Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Септември 2018 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Общество

Бели петна по черни заплати

Ева Костова

26. Октомври 2016 , брой: 243   486   0



Преди дни работодателите поканиха синдикатите на преговори за размера на минималната заплата за 2017 г. Синдикатите отказаха. Въпреки любезната покана. Защото не са съгласни с искането тази заплата да бъде замразена на сегашното равнище и с известните им вече необосновани аргументи от страна на бизнеса против нейното неотложно увеличаване.
До 20% ръст на заплатите трябва да има годишно, според президента на КНСБ Пламен Димитров. 700 лв. трябва да е регламентираната минимална работна заплата за висшисти, които работят по специалността си от началото на 2017 г., заяви още той. От КНСБ не за първи път изтъкват, че "в центъра на всичко трябва да бъде плавното и стабилно увеличаване на доходите". Оттам настояват и за нарастване на ролята на държавата за това каква част от произведеното да получава капиталът и каква - трудът. Сега 63 на сто от българите се разписват срещу минималната заплата, която в държавния бюджет за догодина е предвидена в размер на 460 лв. Според бизнеса нарастването на минималното възнаграждение не почивало на обективните икономически съображения, инфлацията, производителността на труда, динамиката на БВП - все неща, повтаряни като мантра, когато трябва да се опази печалбата. Затова и минималните осигурителни прагове, преговорите за които спряха също до под крушата, на работодателите въобще не им харесват. А вдигне ли се минималната заплата, ще се вдигнат и праговете, от това работодателите бягат като дявол от тамян. Според експертката Мика Зайкова българинът е горд човек, не иска подаяния, а иска да работи, да не бъде работещ беден и да може да си плаща сметките. Според нея трябва да се върви към повишаване на доходите и намаляване на помощите, като те останат само за бедни, немощни и хора, които вече са ударени от системата.
Наскоро проучване на Менпауер-България посочи, че 62% от работодателите в България изпитват затруднения да запълнят своите свободни работни места тази година. В сравнение с миналата този процент расте, като сред най-търсените професии вече са не IT специалистите, а квалифицираните работници, инженерите, шофьорите, работниците в сферата на ресторантьорството и хотелиерството, лекарите и другите здравни професионалисти, счетоводителите и финансистите и др. Едва 11% от наемащите обаче посочват очакването от страна на кандидатите за по-високо от предлаганото възнаграждение. 
Тези дни стана ясно, че нашите строители борят кризата за инженери с кадри от Тунис. Хора от чужбина вече си внасяме и за други сфери. Според статистиката сега у нас работят близо 23 000 чужденци, занапред с по-бързото издаване на т.нар. синя карта, броят им сигурно ще се увеличи. И докато у нас има региони, където хората се съгласяват да работят каквото и да е заради прехраната си, човек се чуди как ще плащаме на чужденците, които надали ще се съгласят да работят, ако не им се гарантират поне 2 средни работни заплати - т.е. близо 1800 лв. От друга страна, не спират воплите на хора от правителството към заминалите нашенци зад граница: елате си! Ами, като си дойдат, какво ги правим? За първите 6 месеца на тази година, според Агенцията по заетостта, 6694 българи са се върнали от работа в чужбина по различни причини. Връщат се и млади хора, рискували да открият тук собствен бизнес. Като резултат от това "родолюбие" сега тези хора са пред бюрата по труда. Попълват редиците и на младежите, които завършват образование у нас, но никой не им гарантира поне минималния стартов доход, когато излизат на пазара на труда. На същия пазар, където осезаемо се усещат пречките, които самата държава създава, и липсата на административна регулация, с която да се въведе задължение за работодателя да плаща повече на по-квалифицираните работници. И това "бяло петно" не е единственото, което трябва да бъде запълнено. Не може всички вкупом да се наредим за футболен трансфер на милиони в Лудогорец примерно.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"