За тъщата с любoff, или зет ли е да го опишеш

През четвъртата неделя на октомври в света се отбелязва необичаен, но вероятно любим празник на всеки зет - Международен ден на тъщата (Mother-In-Law Day). Въпреки че датата не е включена в календара с официални национални тържества, е доста популярна в много страни. Заражда се на шега през 30-те години на ХХ век (според една от версиите - като алтернатива на Деня на майката) и постепенно се сдобива с все повече последователи. Известно е, че редактор на един от вестниците в Тексас публикува дописка, в която разказва за идеята да се чества Денят на тъщата като логично допълнение към други подобни празници, посветени на майката, на бащата и на други роднини.

И добре да живее, в битието почти на всеки мъж рано или късно настъпват промени, озвучени най-напред с марша на Менделсон. Оттам нататък любимата жена вече става съпруга, а отношенията между бившите гаджета от приятелски и интимни стават... законни. Като към тях има и "бонус", наречен тъща. С този факт представителите на силния пол няма какво друго да сторят, освен да реагират както при лошо време навън - няма как ситуацията да се промени, затова всички се примиряват. Едни обаче го правят с усмивка и обич, а други - защото нямат друг изход...
Личността на тъщата наистина е нееднозначна. Ненапразно в народното творчество за нея е запазено специално място, отделя й се особено внимание. Забележете - не на тъста, не на свекъра и дори не на свекървата (вгорчаваща живота на не едно поколение снахи), а именно на тъщата! Влиянието й върху семейния живот на младите е най-голямо. За тъщите има безброй вицове и поговорки, предимно със саркастично или дори неприлично съдържание. Авторите им - явно "потърпевши" мъже - не пропускат и най-малката възможност да "отмъстят" за тоталната намеса на майките на жените им, които имат мнение по всички въпроси.

Но за какви всъщност заслуги световната общност на зетьовете поддържа този неугасващ пламък на безкрайната любоff към тъщите?!
Още от древността те наистина заемат особено положение в обществото. Частично това може да се обясни с почитта към майката, издигната в култ у доста народи, и прерастването й в матриархат. Колкото и странно да се стори на много хора, в някои култури е прието зетят да избягва тъщата, да не я поглежда и дори да не разговаря с нея. Така според обичая в определени племена в Австралия трябва и да се скрие, щом я види да доближава мястото, на което се намира. Смята се също така, че ако зетят зърне тъщата, косата му мигновено ще побелее или ще загуби мъжката си сила и почести. Не бива да докосва предмети, които са на майката на жена му. А първите колонисти на Страната на кенгуруто наблюдавали как един от аборигените едва не умрял от страх, когато забелязал, че сянката му докоснала сянката на тъщата.
Някои народи обаче осъзнали, че спазването на подобна изолация е доста трудна работа. Необходимостта от общуване с тъщата на места била удовлетворявана с необичайна традиция: зетят и тъщата заставали с гръб и започвали да викат онова, което имат да си казват, като че ли се намират на огромно разстояние, а не един до друг.
На места и до днес съществува обичай през целия им живот те да си общуват изключително вежливо и церемониално, а беседата им да прилича на разговор между току-що запознали се чужденци от различни светове. Не са рядкост и случаите, когато зетят и тъщата никога не се наричат по име. Трябва да си измислят друго или всеки път да употребяват нов псевдоним. На островите Банкс пък се налага да се обръщат един към друг не в единствено, не в множествено, а в двойствено число (характерно за обозначаване на два предмета).
Някъде в Океания на зетя не се разрешава да поглежда онова, което тъща му яде. Не бива и да посещават жилищата, обитавани от другия. А ако случайно се срещнат някъде, единият трябвало да изчака, докато оставените от "противника" следи не бъдат заличени от морските вълни или от вятъра.

Спазването на всички тези ограничителни процедури изобщо не е лесна работа, а нарушаването им водело до пречистващи ритуали при местния жрец. Също така зетят можел да се откупи, като заколи прасе и нахрани с него вождовете на племето и обидената страна.
Когато габонец се женил за момиче от друго село, се налагало не само да се премести в къщата й, но и по всички възможни начини да угажда на тъщата, като изпълнява всичките й заръки, непрекъснато й се усмихва и говори с голяма почит.

