Волгата с еленчето закръгли 60-те

Преди 60 години, на 10-и октомври 1956-а година, от конвейера на Горкиевския автозавод слязоха първите серийни седани ГАЗ-21 Волга. Машината стана един от ярките символи на съветската автомобилна промишленост и получи широка известност дори извън пределите на страната и на соцлагера. Работата над автомобила е стартирала през 1953-а година под ръководството на Александър Невзоров и само след 12 месеца налице е бил първият прототип, направен на ръка. През 1955-а правят три прототипа, с което става ясна готовността на завода да започне производството на новия модел, което и става през 1956-а година.
Масовото производство на автомобила тръгва през 1957-а и в първия си вариант ГАЗ-21 е с двигател 2,42 литра и мощност 65 к.с. Малко по-късно го заменя 2,45-литров мотор с мощност 70 к.с. Още от самото начало е имало възможност за избор на предавателна кутия – тристепенна механична или автоматична. Дизайнер на проекта е Лев Еремеев, който използва последните модни тенденции на автомобилостроенето в Европа и Северна Америка. Купето е с изключително модни за времето си линии, с изобилие от хромови елементи. Визитна картичка на колата става фигурката на еленчето на предния капак. Особена черта на първата произведена серия е петолъчката в центъра на радиаторната решетка, заслуга за което има фелдмаршал Жуков, на когото не харесали другите варианти на предницата.
Автоматичната предавателна кутия се използвала в първата и втора серии на модела, но не получила популярност и в крайна сметка с автоматици били направени едва три хиляди автомобила. В техническо отношение колата не блестяла с някакви сериозни иновации – двигателят бил леко усъвършенстван на модела Победа, окачването на ресьори отзад и на торсиони отпред също не били новост за времето си. Имало и проблеми със смазочната система на колата в началото.
Най-главното и неоспоримо преимущество на ГАЗ-21 била непретенциозността към експлоатационните условия. Волга с лекота се справяла със суровите пътни условия в Русия, а при повреда била лесна за ремонт. В някои страни наричали машината “танк във фрак”, “танк на колела” и “работно конче”, което направило надписа “Сделано в СССР” символ на качество и надеждност за времето си.
През 1958-а спрели производството на първата серия и се появила втората. Тя има друга радиаторна решетка с 16 прореза, лека корекция на купето, доработка на светлините и се произвежда до 1962-ра година. Общо от двете серии са направени около 170 000 екземпляра.
В 1962-ра идва времето на най-масово правената трета серия. Главната концепция на обновлението е била автомобилът да стане по-изящен. Линиите на купето са по-плавни, имало по-малко хром, а радиаторната решетка била с увеличен два пъти брой на прорезите. Изчезва и фигурката на еленчето от предния капак, защото се оказала доста опасна при удар на пешеходец. Доработено е шасито, като окачването е станало по-твърдо, а мощността на мотора нараснала с 5 к.с. На базата на ГАЗ-21 трета серия бил развит и вариант комби - ГАЗ-22, който можел да превозва едрогабаритни товари с тегло до 400 кг.
След 1965-а по проекта на практика не се работило и не се правели подобрения на колата. Последната Волга ГАЗ-21 слиза от конвейера на 15-и юли 1970-а година, отстъпвайки мястото си на наследника - ГАЗ-24. Всичко са били произведени 639 478 екземпляра на модела от всички поколения и модификации. Развити били специални дребни серии, вариант за такси и за експорт. Правени са и малко на брой кабриолети, за което има документална снимка от парад на Сибирския военен окръг.
Старата Волга обаче живее в сърцата на автолюбителите и в различните места на постсъветското пространство може да се видят най-различни преработки на колата. И още по-учудващо е, че някои фенове на старата Волга прежалват свои нови съвременни автомобили, превръщайки ги в тунинг-варианти на ГАЗ-21. Такъв е Юрий Деточкин, преобразил спортно купе Mercedes CL55 AMG в уникален екземпляр с чертите на прочутата Волга. Правени са дву- и четириврати купета и кабриолети на базата на модела, лимузина с удължено междуосие и дори мини ГАЗ-21, развит на базата на четириколка (куад).