Турция търси влияние на Балканите

Десислава Пътева

- Д-р Абуаси, Ердоган постави под въпрос начина, по който са определяни границите на страната с Лозанския договор от 1923 г., слагащ край на Османската империя. Трябва ли да се притесняваме от това, че Ердоган може да предяви териториални претенции по отношение на нашата страна?

- Нашите територии все пак са част от европейските територии и териториите на Европейския съюз. Опасностите по отношение на българо-турските отношения са далеч повече от териториалните.

- С вас и преди сме говорили за неоосманските амбиции на Ердоган и за опасността, които представляват те за Балканите.

- Да, той не отрича претенциите си за влияние на Балканите. Това е нещо, което той изказа в много предизборни речи, а след това и по време на конференции на своята партия. Турция търси влияние на Балканите. Проблемът в България е, че Ердоган иска да пробие в страната и да създаде зона за влияние - чрез българските граждани от турски произход, чрез ДОСТ и български политици, които са и бизнесмени. Представителите на Ердоган в България не са в турското посолство, по-скоро в партията ДОСТ. Тази партия представлява сериозна опасност, защото включва в себе си и ислямистите, подкрепена е и от саудитското, и от катарското посолство в България. Има много данни за подобна подкрепа.
Втората опасност идва от нашите управляващи. Политиката, която води правителството спрямо Турция, е не само унизителна за България, но и дава превъзходство на турците от гледна точка на националния ни интерес. Нашето правителство оправдава унизителните ни отношения с Турция с въпроса за бежанците. Но ние знаем, че проблемът с бежанците не е български, а европейски, и трябва да е част от европейската политика. И докато ние се страхуваме от Турция и правим много компромиси, турците винаги ще искат повече. Ние забелязваме това и в отношението на Ердоган към Европейския съюз (ЕС). Каквото и да му се предостави, той продължава да шантажира Европа. Шантажира и Щатите по отношение на Гюлен, по отношение на Сирия, Ирак, дори и Иран. Тази политика рано или късно ще се обърне срещу него, ще има доста проблеми в страната и в отношенията с международната общност.