Индианците пък често крадяли булките, обаче само с тяхно съгласие. Роднините им бързо прощавали на годеника тази волност, освен, разбира се, майката на невястата. Тъщата дълго време не обелвала и дума със зетя си, а щом го видела, непременно му обръщала гръб. Поведението на майката на жената се променяло веднага щом получавала нещо ценно като подарък (например кон), или всички "сръдни" спирали след раждането на първо дете. Тъщата "прощавала" на зетя и ако живее с дъщеря й в любов и разбирателство не по-малко от година. На африканските народи пък било позволено мъжът да убие майката на жена си, ако тя прекрачи прага на дома му.
Всички тези обичаи съвсем доскоро са били разпространени повече, отколкото може да се предположи. Освен при аборигените на Австралия и Океания, племената на Африка и жителите на Америка, подобни са били отношенията между зет и тъща и в Средна Азия, Кавказ, Далечния изток. Според учените общият брой на народите, спазващи обичая на изолация между двете страни, надвишава двеста. Причините за това така и не са изяснени окончателно.

Постепенно древните поверия са изгубили силата си, но тяхното ехо често е доста осезаемо и днес. Проблемът на взаимоотношенията между зетьове и тъщи явно е вечен. Но пък създава изключително плодородна почва за вицове, поговорки и крилати фрази, които предизвикват усмивки и са повод за добро настроение.

Мъчно ми е за престъпниците...

Обикновено шегите за тъщите предизвикват усмивка, въпреки че често хуморът може да се определи като черен и жесток и се изразява най-вече в желанието на зетьовете да причинят поне някакъв дискомфорт на майките на жените си.

***
От автобуса към митницата едва пъпли потен мъж с два огромни куфара. Митничарите потриват ръце:
- Откъде идваш? Какво носиш?
- От Италия. Подарък за тъщата.
Отварят и какво да видят - камъни. Два куфара камъни.
- За какво са ти тези камъни?
- Да пълзи по тях! - поклаща глава мъжът. - Да пълзи и да съска...

***
Тъща подарила на зет си две вратовръзки за рождения му ден. За да я зарадва, още на другата сутрин, тръгвайки за работа, зетят си слага едната вратовръзка. Тя го поглежда възкисело:
- Хм... другата май не ти харесва, а?

***
Полицай спира автомобил:
- Господине, карате с превишена скорост.
- Как да карам с превишена скорост, като отивам у тъщата да прибера жената?!

***
- Мило, ако престъпници отвлекат мен и мама, за кого ще ти е по-мъчно?
- За престъпниците...

***
Двама си говорят:
- Брат, как завиждам на арабите - имат по четири жени... Искам и аз!
- Ти луд ли си, четири жени, ама и четири тъщи! Никога!

***
- Още по-добре! - усмихнах се аз, когато, замеряйки котката с чехъл, без да искам, улучих тъщата в челото.

***
Тъщата дойде при мен и живее вече две седмици. Но най-страшна е невъзможността да й обясня, че ние с дъщеря й сме от шест месеца разведени.

***
Съдия съди възрастна жена за откраднат компот от праскови:
- Какво откраднахте?
- Буркан с компот от праскови.
- Колко праскови имаше вътре?
- Шест.
- Така, осъждам ви на шест дена строг тъмничен затвор.
В този момент от залата се чува гласът на зетя, на когото възрастната дама е тъща:
- Тя и един голям буркан с грах открадна...

***
Двама затворници си говорят:
- Ти за какво си тука?
- За убийство! Един ме обиди в кръчмата, аз не се сдържах и... го наръгах с ножа! Ами ти?
- И аз. Заклах една кокошка.
- Стига бе, само за това?
- Да.
- И защо я закла?
- Защото изрови тъщата!

***
- А бе, гледам Пенчо... Мина сватбата и взе да заеква. К`во му стана на туй момче?
- Остави го... На жена му майка й... били три сестри, и то тризначки... И като видял на сватбата си три тъщи, и ето на - заеква!

***
- Жоре, и какво направи сега? Разведе се с жена си и се ожени за балдъзата!?
- Много се привързах към тъщата...

***
Когато на човек не му върви, и тъщата му не умира, и жена му го не напуска...

***
- Тате, аз откъде съм се появил?
- Мама те е родила, сине.
- А мама откъде се е появила?
- Родила я е нейната майка, баба ти.
- А баба откъде се е появила?
- Баба ти е дошла направо от Ада!

***
- Зетко, аз тая зима май няма да я изкарам! Ще се преместя в Царството небесно...
- Стига бе, мамо! От три години само се каниш...