Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Точката над И-то

Потретване и подесетване до пълно свикване

Иво Атанасов

22. Октомври 2016 , брой: 240   1297   0



Съобщенията за нелегално проникнали мигранти вече са толкова много и така често, че започваме не само свикваме, но и да не им обръщаме кой знае какво внимание. Потретвани и подесетвани са опитите да се пресече границата, признава вътрешният министър. Не е прилично да се цитира оня, който казва какво се случва с лъжата, ако бъде повторена хиляда пъти. Но подобен ефект има и многократното повтаряне на неприятната истина. Особено когато става дума за едно и също - за незаконното навлизане на мигранти, а разликата е единствено в броя на задържаните и в името на селището, край което са спипани. Повторяемостта на събитията, дори и когато са негативни, както и повторяемостта на произтичащите от тях новини, водят до привикване със ставащото, до приемането му за нещо, без което не можем да си представим всекидневието и което, ако се отстрани, едва ли не ще ни липсва. Неслучайно още от епохата на Цицерон се знае, че навикът е втора природа. Същото е и със свикването. И ако в предишни времена за формирането на тази втора природа са били нужни и упражнения, във века на информацията са достатъчни само повторенията на видяното, чутото и прочетеното. Потретванията и подесетванията, както се изразяват властите.
Поразтърсваме се за малко едва при първия инцидент, в който наглостта на нарушителите отбележи по-висока степен. Такъв бе случаят с нахлулите през турската граница 40 афганци, които не само бяха въоръжени, но и влязоха в престрелка със служители на МВР. Един от нелегалните бе убит. Подобно произшествие качва нивото на риска и ни разтревожва, но не за дълго. Защото и тук навярно ще има потретване и подесетване. Което означава, че бързо ще свикнем със стрелбите и гибелта на хора. И така ще бъде до следващата степен на опасност, която вероятно няма да закъснее. И чиито прояви също ще се множат, докато свикнем и с тях.
Едва ли трябва да се съмняваме, че ще се примирим както с изграждането на нови бежански лагери, така и със заселването на мигранти по общини. Тук-там някои граждани и даже партии ще бъдат против, колкото да бъдат обявени за ксенофоби и дори расисти, за противници на цивилизационния избор, на новите ни ценности и на правилата в европейското ни семейство, за проводници на чужди интереси чак. Все едно, процесите ще си протичат, свикването с тях - също. Както свикнахме с разрушаването на оградите по границите, та после да бъдат построени нови и прескъпи, с нарязването на ракетите, с подаряването на танковете, със свиването на армията и полицията, та сега да мобилизираме пенсионери срещу мигрантите. С често непосилното плащане за лечение, въпреки че си правим вноските за здравно осигуряване. С краха в образованието, с насилието над и от деца. С чалгазирането на широки зони в културата. С ниските доходи и безработицата. С ширещата се проституция, чиято Мека отдавна не е Околовръстното. С рекета, който вече е прийом не единствено на бандитите. С опростачването не само в онези сфери на всекидневието, които са безсилни срещу налаганото от някои телевизионни формати опошляване. Но и в политическите дебати, които произведоха, обезсмъртиха и едва ли не канонизираха един нов бай, след бай Ганьо и бай Тошо.
Примерите са толкова много, че практически са неизброими. Но колкото и да са различни, помежду им има и нещо общо - в по-малка или по-голяма степен са продукт и на собствената ни воля. Защото, макар и често да грешахме в избора си, все пак определяхме с гласа си кой да ни води насам-натам. Но и тук рискът да бъдем излъгани се качи с поне едно ниво нагоре. Защото уж все така избираме, но де факто настаняването на постове вече става с посочване. Това е новото, което направи възможно имена без нито ден дипломатически стаж да се втурнат към най-високата дипломатическа позиция в света. Фигури, разделящи нацията на безмозъчни и мозъчни, да се напъват да бъдат нейни обединители. Онези, които не правят разграничение между въоръжени сили и армия, да се гласят да станат върховни главнокомандващи. Невиждащите разлика между столица и държава да стягат куфарите с намерение да подобряват образа на страната ни навън. Незнаещите езици да се готвят за разговори на четири очи с лидерите по света в защита на националните ни интереси.
Както е тръгнало, ще свикнем и с посочването. Както привикнахме с всичко, което не от мандат или два влошава битието ни. Повторяемостта на неприятните факти и неуморното им тиражиране в медиите упорито играят черната си роля. Колко може обаче да продължи търпението? Историческият ни рекорд е пет века. Тогава промяната започва с "От сън дълбок се събуди!" Може би и сега ще е така. Стига да се събудят не отделни индивиди, колкото да бъдат клеймосани и дамгосани, а достатъчно широки слоеве. Които да изпратят примирението с лошото в музея.

   Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

 

 

Колумнисти

  • Светът е малък
    20. Октомври 2017 206
    422
    0

        В света на енергично живите и все още познавачи на неподправената еротика има едно число - 69. За интимните традиционалисти то не говори нищо, освен вероятно блян за подобно залпово увеличение на заплатата или пенсията. Но не било това, оказва се за разочарование. Ами поза по време на любовната игра за взаимно удоволствие. Тоест - аз на тебе, ти на мене." Аха, това ли...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"