- Само възможността Турция да ни залее с бежанци ли е козът, който държи Ердоган срещу страната ни? Има ли други лостове, с които той си служи, за да държи българското правителство в подчинена позиция?
- Нямам конкретни данни за обема на бизнеса на нашите управляващи в Турция. Това е нещо, което вие, журналистите, можете да проучите. Това ще е интересно разследване - да се види кой какви инвестиции има в Турция, какви позиции заема в България и какво прави, за да запази тези инвестиции. Има и друг интерес, който сега ще забележим по време на изборите - това са гласовете. Казвал съм ви и преди, че има сделка. Сега ще видим къде ще отидат гласовете на българите в Турция и на електората на ДОСТ в България.
Считате ли, че измененията на Изборния кодекс, които се направиха в последния момент и целяха да махнат ограниченията за изборни секции в чужбина, са направени, за да се влеят повече гласове от Турция?
- Да, това е целта. Мисля, че на ГЕРБ са им били обещани между 150 000 и 200 000 гласа от бившия електорат на ДПС. Сега може и да не могат да осигурят толкова, предвид разцеплението между ДПС и ДОСТ. Въпреки това между 50 000 и 70 000 от гласоподавателите в Турция ще бъдат натиснати да гласуват за кандидата на конкретна партия, ще видим за коя. Ще видим и къде ще отидат гласовете на електората на ДОСТ. При всички случаи ДПС вече имат кандидат в лицето на Орешарски. Те много добре знаят, че той няма да спечели изборите, той няма никакъв шанс. Но защо го издигат? За да провери Доган колко гласове е изгубил покрай това разцепление, но в същото време да покаже на другите, че партията има своята сила.
Не вярвам, че един средно интелигентен човек мисли, че Орешарски има някакви шансове. ГЕРБ ще разберат колко гласове ще им дадат ДОСТ на втория тур, ще преценят от кое ще имат по-голям интерес - да се разберат с ДПС или да продължат уговорките си с Ердоган. Според мен явлението "Орешарски" е интересно от гледна точка на бъдещето, на това, което ще стане след изборите. Нищо, че той няма никакъв шанс. Тази кандидатура е по-скоро шега.
- Очевидно е, че не само Орешарски, но и други кандидати нямат шанс на предстоящите избори. Според вас издигането на техните кандидатури опит да се отслабят позициите на кандидатите на основните политически партии ли е?
- Това е целта. Например Реформаторският блок да покаже какви гласове има техният кандидат и да разберат каква сила имат. Тоест, с тези президентски избори всяка партия ще премери силите си, защото съществува голяма възможност след тези избори да има ново правителство. Ако ГЕРБ са сигурни в своята сила, ще искат да се явят на нови избори. Ако са слаби, пак ще искат да се явят на избори. Дали ще могат да създадат самостоятелно правителство, ще се разбере след президентските избори. Ако спечелят от първия тур например, както Борисов планира, няма да е проблем да се явят на избори след два-три месеца. Господин Борисов не е свикнал да управлява с другите, много му е трудно. Затова се получават много гафове. Той ще търси нов вариант за правителство. Може да състави правителство с една или с две партии, но няма да следва досегашната формула. Такава коалиция може да има между ГЕРБ и АБВ например...
- Но АБВ съвсем скоро оттегли подкрепата си към кабинета и напусна коалицията. Какво би ги накарало отново да си партнират с Борисов?
Според мен след изборите АБВ ще са по-склонни да бъдат по-близо до ГЕРБ, отколкото до БСП. Не можаха да се разберат с БСП. Разбирам, че може да има различия между АБВ и Нинова, може да има различия и с другите, но трябва да се направят по-големи компромиси в името на обединението на лявото. Всички знаем, че се бяха разбрали за генерал Радев и после промениха тази позиция. Оправданията за постъпката на Нинова не трябваше да влияят върху този избор. Трябваше всички да се обединят, независимо от различията си.
- Как гледате на скандалното изказване на кандидата за президент на ГЕРБ Цецка Цачева, че националната сигурност стои над човешките права? За подобни коментари в други държави се подават оставки, а тук се приемат за норма.
- Това не е изказване, което приляга на политик. Нека Цачева каже какво според нея е национална сигурност. Не виждам къде, освен в някои африкански държави, човешките права се противопоставят на националната сигурност. Това може да съществува само при диктаторски държави. Всички диктатори по света обясняват, че техните действия са в интерес на националната сигурност, че потъпкването на човешките права е в интерес на националната сигурност. Но не знам дали е много разумно в случая да нарушиш законите или да действаш на ръба на закона. Мисля, че на всеки нормален български гражданин вече му е ясно каква е играта. Това е въпрос на договорки, въпрос на подмазване, въпрос на унизителни за България отношения с Турция.
Те ни заплашват, че ще отворят границите. Ние не сме ли в състояние да пазим границите си? Този въпрос е свързан с националната сигурност. Ако не можем да пазим границите си, в крайна сметка ние сме член на НАТО и алиансът трябва да ни съдейства. Ако Турция пусне 30 000, 40 000 или 50 000 бежанци, те в никакъв случай няма да искат да останат при нас. Ще ги прехвърлим или към Гърция, или към Румъния. Тоест, този въпрос не засяга само България.
Ако Турция иска да използва картата с бежанците, ние имаме друга карта. В крайна сметка ние сме входът на Турция към Европа...
Географското положение на България за много хора е проклятие. Но ако имахме правителство, което гледа националния ни интерес, ние можеше да се възползваме от географското си положение и да имаме много по-добра икономика, много по-добро международно влияние. Но за тази цел е необходимо правителство, което не се държи по този начин с Турция, което не изпълнява това, което е решил американският посланик... Не да дойде Джон Кери и да назначи губернатор по енергетиката, губернатор по икономиката... Когато става дума за нещо дребно, сме суверенна държава, но за основните неща, за националните ни интереси - не... И това не важи само за една партия. Повечето управляващи партии от 1989 г. насам действат по този начин, смятат, че някой отгоре трябва да реши какво трябва да направим.
- На кои свои съюзници би могла да разчита България, за да защити границите си от Турция, ако това се наложи?
- На Русия.
- Малко по-рано споменахте НАТО, а Турция се слави с това, че има втората по големина армия в НАТО. Действително ли е толкова мощна Турция? Може ли тя да атакува нашите граници, въпреки че България е член на НАТО?
- Въпросът е колко ние като държава, като правителство, като армия, сме силни или слаби, а не колко силна или слаба е Турция. Тя не може да ни помете, това не може да стане, докато сме член на НАТО, докато сме членове на Европейския съюз. Ако членството ни в НАТО не може да ни защити от друга държава членка, тогава то става безсмислено и трябва да търсим други, по-верни съюзници. Например руснаците. Те досега не са изоставяли своите приятели. Докато американците предадоха своето правителство, своите приятели в Египет, в Тунис. Съюзниците на САЩ винаги са заплашени от изоставяне.
Защо да ни жалят руснаците, ако ние продължаваме с такава русофобска политика, ако не търсим балансиране на отношенията с Русия и с други държави? Затова казвам, че ние като малка и слаба държава, трябва да водим истинска, балансирана политика. Това, че сме член на НАТО, не ни пречи да имаме добри отношения с Русия. От една страна, искаме добри отношения с Русия, от друга страна, подкрепяме санкциите срещу нея. Не само това, а и натискаме руските компании тук, медиите са враждебни срещу Русия. България трябва да разбере, че може да има добри отношения с Русия, и то истински, а не само на думи... Никой не е казал да тръгваме срещу Щатите или срещу Европа.

a-specto, със съкращения