Цената на водата стремително нагоре

Миналата седмица на страницата на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бяха публикувани бизнес плановете на 56 ВиК-дружества. Те обхващат 5-годишен период между 2017 и 2021 г. Всъщност тези планове трябваше да бъдат представени през 2013 г., но ред нормативни документи както и регионалните планове на градовете, на чиято основа щяха да стъпят, не бяха готови. Така регулаторният период се отложи с цели три години. През тях ВиК-отрасълът караше на командно дишане и на пари от еврофондовете, които не промениха съществено ситуацията в него, тъй като Евросъюзът ни отпусна средства предимно за канализацията и отпадъчните води, а не за водоснабдяването, което е големият ни проблем. Брюксел има свои приоритети и логика и тя е, че с изграждането на канализация и селищни пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) по-бързо се постигат екологични цели. Вярно е, че наличието им подобрява качеството на услугата, но поддръжката на тази инфраструктура е скъпа и е източник на по-високи цени за крайните потребители.
През м. май т.г. Гражданската коалиция за устойчиво ползване на фондовете на ЕС публикува  Третия си доклад, в който констатира, че с изграждането на ПСОВ

България не се е справила

От заложените първоначално 65 пречиствателни станции до края на 2013 г. са пуснати едва 7, а други 3 са били в процедура на технологични изпитвания. В края на 2015 г. броят им нараства на 50 (новоизградени и реконструирани). От Министерството на околната среда и водите разбират, че количественият индикатор е непостижим и през 2012 г. инициират промяна, която е одобрена през 2013 г. Така броят на ПСОВ от 65 пада на 45 и родните бюрократи излизат едва ли не отличници пред Брюксел. Въпреки чиновническите абракадабри, България не успява да постигне изискванията, поставени пред нея, а именно: до 31.12.2010 г. - пречистване на водите за всички агломерации с над 10 000 екв. ж. по Директива 91/271/ЕО, и до 31.12. 2014 г. - пречистване на водите за всички агломерации с екв. ж. между 2000 и 10 000 по Директива 91/271/ЕО. Така гласи едно от заключенията в доклада.
Дори да сме успели да излъжем Брюксел, че сме се справили с пречиствателните станции, макар че не сме, особено с построените през последната една-две години (2014-2015), за които се предполага, че поради съкратените срокове, качеството на строителството и на вложените материали може да е компрометирано, което ще наложи допълнителни инвестиции и ремонти, то водоснабдителната мрежа е по-големият ни проблем. За нея обаче Еврокомисията не беше склонна да отпуска средства. Средната възраст на съоръженията е около 40 години, като значителна част (около 70% по мнение на експерти) от довеждащите и разпределителните водопроводи е от етернитови (азбестоциментиви) тръби. Факт е, че

близо 80% по нея са загуби

макар националната статистика да отчита само 60%. Дори да приемем за вярно по-малкото число, пак е много. От всичко, което влиза във водопроводите, повече от половината изчезва в нищото заради течове, кражби и неизмерени количества. Ето защо според председателя на Българската асоциация по водите инж. Иван Иванов усилията трябва да се насочат към подмяна на водопроводите и монтиране на съвременни водомери. Средствата за тях ще дойдат частично от еврофондовете (до 30% от необходимите капиталови разходи) и отчасти от крайните потребители на услугата, т.е. от нас. За да стане това възможно, се наложи промяна на ценообразуването, което включва вече и амортизационните отчисления на публичните активи.
От посочените в бизнес плановете на ВиК-дружествата цени, публикувани на интернет страницата на КЕВР, става ясно, че исканото увеличение в сравнение с действащите ценови равнища е от 3,5% за Стара Загора до над 30% за София. Близо 30% по-високи цени иска и ВиК-Пловдив. В Таблицата са посочени разчетите за новите цени на 19 от ВиК-дружествата, както и социално поносимата цена. В Стратегията за ВиК-отрасъла, изработена ни от Световната банка срещу сумата от 3 500 000 лв., максималните социално поносими цени са определени като разходи за ВиК-услуги, не по-високи от 4 на сто от средните доходи на домакинство при минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на едно лице.
Три от разработените от СБ сценарии предвиждат социални помощи за най-бедните домакинства. Размерът им е изчислен на около 300-350 млн. лв. до 2038 г. за най-бедните 30% от населението. През юли 2015 г. НС промени границата на поносимост на цената на водата, като я свали от 4 на 2,5% от средните доходи на домакинство. Българските граждани, които получават под средните доходи, могат да кандидатстват за социално подпомагане за сметките за вода по същия начин, по който кандидатстват и за подпомагане за сметките за отопление. Което значи, че в бъдеще освен енергийната бедност, ще отчитаме и мерим и

водната бедност

От предложените за утвърждаване от КЕВР цени на водата за 2017 и 2021 г. се вижда, че на няколко дружества - тези в Исперих, Търговище, Силистра и Кърджали, цените са по-високи от дефинираното социално поносимо равнище. Други, като в Разград, са на границата на поносимостта. Недоумение буди средномесечният доход на лице в домакинство. Според посоченото в бизнес плановете на ВиК-дружествата най-висок средномесечен доход за 2017 г. в страната има в региона на Кубрат - 765 лв. (чудно от какво ли?), следван от София -  623 лв., Свищов - 583 лв., и Плевен - 524 лв., а най-нисък - в Брацигово (252 лв.), Кърджали (300 лв.) и Силистра (303 лв.). В бизнес плановете на 13 ВиК-дружества липсва таблица за социалната поносимост на цените - Бургас, Видин, Монтана, Кресна, Стрелча, Батак, Стамболово, Ракитово, Велинград, Сапарева баня, Берковица, Радомир, Златни пясъци. До края на годината бизнес плановете трябва да минат обществено обсъждане и да бъдат одобрени заедно с цените.
Дали дружествата ще успеят да убедят регулатора в необходимостта от исканите повишения, предстои да видим. Едно е ясно отсега - цените на водата тръгват нагоре. За някои региони - като София и Пловдив - с космическа скорост. Хубавото е, че поне към този момент концесионирането на ВиК-сектора сякаш ни се размина. В понеделник Белгия наложи вето на договора между ЕС и Канада, известен като СЕТА. Никоя от страните членки, с изключение на Германия, не беше поискала изключване на общественото водоснабдяване от списъците, подлежащи на комерсиализиране. Ако договорът беше подписан, канадски фирми и филиали на американски компании, регистрирани в Канада, можеха безпрепятствено да ни "спретнат"

"Софийска вода" в национален мащаб

Що се отнася до резултатите на единствената засега концесия на ВиК-дружество у нас - столичната, те са катастрофални. Нищо от обещаното в офертата при спечелването на концесията не е постигнато. Нито цената на водата е 0,435 лв., нито загубите са паднали от 60 на 30% (това трябваше да се случи още през първите 5 години от концесията). От 1 май 2016 г. цената за кубик вода в София е 1,52 лв. без ДДС (съгласно Решение на КЕВР №Ц-8 от 28.4.2016 г.), а загубите са 58,82% (видно от Решение на КЕВР №Ц-8 от 28.4.2016 г.). Столичният общински съвет констатира през 2012 г. неизпълнение на инвестиционната програма и понижаване качеството на водата. Договорът на концесионера обаче е така написан, че предсрочното му прекратяване ще донесе огромни финансови санкции, които ще бъдат платени от нас.


Цени на водата, предложени в бизнес плановете на ВиК-дружествата за утвърждаване от КЕВР за предстоящия регулаторен период 2017-2021 г.