходи. Постепенно натрупах доста богат набор от качества, като поизчистих много телесни мазнини, които винаги са ми били проблем на генетично ниво. Имах и период, в който се състезавах в беговите дисциплини и по-специално дългите бягания - планински ултрамаратони, полумаратони, по-къси планински дистанции, градски кросове и т.н. Впоследствие се завърнах към по-сериозните силови тренировки, като пак започнах да участвам в състезания по силов трибой и вдигане от лег.
Тази година с една моя състезателка - Ивета Костадинова, предприехме много необичаен проект - силово състезание и ултрамаратон в един ден. И го реализирахме. В едно и също денонощие участвахме в републиканското по вдигане от лег в Хасково, а още същата нощ стартирахме в 100-те километра на Обиколката на Витоша. В този момент реших, че мога всичко. Че просто няма какво да ме спре. Спомних си за детската ми мечта - от дебело момченце да се превърна в мускулест мъж с релефно тяло, като във филмите и списанията. И реших, че най-накрая е дошъл моментът да я реализирам.
- Можеш ли да опишеш какви усилия се изискват, за да се подготвиш за групата от състезания по културизъм?
- Изисква се страхотно себеотдаване и воля. Културизмът е спорт, в който се бориш срещу много фактори. От една страна тежестите и натоварването в тренировките. От друга – приготвянето и осигуряването на храната. Трябва да е само от "правилните" източници, приготвена по определен начин, изядена в определените часове на денонощието. Не можеш да консумираш страшно много храни, които хората обикновено ядат в количества, така че постоянно се бориш и с чувството за глад и липса на нещо.
Като време този спорт отнема целия ти ден, защото всичко започва от момента, в който се събудиш, и свършва в момента, в който заспиш, затова наистина трябва да го правиш с голямо желание и да го превърнеш в начин на живот.
Поддържането на такава форма изисква и немалко средства. В моя случай отнема всичките ми доходи. Смятам, че човек трябва да внимава какво яде и винаги да предпочита по-качествените източници, без значение дали спортува.
За подготовките си изцяло разчитам на собствени средства. Един културист би могъл да бъде отлично рекламно лице на множество стоки и услуги. Всеки, който има някакви идеи в това отношение, би могъл да се свърже с мен да работим заедно.
Тренировките за културизъм са свързани и с доста лишения. В определени периоди се тренира по 5-6 часа на ден, в останалото време се приготвя храна. Трябва да се намери и време за почивка... Та общо взето не ти остава много време, сили и възможности за излизания, други физически занимания и т.н.
- Какво е личното удоволствие от тежката подготовка?
- На първо място постигнах още нещо, за което дори и аз на моменти си мислех, че "не мога". От един момент нататък в живота си се убедих, че няма нещо, което "не можем". Човешкото същество може всичко, което наистина пожелае. И трябва, когато наистина силно желае нещо, да се опита с всички сили да го постигне. При мен беше дошъл редът на това и го направих. Почувствах се, сякаш довършвам нещо, което съм започнал преди много-много години. Отделно е чувството на задоволство, че изглеждаш по този начин. То е повече от приятно. Носи ти и много позитиви в живота. Дори и само на елементарно сексуално ниво си много по-привлекателен за представителите на другия пол, че и за тези от твоя. „Модерни” времена са все пак. В този тежък спорт обаче без лична амбиция само треньор не е достатъчен. Като започнем от месаря, който ми подбира най-хубавото месо, през хората, от които си купувам зеленчуците, и стигнем до счетоводителя ми. Човекът, без когото определено не мога в тази подготовка, е личният ми треньор Димитър Базотев. Каквото и да кажа за него, все ще бъде малко. Всичко в тренировъчната и хранителната ми програма е изчислено толкова прецизно и логически свързано, че просто няма как да е по-добре. Според мен без такъв човек един състезател никога не може да достигне потенциала си. Личната амбиция е на първо място, но когато не е подплатена с правилните методически указания, тя просто отива на вятъра и дори може да попречи, отколкото да помогне.
- Какъв е пътят ти в спорта?
- Започнах да тренирам сериозно във фитнес залата в квартала. Тогава бях 13-годишен, имах много наднормено тегло, и исках да подобря вида на тялото си. Разбира се, в началото нямах кой знае какви цели, просто отивах да тренирам. Много рано обаче се разбра, че силово съм доста по-развит от връстниците си, дори и от тези от тях, които спортуваха в някакви отбори, с треньори и т.н.  Дойде ми идеята да се пробвам във вдигането на тежести и се записах в отбора на Бургас. Участвах в няколко първенства, станах градски шампион за юноши. Травма в коляното ме отказа от щангите. После се занимавах с бодибилдинг и силов трибой. Тъкмо завършвах училище и директно се ориентирах към НСА. Години след това силовият трибой бе единствената цел в живота ми. Заемаше 100% от времето ми, или поне толкова се опитвах да му отделям.
- И тук идва думата Калокагатия?
- Ставах все по-добър в трибоя, но като че ли с това идваше значително отстъпление от всички други физически качества. Цялото ми тяло беше болезнено и сковано, нямах никаква издържливост, да не говорим за координация или по-специални умения. Всичко освен вдиганията в трибоя ми предизвикваше негативни усещания. В един момент сериозно размислих и осъзнах, че всъщност в момента съм затворник в собственото си силно тяло. И трябва да се освободя. Изведнъж спрях със силовия трибой и започнах да изпробвам какви ли не спортове – ей така, за придобиване на начални умения и за удоволствие. Опитах стронгмен, бягания и какви ли не бойни спортове. При бойните спортове се задържах по-дълго, като през определен период ги сменях. Боксирах се, после реших, че това не ми стига, пробвах и кикбокс, след това реших, че трябва да мога да се боря и започнах - борба, граплинг, бразилско джиу-джицу. Дори се готвех за състезателен дебют в граплинга, но поредица контузии ме отказаха от това ми намерение. И се преориентирах към природата и активностите в нея. Не изоставях щангите. За мен беше много важно да мога всичко. Да не изпитвам трудности от бягане, скачане, плуване, бой и каквото ми поднесе животът. Да съм силен, издържлив, енергичен. В същото време никога не съм изоставял развитието на духовното, което за мен е много важно за един спортист и за всеки човек, разбира се. Не спирах да чета книги, да научавам нови неща в различни области. Не съм спирал да се интересувам от изкуство, най-вече от музика. Голям меломан съм и без музика не мога да живея. Всичко това, което описвам, си има име в гръцкия език – идеалът „Калокагатия” – хармонично съчетание на нравствена и физическа красота и комплексно развитие на всички качества. Може да се каже, че от един момент нататък, целта в живота ми стана Калокагатията.
- Интересно е да се отбележи, че на държавното първенство ти тежеше 80 кг, а си имал период, в който си бил над 120 кг. Как се свалят толкова килограми? Тези проблеми интересуват доста голяма част от населението.
- Да, за да бъдем точни, достигнах до 124 кг телесно тегло за Европейското по силов трибой (версия WPF) в Ирландия, където спечелих сребърен медал. Веднага след това се отказах от трибоя и пристъпих към Калокагатията. Сега на републиканското по културизъм тежах 80 кг и смея да твърдя, че никога не съм бил в по-добра форма. Изглеждах отлично, имах повече издържливост, бързина и повече гъвкавост от всякога. Толкова килограми се свалят с постоянство и без компромиси. Трябва стриктен хранителен план, който да не се нарушава по каквито и да било поводи. Всичко трябва да е точно и да не се излиза от границите. Отделно изисква много тренировки, но не просто много, а много и правилно дозирани. Като цяло най-лесният начин за обикновения човек да отслабне е да се движи колкото се може повече, да тренира и да се храни разумно. Да се образова по въпросите за храненето, защото това не е нещо, което се прави от днес за утре, а с него живееш цял живот. И за да е той по-хубав и по-дълъг, трябва да го правиш по-добре. Средно положение няма.
Трябва да има някакъв вид физическа активност всеки ден, дори и да е само разходка из квартала или пазар. Не съм привърженик на "лежащата" почивка и за мен тя те прави по-ленив, отколкото да те възстанови.

Бенев на поредната тренировка като състезател по силов трибой
Снимки Личен архив